Румен Луканов: Бих поканил Мадона и Доган в “Сделка или не”

Румен Луканов e сред най-атрактивните водещи в българския телевизионен ефир. Въпреки безспорните си артистични качества той никога не се е занимавал с актьорско майсторство.

Преди да започне предаването "Сделка или не", Румен школувал уменията си в редица популярни шоупрограми като "Сблъсък", "Супершоу Невада" и "Супер телемаркет". Като водещ на "Сделка или не" той е в ефира на Нова телевизия вече 9 г. Признава, че това шоу е най-близко до сърцето му. Когато не е на работа, Румен обича да прекарва времето със семейството си - съпругата Ина и синовете им Матю и Франк, който е кръстен на Франк Синатра.

- Румене, новият сезон на "Сделка или не" е в разгара си. Какво е различното в него?

- Девети сезон - "Очаквайте неочакваното". "Сделка или не" е много обикновена игра, но уникална в същността си. Изглежда проста - едни хора отварят едни кутии, а в същото време се показват индивидуалният характер на човек и всичките му емоции. Това е и най-голямото предизвикателство за мен да мога да предам всичко, което се случва, до зрителите - цялото това приключение и забава. Близо 2000 души са минали през шоуто, може би някой ден ще издадем и книга.

- Гостували са ти почти всички български звезди. Кой е най-запомнящият се участник за теб?

- Единствено политици не са играли в "Сделка или не". За мен обаче най-интересните участници си остават обикновените, нормалните хора. Много по-силни и запомнящи се игри е имало с тях, отколкото с популярните. От известните съм запомнил участието на Дим Дуков, лека му пръст. Беше една много емоционална игра и той спечели 35 000 лева. Беше още първият сезон и 75 000 лева беше най-голямата сума. Офертата на банката към него беше за 35 000 и той я прие, а накрая в неговата кутия имаше 75 000. Но беше много добра игра. Тити Папазов, Миро и Милен Цветков, които играха благотворително, също ме впечатлиха.

- След като не са ти гостували политици, кого би поканил?

- Бойко Борисов, Лютви Местан и Ахмед Доган биха ми били интересни в играта. С Краси Каракачанов сме съученици и бих го поканил да го видя - като развитие, като мислене, как би лавирал. Станишев също, с него ще стане добра игра. И Волен Сидеров би ми бил интересен като участник, но през друга призма. За мен той е малко повече шоумен. Все пак трябва да има кучета, които да лаят - барометри трябват и в политиката.
Интересувам се от политика - в момента там трябва да се случат генерални неща. Ние не вярваме в политиците си - няма прозрачност ли, не знам, нещо задкулисно ли става... Нямаме и национална доктрина.

- А има ли световни звезди, които би искал в "Сделка или не"?

- Мадона. Невероятно се възхищавам не само заради музиката, но и защото е огромен професионалист. От мъжете харесвам Брад Пит, Джордж Клуни и Арнолд Шварценегер, повечето екшън актьори ми допадат. Младите момчета в Холивуд също са доста добри, а и в България вече има много добри. Ето, Аръков, който е във "ВИП брадър", ме впечатли с поведението си - ще се радвам да участва.

- Кой друг от "ВИП брадър" те впечатли?

- Обичам да гледам предаването всяка вечер и доста се вълнувам. Много хора ме изненадаха - преди много се говореше за Албена Вулева, че е кофти човек, а аз в Къщата я намирам нормална. Достатъчно хаплива е, но в прав текст си казва истината, каквато е, и ако на теб тази истина не ти харесва, направи нещо, за да я промениш. Двамата с Минчев са право куме у очи...

- Ти самият си много усмихнат и явно успяваш да намериш положителното у всеки. На какво ги дължиш?

- Когато търсиш лошото, то ще те намери. Като търсиш доброто у хората, ти предразполагаш и те да мислят така за теб. Аз не приемам никого за враг. Не ме е вбесил никой, не търся негативното. Дължа това на семейството си - двете ми баби и двамата ми дядовци, лека им пръст, на майка ми и баща ми. Животът ме е научил, че с усмивка нещата се приемат много по-лесно колкото и лоши да са те.

- Коя е най-голямата загуба в живота ти?

- В бизнес план това беше през 1990-а. Докато бяхме в Щатите, се срещнах с представителите на известна марка фотоапарати, за да им стана вносител. Казаха ми, че за да сключим сделката, трябва да закупя за $ 40 000 машина за автоматичния процес. Притесних се, достраша ме да търся парите и смятам, че допуснах голяма грешка. Но пък хората казват - всяко зло за добро. Аз съм много доволен с това, което правя сега - в свои води съм и искам да се развивам непрекъснато. А в житейски план - човек има възходи и падения, не съм направил нещо, което да не ми дава покой.

- Заминаването ти за Щатите риск ли беше за теб, или преследване на американската мечта?

- За Америка не беше риск, там заминах с малко по-различна нагласа - смятах, че свободата е в Америка, но явно съм си представял по-скоро слободия. А истинската свобода е вътре в нас - там, където се чувстваме свободни.

- По-скоро в България е слободия, защото не се спазват законите...

- Естествено че трябва да се спазват законите, неслучайно са 10-те Божи заповеди, защото те са същността на цялото законодателство, независимо какво е то.

- Какво в американския начин на живот не ти допадна?

- Различен е. Те са по-затворени - от една страна, уж са общителни, а от друга, те питат: "Как си?", "Абе, умрял съм", а те: "А, ОК!" Рядко се създават истински приятелства, по-скоро със сърби, румънци, хървати съм имал такива.

- Не казваш българи?

- А, имал съм и българи приятели! Сещам за един виц за българската помощ в чужбина: Отваряш вратата съвсем малко, пускаш $50 и я затваряш бързо. Но всъщност не е така. Както на мен са ми помагали българи, така и аз съм помагал на сънародници - до човека е.

- А какво не ти харесва в България?

- (Смее се.) Много е странно, но на мен в България всичко ми харесва и като го казвам, го правя с цялата си душа и сърце. Аз съм родолюбив човек. Единственото нещо, което не харесвам, е, че нямаме целенасоченост и като народ, и като управници. Не мислим какво ще се случи с нас, къде ще отидем, как ще живеят нашите деца, какво да направим за нацията. Дребнаво ми стои всичко - борба за власт, за пари. Сега много се надявам този шарен парламент да извади правителство, което да мисли за България. Когато борбата е кой да вземе повече пари от "Южен поток", няма да ни е много весело на всички.

- Какво трябва да се промени, за да тръгне страната ни напред?

- Ще се оправим, когато, като светне червен светофар, колите спират, а не се правим на тарикати да минем една кола по-напред. Като има знак "забранено влизането" и никой не влиза. Ето, аз обикалям 300 м, за да заобиколя. Елементарни неща. Спазването на най-простите правила ще направи България рай, а тя е рай. Българският народ изобщо не е глупав, не е мързелив, какъвто се опитват да го представят, просто народът си страда от управлението, въпреки че то пак си излиза от него. България е хубава и спокойна държава, защото наистина е рай. Разхождам се в София и ми е готино, бул. "Витоша" я направиха много красиво.

- Кой е най-трудният период в живота ти?

- Колкото и странно да звучи, най-големите ми драми са били точно преди да се родят децата. Така се стекоха нещата - Ина е бременна първо с Матю и точно тогава нещата не вървят. Както се казва, "зора надежда не види". И в един момент - бум, Господ си знае работата! По същия начин и като беше бременна с Франк - нямаше работа, трудно се случваха нещата и после изведнъж всичко се оправи и получих предложение за работа. Не че ми е дошло на тепсия - аз съм си работил за това, копал съм и в един момент това даде резултат. Човек трябва да копае, да се подготвя и като дойде възможността, да не се чуди - да я вземе, да я стиска здраво и да я развива.

