Бремен не искал своите музиканти

Щом чуе за Бремен, всеки жител на планетата - от най-малките деца до старците, се сеща веднага за Бременските музиканти.

Приказките на Братя Грим са най-превежданото немско литературно произведение, а по времето на Студената война то “проби” в Източния блок и бе увековечавано дори от съветската кинематография.

На второ четене футболните фенове ще асоциират града с “Вердер” (Бремен), а ценителите на пивото може и да знаят малко известния факт, че северният германски град е столица на бирата “Бекс”. Но първи са музикантите.

Понякога бременчани се дразнят, че градът им е най-известен с приказка, която е измислена от началото до края, но няма как - вече няколко века приемат безропотно тази безплатна реклама, която им води хиляди туристи.

Братята Якоб и Вилхелм Грим нямат нищо общо с Бремен. Родени са в Ханау (Якоб през 1785-а, а Вилхелм следващата година), живели са в Касел и Гьотинген, а завършват живота си в Берлин под крилото на пруския крал Фридрих Вилхелм Четвърти, който ги назначава в Кралската академия на науките. Двамата остават в историята със своите приказки по мотиви от народни предания - “Червената шапчица”, “Спящата красавица”, “Хензел и Гретел”, “Котаракът в чизми” (част от тях са ни познати и в адаптациите на Шарл Перо).

Не е съвсем ясно как братята са решили магарето музикант, което събира приятели животни по пътя, да се отправи точно към Бремен, който в Средновековието е бил важен търговски град.

Исторически документи сочат, че от ХIII век уличните музиканти са били неразделна част от тържищата в Бремен и има основания за избора на града в приказката.

Повечето изследователи обаче смятат, че градът е влязъл във вълшебната история с... връзки, тъй като Братя Грим били приятели с тогавашния кмет Йохан Шмит и решили да почетат дружбата си с него, като направят жест към Бремен.

Доста по-късно, в средата на миналия век, бременчани се сещат, че приказката, която е прославила техния град, следва да бъде увековечена в паметник. Градският комитет за насърчаване на туризма поръчал изработката на скулптура Герхард Маркс. Неговият избор бил и политически коректен в следвоенния период, тъй като Маркс (няма нищо общо с Карл Маркс) бил жестоко репресиран по време на Третия райх. Някои от бронзовите му произведения дори били назидателно претопявани от нацистите и заминали на Източния фронт под формата на муниции.

Статуята била поставена през 1953 г. на гърба на кметството, което е едновременно и правителство на града-провинция. Отначало тя била там временно, а неин собственик си оставал Маркс. Мнозина жители на Бремен по това време настоявали скулптурата да бъде преместена в покрайнините на града, тъй като не му отивало да се асоциира с някаква си измислена приказка. Здравият разум и търговският нюх на местните жители обаче надделял и музикантите запазили мястото си, за да може с тях всеки ден да се снимат хиляди туристи от цял свят. Така градският бюджет отделил 20 000 германски марки и купил от автора неговото произведение.

Днес туристическият борд на града е брандирал почти всяка атракция с магарето, кучето, котката и петела. Пътни знаци с четирите животни, качени на велосипед, указват 8-километровата велоалея за туристи, която започва от централната жп гара и минава през повечето забележителности.

На метри от кметството е и Бременската дупка. Тя представлява обикновена вентилационна шахта в паважа, от която обаче понякога се чува магарешки рев, кукуригане, лай и мяукане. Музикалната кутия се активира, когато някой хвърли монета в шахтата, а събраните пари отиват за благотворителност.

Материалът е на вестник "Труд"