Димо Алексиев, актьор: Оскотяването е масово

- Г-н Алексиев, в сериала на БНТ „На границата", направен по разказите на Йордан Йовков, влизате в кожата на самия писател. Какво още научихте за войната по време на снимките?

- В кратките си срещи с възстановките на войната съм заемал най- различни роли и съм се сражавал за различни неща. Видях тъжната самотност на зеления цвят и толкова много незначещи нищо животи. Цифри... Войната е лакомията и алчността. Войната е бизнес и нови възможности. Пари. Няма по-безсмислено и тъпо нещо от войната, защото в старанието си да се доказват кой е най, хората изгубват мярка и животите пак се превръщат в цифри. Ако хората бяха вложили 1/10 от усилията си за война в нещо друго, сега щяхме да сме на съвсем друго ниво в световен и всякакъв мащаб. И щяхме да сме членове на междугалактическия съюз. Ама...

- Тежка ли е униформата на Йордан Йовков и неговите герои?

- Йовков е подценяван автор. Всеки, който се разрови в томчетата му, ще може да намери много неща за онези българи, които са вписани в Червената книга и почти вече ги няма, за един изчезващ народ.

- В биографията си имате и филми със зомбита. Кога се стреля по-лесно - като офицер в „На границата" или когато си заобиколен от такива изчадия?

- Благодаря за този въпрос. Различно е. Ами стреля се, ако има бюджет. Ние не можем да си позволим да направим пищни батални сцени като онези, които сме гледали, защото струват за един ден толкова, че ние с тези пари правим целия сериал.
Като цяло обаче си имаме тенденция у нас да се опитваме лошо да копираме нещо, което сме гледали, че правят хората. А нашата собствена идентичност сме загубили. Затова е хубаво всеки да си прави нещата, както си ги разбира и да влага душата си в тях.

- Имате зад гърба си и други БГ сериали - „Седем часа разлика" по Би Ти Ви, а след това и „Секс, лъжи и телевизия" по ТВ7. Свърши ли златното време на родните сериали?

- Ами идвало ли е изобщо то?

- Преди година-две имаше поне по 4-5 сериала родно производство в ефир.

- Тогава стана много модерно телевизиите да имат сериали. А актьорите добиваха бърза популярност, която след това се пренасочваше към театрите. И поради гениалната театрална реформа театралният попфолк се възкачи на пиедестал. Хората тръгнаха на театър, за да видят на живо познати лица от телевизора. Всичко се върти около телевизора. Ако не те дават там, нищо не става... което е много удобно.
А всъщност няма истинска потребност за театър, няма я жаждата за мимолетното, това едни хора да сътворят нещо пред теб, което веднага след това да се разпадне на прах, но да ти остави нещо. Да те докосне!
Човек може да се разтовари от проблемите си по много различни начини, а не като едни хора го замерят с тъпи смешки в главата. Защото в такъв случай при продължителна употреба има опасност да оглупееш по някое време.

- Но ето - телевизиите напоследък ни предлагат основно турски и щатски поредици в праймтайма си.

- Явно това удовлетворява българския вкус. Ако хората кажат не - вероятно някой ще се замисли и ще каже - дайте да правим български. Но какъв е смисълът да се правят български сериали, ако те ще са само лоша имитация на чуждите? По тази причина смятам, че „На границата" се отличава от всичко, което досега се е появявало на малкия екран. Друг е въпросът какъв беше първият епизод (от миналата неделя - б.р.). Аз съм пристрастен, защото участвам там, и съм хвърлил труд върху сериала заедно с още много, но за съжаление колективният труд на терен след това минава през още много ръце. Много баби, хилаво дете - имаше една такава поговорка! Много се надявам следващите серии да се раздвижат.
А що се отнася до турските сериали... Там има много ценности, уважение, към по-възрастните хора. Нещо, което в нашия живот е изчезнало, защото няма кой. Кога за последно видяхте някой да отстъпи мястото си на по-стар човек в метрото? Оскотяването е масово. Докато хората мислят само за това как за днес да си купят хляб, руска салата и 3 кренвирша, вместо да нахранят и душата си, няма как да се излезе от тази ситуация.

- Заради това ли искате да емигрирате? Как един актьор може да се издържа в чужбина - все пак той работи най-вече на родния си език.

-  Актьорите така или иначе работят какво ли не. Играем си на звезди, но повечето от тези звезди имат 6,17 лв. за деня и се чудят как да припечелят още 8 лв., за да закърпят положението. Актьорите са изтласкани в една много долна ниша. За това помогнаха и сериалите между другото. За да ги дават по телевизията и да получат някаква слава, която след това да зарадват мама, татко и още 5-има братовчеди, много хора се навиха да снимат заради смешни пари. Това много снижи критериите - и в гилдията, и на зрителите. И стана така, че всичко, което лети, се яде. По същата причина се смята, че и всички постановки в Народния театър са добри.

- Вие къде се виждате - на сцена в Холивуд или в някое френско кабаре?

- Не очаквам, че ако замина в чужбина, веднага ще ми сложат червен килим и ще кажат - моля ви, играйте тук. Вероятно ще има адаптивен период, който се надявам да бъде по-кратък. Не си правя илюзии, но на фона на това, което се случва в България, със сигурност ще бъде по-добре. Всъщност - тук дори да застанеш на един светофар, за да просиш, вероятно ще изкараш повече, отколкото вземат актьорите, учителите и лекарите.

- Имаше протести, после предсрочни избори, имаме и ново правителство. Това не ви обнадеждава?

- Народът е много заспал и наникъде не му се мърда. Народе???? Това не е случайно.

- Вие бихте ли бил добър министър? Да кажем на културата.

- Не. Аз предпочитам да съм далеч от политиката.

- Вие как се виждате след 10 години?

- Това е ужасно много време, но се надявам след 10 години да се връщам в България за ваканциите си (усмихва се).

Материалът е на вестник "Труд"