- С Ина сте женени отдавна. Как поддържате семейния огън?

- Как да обясня любовта? Ето, сега, като ми говориш за жена ми, ми става приятно. Обичаме с нея да седим, да си гледаме телевизия и да си държим ръцете, бутаме се и се гушкаме един в друг - нямам обяснение за това, а и не търся.

- Имате двама синове - Матю и Франк. Изкушава ли ги работата в телевизия?

- И двамата ми синове вътре в себе си може би таят желание да станат водещи, но не го споделят. Големият син се е насочил към бизнеса - в предприемачеството има амбиции, а малкият иска да стане адвокат. Каквото и да изберат, казвал съм им, че парите са някакво средство, нещо важно, но не могат да бъдат самоцел. По-скоро удоволствието от работата, удовлетвореността, че си направил нещо, е най-важна.

- Какво мислиш за младите хора у нас?

- Днешните млади хора са такива, каквито сме били ние преди години. Прочетох едно нещо: "Погледнете днешната младеж, тя не уважава старите, занимава се само с тези неща, които тя иска, пие от сутрин до вечер, ходи по тържества." Накрая подпис: Цицерон. Това е било преди 2000 години, тоест след 2000 години пак ще бъде същото. Нищо им няма на младежите, те са си окей. Всичко е въпрос на възпитание вкъщи.

- А късметът важен ли е според теб?

- Има поговорка, която доскоро не знаех: Какво представлява късметът - един момент от време, когато подготовката среща възможността. Човек като се труди, упорит е и вярва в това, което прави, нещата се постигат. Трябва да се стремиш да ставаш все по-добър.

- Вярващ ли си и за какво се молиш?

- Вярващ съм, има висша сила и хората трябва да са добри, за да може тази висша сила да ги напътства и да им помага. Моля се да сме живи и здрави и да ни дава Господ да сме добри. Никога не съм се молил за пари и успехи. Чувствам, че на мен ми се помага. Животът подлага вярата и добротата на изпитание, но не трябва да ги губим.

- Смяташ ли, че трябва да има вероучение в училищата?

- Да, хубаво е да се изучава, но да няма оценки по предмета. Това е начин човек да може да определи кое е добро, кое лошо - това са основните неща, на които се мъча и аз да науча децата ми. Баба ми, лека пръст, беше много набожна и тя ми е разказала Библията още 5-6-годишен като приказка. Вярата е много важна.

- Имаш ли сънища, които се сбъдват?

- Сънувал съм хора, които никога не съм виждал, а след това сме се срещали в живота. Сънувах една жена, с която се срещнах след 2 години в Америка. Бях разказал съня на съпругата ми и когато видях същата жена в един офис в Щатите, казах на Ина: "Това е тази, дето ти разказах, че сънувах." Същата жена после за три години стана част от нашия живот. Много добри приятели станахме и тя ни помогна точно както ни помогна в съня ми. Имам още един подобен сън. Сънувах как двамата с жена ми се возим в камион, седнали върху един матрак. Отгоре на покрива на камиона стои право едно дете с кожено яке и се смее - русо със сини очи. Когато стана на 2 години, големият ми син Матю беше точно копие на това дете, а аз го сънувах 8-9 години преди той да се роди. После всичко се случи точно така - аз му подарих още на 6 месеца кожено яке, а и Ина му беше купила кожено яке и се возехме в същия камион като в съня ми.

- А срещал ли си се с ясновидци, за да ти предскажат бъдещето?

- Преди много години бяхме седнали в парка с двама приятели и мина една ромка - сигурно 18-годишна, и вика: "Бате, дай да ти гледам на ръка", а ние сме 15-годишни пишлегари, какъв бате, бе?! Аз отказах, но един приятел се съгласи и тя започна да му разказва. Аз съм свидетел на това, че му се сбъднаха нещата. Иначе за мен не искам да знам какво предстои, искам да си живея живота така, да се боря за всяко нещо и да съм изненадан във всеки момент.

Материалът е на вестник "Труд"