Десет грешни правила за добро държане

Винаги когато спомена някъде, че съм специалист по социален и бизнес етикет, хората наоколо се спичат. Жените изправят гърбовете си и прилежно поставят ръцете си върху колената като англичанки, а мъжете попристягат възлите на вратовръзките си и се впускат да кавалерстват. В това, разбира се, няма нищо лошо. Само понякога е малко смешно, най-вече когато разбирането и претенцията за добро възпитание тотално се разминава с истинското.

В ежедневното си общуване независимо дали става дума за бизнес среда, или просто за шляене по моловете и пиене на вино с приятели, всички допускаме малки или големи грешки. В това няма кой знае каква драма, защото не сме програмирани машини, а и етикетът не е калъп, в който непременно трябва да се влезе. Напротив, той е система от правила, създадена на базата на традиции, религия и векове междучовешки отношения, които имат в крайна сметка една-единствена цел - да овладяваме естествените си животински деструктивни нагони. Точно в името на тази толкова благородна и красива цел ви представям 10 от най-разпространените грешки, които правим в ежедневната си комуникация, смятайки ги за етикетни правила.

1. “Казвам се Иван Петров, благодаря!”
Когато се представяме, задължително трябва да кажем името си. За това обаче няма нужда да благодарим. За съжаление тази практика е особено разпространена в бизнес общуването, тъй като много хора смятат за възпитано да благодарят на отсрещната страна за вниманието. Е, няма нужда! Не са положили кой знае какво усилие да чуят как се казвате - просто трябва да ви отвърнат, като и те ви кажат своето име. Това е напълно достатъчно.

2. Запознанство със слънчеви очила
Да се запознаеш с някого или да го поздравиш при среща означава да го приветстваш с открити намерения и открито лице. В този смисъл погледът в очите е много важен - точно така, както задължително е ръкостискането или поне кимването с глава. Как обаче ще видите очите на човека срещу вас, ако той не благоволи да си свали тъмните очила? За да срещнете погледа му, подсъзнателно се опитвате да провидите през слънцезащитните стъкла или поне да надникнете над тях, а очите ви самотно блуждаят. Така че, нека да го кажа направо - при поздрав и запознанство непременно махайте очилата от очите си и, моля ви, не ги оставяйте като диадема на първокласничка върху косата си!

3. Хризантеми за щастлив повод
Езикът на цветята трябва да се познава поне малко. Достатъчно е да сте наясно например със значението на бройката цветя в букета - у нас нечетният брой е за хубави поводи, а четният - за тъжни, но в други страни е точно обратното или пък изобщо няма значение. Че розата е царица на цветята си знаем, но от значение е и нейният цвят - червен за огнени чувства или почтена възраст, бял за младост и светли поводи, розов за нежност и уважение.
Една от най-често правените грешки обаче е свързана с хризантемата. Според етикета тя е тъжно цвете, което се подарява за помен, раздяла, погребение. Затова, ако искате да подарите красив букет за хубав повод, не се спирайте на хризантеми, колкото и да ви привличат с цвят и свежест. Имате право да ги подарите само ако са част от специален букет произведение на изкуството, направен от флорист.

4. Ръкопляскане в самолета
Пътувам по самолети от бебе и мога да се закълна, че аплаузите при кацане са нещо, което масово се прави на борда на българските самолети от десетина години насам. Преди такова нещо нямаше. Мисля, че тази мода навлезе у нас най-вече в годините, когато българите взеха редовно да пътуват отвъд океана и някак припознаха като симпатична американската практика да се пляска с ръце, когато колесникът на машината докосне пистата отново. Хората го правят с идея да поздравят екипажа и пилота за безопасния полет, но истината е, че при самото кацане той все още съвсем не е безопасен. А пък ръкопляскането отдавна вече се възприема за парвенющина.

