С какво ще запомним 56-те кметове на София
От обявяването й за столица на България до днес София има 56 кметове. До настоящия кмет - Йорданка Фандъкова, всички те са били мъже. Някои са управлявали едва по няколко месеца, други - по няколко мандата. Роденият през 1935 г. в София литератор и журналист, знаково лице на СДС в началото на промяната и първи главен редактор на в. "Демокрация" Йордан Василев в няколко поредни съботни броя ще разкаже на читателите на "Труд" какво са свършили за младата столица нейните градоначалници.
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ
След като България става отново самостоятелна държава и излиза от границите на Османската империя (1878), София не е столица. Тя се ръководи от Градски управителен съвет. За пръв негов председател е обявен Манолаки Ташев (1835-1878). Той учи в София и после стопански науки във Виена. Руските власти (Пьотр Алабин) го назначават на тази длъжност и той остава на поста само три месеца до взезапната си смърт (10.2.1878-8.6.1878), но започва почистване на града, полага основите на днешната Градска градина между Народната банка и Министерството на отбраната (тогава тези сгради не съществуват) и др.
Вторият кмет Димитър Хаджикоцев (все още Градски управителен съвет) заема длъжността два пъти (9.6.1878-1.8.1878 и 28.12.1883-9.5.1884). Имал е грижата да осигури газени фенери от чужбина за осветление. Неговото име носи улица в квартал Лозенец. Баща му Хаджи Коце Иванов е имал преди Освобождението хан на бул. "Витоша" и пл. "Света Неделя".
Третият е Димитър Димов Праматарски (Македонски, 1844-1912) - кмет (тогава Градски управителен съвет, 2.8.1878-29.12.1878), който е бил учител на много места, а в Кюстендил е и председател на революционния комитет през 1872 г. След Освобождението е завеждащ канцеларията на руския губернатор на София граф Пьотр Алабин. Димитър Димов изпраща трите си дъщери да учат в Одеса, но е привърженик на стамболовистката партия, влиза в конфликт с княз Фердинанд и е уволнен като председател на Софийския окръжен съд. Когато управлява София, градът е разделен на квартали, разрушени са порутени турски къщи, започват да се събират помощи за изграждане на паметник на Левски, назовават се улици на имената на чуждите консули Леге и Позитано, които имат заслуги за спасяването на София от погром. Трябва да напомня, че в онази епоха София прилича повече на село, отколкото на столица. Продължавам с кметовете:
Тодораки Пешов (1838-1892) е бил заточен в Диарбекир за 3 години, участва в Учредителното събрание, кмет (30.12.1878-13.9.1879, 1884-1885). Когато управлява столицата, се открива Първа мъжка гимназия в София (неин директор 1886-1890 е Райчо Каролев, който преди това е бил министър на народното просвещение - 1884-1886). Живял е на невзрачна уличка, която сега е представителният бул. "Витоша", който носи това име от 1883-а, а от 1934 до 1946 г. булевардът се нарича "Царица Йоанна".
Роденият в град Велес Димитър Трайкович (1817-1880) се преселва в София и става заможен гражданин, имал е хан близо до църквата "Света Неделя", участва в църковната борба, в 1867-а е арестуван, после е освободен и става довереник на Левски. Кмет (14.9.1879-30.6.1880), когато е открита Първа девическа гимназия в София (1879), съставен е първият регулационен план на града, а той умира внезапно и с това завършва мандатът му.
Сега ще прекъсна изброяването и представянето на кметовете, за да напомня на кого дължим обявяването на София за столица на Княжество България. По времето на Първото Велико народно събрание в Търново (1879) мнозина настоявали старата столица Търново да остане и при новите условия. Проф. Марин Дринов (1838-1906) възразил и посочил къде е центърът на българските земи от Добрич до Скопие - това е София. И градчето било избрано за столица. Това е средище на земите ни - Мизия, Тракия, Македония, Добруджа. А освен всичко друго то е напомняло за историческата слава на това селище с имена Сердика и Средец в Средновековието. Петко Каравелов подкрепил идеята на проф. Дринов с писмо до него.
Във ВНС либералите имат числено преимущество, но малцинството на консерваторите, подкрепяни от окупационните руски власти, скоро получава властта.
Може би трябва да припомня съдбата на първия български княз Александър Батенберг (1857-1893, починал на 36 г.). След прогонването му от България по настояване на Русия, той се завръща в Австрия и умира в Грац. Но признателна България му построява мавзолей на бул. "Васил Левски" № 81 (1897). Да не се чуди някой защо не се е намерил мераклия да си построи къща в големия парк, самия център на столицата - Австрия е закупила мястото отдавна. Съпругата му, графиня Хартенау, подарява на музея негови вещи и документи (1937), които са изложени там, но комунистическата власт затваря входа на мавзолея (1946-1991) и той тогава е недостъпен за посетители.
Сега продължавам със столичните кметове.
Невероятна личност е Тодор Икономов (1838-1892). През 1865 завършва духовна академия в Киев, след завръщането си е учител в Шумен (1865-1869) и Тулча (1869-1871), избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871), а след това е секретар на епархийския съвет в Тулча (1872-1878). Тук ще добавя, че дядо ми Йордан Василев, на когото съм кръстен, е роден в Тулча и след като областта остава извън пределите на България, се преселва в Родината, остава в Добрич като съдия. Икономов за кратко участва в издаването на сп. "Читалище" и редактира в. "Турция", издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в управлението на Тулча, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна. Бил е префект на Сливен и Бургас (1879), депутат и министър на вътрешните работи (31.1.1880-7.4.1880), кмет на София (1.7.1880-30.12.1881). На този пост той за първи път въвежда годишен бюджет. По негово време се полага основният камък за построяване на мъжка гимназия на ъгъла на ул. "Дунав" и "Московска". След това е окръжен управител в Шумен. Той е един от водачите на Консервативната партия и депутат, участва в правителството на Драган Цанков като министър на обществените сгради, земеделието и търговията (1883-1884), преследван от правителството на Стамболов, оттегля се в Шумен (1885).
Никола Даскалов (1834-1900) е роден в Самоков, учи в Търново и Одеса духовна семинария, после е секретар в руското консулство във Варна (1860-1877). След това е вицегубернатор на Русе (1877) и Тулча (1878), княз Дондуков (1820-1893) го назначава за депутат в Учредителното събрание (1879), кмет (15.2.1881-30.9.1881 и 1887-1888).
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар