Светлана Чепразова пътува 24 часа, за да се яви в Гласът на България

Цветелина Шенева, "24 часа"

“Ние живеем с България. Наистина се гордея с това, че моите предци са успели да запазят своите корени вече 200 г.”, казва едно момиче от Молдова. Нейното име е Светлана Чепразова и пътува почти всяка седмица до София, за да пее. Прави го в телевизионно шоу - музикалното “Гласът на България” по Би Ти Ви.

Светлана и близките ѝ гледат често българска телевизия и много се интересуват от случващото се в страната ни. Един ден тя стои със своя приятелка и гледа рекламата за кастингите. “Ти никога няма да се запишеш да участваш.” Това изречение е достатъчно да убеди Светлана да се пробва в шоуто. Минава малко време и тя се залавя с организацията на конкурса “Мис Българка”, който е насрочен за 7 юли. Малко преди това ѝ се обаждат и я канят да участва в прослушванията за “Гласът на България”. “Трябваше да съм в София на 11-и. Казаха ми, че съм приета и искат да ме чуят.

Добре, че имах отворена виза за цяла година, иначе нямаше да мога да дойда”, разказва тя. Дават ѝ я заради предишни пътувания до страната ни. Отворената виза означава, че Светлана може да прекарва 90 дни в България през цялата година.

След конкурса “Мис Българка” Чепразова все още се колебае дали да замине за София. На следващата сутрин – 8 юли, майка ѝ я пита дали ще се яви на кастинга. “Отивай, от сън спомени няма”, насърчава я тя. Светлана разбира, че същия ден няма никакъв директен автобус от Украйна до София. Затова хваща рейса от Одеса до Кишинеу и на следващата сутрин вече се отправя към страната ни. След почти 24-часовия път и 6 граници се озовава в България, настанява се в хотел и бърза към прослушванията в НДК. Там обаче много се притеснява дали умората няма да ѝ повлияе – страх я е да не се изложи. Излиза пред четиримата треньори Миро, Орлин Горанов, Десислава и Наско от Б.Т.Р. и магията се получава. Изпява изключително емоционално “Облаче ле бяло”, а по време на изпълнението ѝ Миро казва: “Звучи ми на бесарабски.” В отборите си освен него я иска и Наско. Светлана вижда знак на съдбата – преди време директорът на българския център в Одеса намира афиш на Миро от негови участия в града. Затова и Светлана решава, че иска да е точно в неговия отбор.

За кастинга с нея пътува и майка ѝ. И тя, и баща ѝ, и всички в семейството говорят на български език. “Но малко на диалектен – на този, който е бил преди 200 г. А и нямаше как да няма влияние на руския език. С прогреса идват нови думи, които вие създавате, пък ние трябва да ги заимстваме от руснаците. Например

нямаме думи като суичъри, якета”, смее се Чепразова.

Тя е родена в Кишинеу, защото в онези години родителите ѝ учат там. Те и двамата са бесарабски българи. Родени в бесарабската част на Украйна, заминават за Молдова да следват. Така там се появява и Светлана. Тя ходи в румънската детска градина в града, откъдето знае и езика. После учи в руския лицей в Кишинеу.

Семейството се мести в Украйна заради работата на баща ѝ. Светлана завършва обикновена гимназия и кандидатства в юридическата академия в Одеса. Сега вече

е в пети курс в специалността си - прокуратура

Тя никога не се е занимавала с музика - дори не знае нотите, а пее само по слух. Но таланта си показва от съвсем малка. Майка ѝ често казва, че е започнала да пее, преди да може да говори. И когато е 6-годишна, вече има свой музикален видеоклип. Прави го заради проект на молдовската телевизия “Златният ключ”. После се явява само веднъж на музикален конкурс – в Словакия, и печели второто място.

Светлана идва за първи път в България още като дете – като останалите от бившия СССР пътува с родителите си за почивка на Черно море. После пристига и сама няколко пъти. “Има много програми, по които бесарабските българи от Украйна идват тук, а българи пристигат в Болград - столицата на Бесарабия”, разказва тя. Така пристига в страната ни като ученичка през 2007 г. После учениците ги изпращат в България чрез фондация “Българска памет”, която организира и различни конференции. “Ходих на тях и много научавах всеки път. Водиха ни на различни места да се докоснем до България като на Мадарския конник”, обяснява Светлана.

Често питат Светлана защо избира да се пробва за “Гласът на България” - все пак има същия формат в Украйна. И отговорът е винаги един и същ - това не е нейната държава и сърцето ѝ не е там.

Баща ѝ дълги години работи като директор на завод за производство на вино, а майка ѝ е преподавател по музика. Но отдавна вече не работи по специалността, а се грижи за Светлана и по-голямата ѝ сестра. Те, а и всички около нея, дават пълната си подкрепа за участието в “Гласът на България”. През трите месеца, които минават межди записите на шоуто и концертите на живо, Светлана се опитва да изкара колкото се може повече, а и добри оценки в университета. Така че да не се притеснява за изпитите. Преди да замине за първия концерт, който беше преди 2 седмици, отива при декана, пише заявление, че ще отсъства, и той я пуска. “За Бесарабия е голямо събитие, че техен човек е достигнал до това ниво, и то в България”, обяснява тя.

Най-много с нея се гордее сестра ѝ. Тя е на 29 г. – с 8 г. по-голяма от Светлана. Живее с мъжа си в Москва, но е обещала да дойде в София, за да гледа сестра си на полуфиналите в “Гласът на България”. 

Сега е съсредоточила усилията си върху репетициите за концерта на живо утре. Но и след него има работа – прибира се в Одеса, където ще организира друг конкурс – “Мистър Българин”. Той ще е на 26 ноември, а Светлана ще е негова водеща.