5. Минаване със задник през редовете в зала
Никак не е приятно да си седнал на мястото в залата, а когато станеш, за да премине някой до своето, той да го направи с гръб към теб. Така почти няма как да избегнеш задните му части да те побутнат в една или друга посока, особено ако пространството между седалките не е голямо. Също толкова неприятна грешка е и да не станеш от мястото си, а просто да присвиеш крака, надявайки се клетият човек да те прескочи някак, за да си седне на седалката. Тогава пък сам си си виновен, че пред носа ти преминава я нечий предник, я нечий дирник!

6. Задължително ставане на крака при аплодисментите в театър
Актьорският труд е невероятен и ужасно изтощителен, затова винаги заслужава аплодисменти. Да станеш на крака обаче е израз на наистина изключително признание и поклон пред таланта на сцената. Ясно е, че далеч не всичко, което гледаме в театъра, е шедьовър, следователно заслужава само и единствено аплодисменти за положения труд и отделеното време. В последните години у нас в театъра се става на крака при всички случаи. Е, да, в Русия например стигат и по-далеч - публиката се скупчва току пред сцената и френетично ръкопляска оттам. Надявам се да не усвоим и тази практика през годините, защото следващата стъпка вероятно ще е да скачаме по сцените и дружески да прегръщаме артистите. Нека все пак да си припомним, че етикетът е и елегантност!

7. Неразопаковане на подаръци
В рамките на добрите обноски е да не разопаковате подаръка си пред този, който ви го прави, ако сте китаец или японец. В културата на Изтока не е прието останалите хора да виждат какво ви се подарява. У нас е точно обратното - подаръкът задължително трябва да се отвори и да се разгледа пред човека, който се е постарал да ни зарадва с него. Благодарността се изразява на място, а опаковъчната хартия не се пази за следващ път!

8. Дамската чанта на ръба на стола
Не минава обучение или консултация, на което да не стане дума за чантата и нейното място. Да припомним: по правило тя трябва да е на седалката до гърба на стола или до подлакътниците, ако има такива. Това обаче е практиката от началото на миналия век, когато чантите на жените са били далеч по-малки и спретнати. В момента работещите момичета крачат из градовете с огромни торби, които няма как по етикет да сложат на седалката на стола си, защото просто няма да има къде да седнат. Не е добра идея обаче чантата да виси и на облегалката, защото, първо, пречи на сервитьорите и на хората да минават, второ, съвсем реално е да бъде налазена от крадци и, трето, понякога е толкова тежка, че като станете от стола, той се обръща и на земята се разпилява целият ви вътрешен женски свят! Затова мястото на дамската чанта е на земята, близо до краката или под самия стол. Знам, че в България това е на безпаричие, но пък в Италия е точно обратното - чанта на земята е нещо като магия за благоденствие.

9. Да не се обадиш на домакина
Когато сте поканени на гости в дома на приятел, на служебно парти или на официално честване, винаги на следващия ден намерете начин да се свържете с домакините или организаторите, за да им благодарите. В България нямаме тази практика и всичко приключва някак още с пристигането. Да не говорим колко често гостите на големи събития дори не си правят труда да се обадят на домакините, когато си тръгват, а се изнизват тихо и кротко като мокра връв от залата. Да не говорим за това, че в 90% от случаите изобщо не спазват посочения дрескод и се явяват облечени в най-невероятни неща - от дрехи тип “компаньонка” до анцуг.

10. Неуважение към визитната картичка
Тя не е просто лист хубава хартия, на която има информация за някого. Визитната картичка е нещо като лице, като портрет на човека, на когото принадлежи. Затова тя трябва да се подава и да се приема с достойнство и уважение. Не трябва да я прихващаме с два пръста (най-често показалец и среден) като нещо мръсно, не трябва да я плъзгаме по масата към човека, на когото искаме да я подадем, не е редно да си играем с нея като потропваме с ъгълчетата  например. На визитната картичка не се дописва нищо с химикал, особено ако не е вашата лична.

Материалът е на вестник "Труд"