Нашата професия не е лесна в България, но носи страхотно удовлетворение, казва попзвездата.
Само погален от Бога човек може да притежава такъв необятен и красив глас. Но залисан в многолюдските си дела, Всевишният е сгафил, отреждайки му да се роди и да гради кариера в България. Защото, ако не беше станало така, отдавна нашият Георги Христов да е световна мегазвезда. А за това се искат няколко неща. Основните - глас, артистичност, пластичност - той притежава дотолкова, че може и назаем да даде. Но Жоро, както го наричат приятелите, си е тук, защото обича България.
Георги Христов винаги ревниво е пазил в тайна личния си живот. Че е труден характер, е признавал в разговори в пресата, която от своя страна все го подпитва няма ли най-сетне да се жени. "Майка ми казва, че тази, която ме вземе, трябва с черни повои да е повивана!", сподели на шега преди много време ангелогласният изпълнител.
Сега "Жълт Труд" може да се похвали, че е единственият вестник, на който певецът даде интервю преди големия си концерт в НДК на 26 ноември в зала 1 на НДК.
- Г-н Христов, остават броени дни до концерта ви на 26 ноември. Какво е усещането?
- Както винаги, напрегнато. Имам чувството, че нищо не е свършено и готово, както трябва. Никога не съм доволен и все искам още и още, и още.
- Ще излезете на сцената с бенда "Черно и бяло" и специални гости. Кои ще са те?
- Да, с моята група и вокалистите, с хората, на които вярвам и на които разчитам. Те са моят гръб в истинския и преносен смисъл. А кои ще са гостите - това е моята голяма изненада. Надявам се да видя много мои колеги.
- Лесно ли се организира концерт в България, колко време и нерви ви коства това?
- Няма нищо лесно днес в нашата страна във всяка една сфера от живота. Нима на вас ви е лесно? А концерт с такъв мащаб се организира минимум 6-8 месеца, че и повече. В нормалните страни зад подобен проект стои екип от мениджъри, организатори, сценаристи, режисьори, хореографи... Когато един изпълнител от световен мащаб влага големи суми за декори, техника, постановка, хореография, те се възвръщат многократно, щом той тръгне на световно турне. Да не забравяме и сериозните спонсори и рекламодатели, които стоят зад такива проекти.
- Миналата година в "Музикална академия", където бяхте жури, Криско получи голям комплимент от вас, казахте му, че е много добър и ще запишете нещо заедно. Съвместно ваше парче в новия ви албум обаче няма. Отказахте ли се от идеята?
- Мога да запиша с всеки и по всяко време, ако го поискам и намеря смисъл в това! На този етап няма подходящ материал и не смятам, че имам нужда от дуети и други форми. Много съм доволен от новата си продукция. Дано да останат доволни и моите почитатели.
- Много талантливи артисти не издържаха на напрежението в музикалния бизнес, но вие успяхте. Как?
- Първо, за мен музиката е начин на живот и моята най-голяма любов, която не искам да свършва! Давам й 100% от себе си, тя ми връща също толкова! Нашата професия не е лесна в България, но носи страхотно удовлетворение. За да останеш в нея, трябва да имаш изключително здрава психика и сила, борбеност да продължиш в тези трудни времена.
- У нас се нароиха куп музикални формати, на които, с малки изключения, момичета и момчета се радват на моментна слава, но после са забравяни. Защо, според вас, "Гласът на България" и "Х-Фактор" не произведоха истинска звезда?
- За да станеш истинска, трябват три задължителни качества - да имаш глас, сърце и разум. Ако само едно от тях липсва, нещата няма как да се получат.
Здравка ЕВТИМОВА:
Зоологическата градина за хора няма да се състои
* Мечтата за добро е по-силна от глада на глутницата, вярва писателката
Дора НИКОЛОВА
Здравка Евтимова е сред най-талантливите български писатели. Тя е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Завършва английска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, щата Мисури, САЩ. Редактор от ноември 2003 г. на българската секция на списание "Muse Apprentice Guild", Сан Диего, САЩ. От януари 2004 г. е редактор за България на списание "Literature of the Avanteguard", специализирано за кратка проза, Великобритания.
В България има публикувани около 90 разказа в сборниците: "Разкази срещу тъга", "Разкази от сол", "Разкази за приятели", "Сълза за десет цента". Активно участва със свои разкази в периодиката. Публикува в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Германия, Франция, Индия, Русия, Полша, Чехия, Словакия, Македония и Сърбия. Нейни творби са четени по Би Би Си, Лондон. Автор е на романите "В студената ти сянка, лейди", "На две крачки от мен", "Линди", "За теб, за мен", "Четвъртък".
Носител е на множество награди, сред които: за дебютна книга (1985), Национална награда "Чудомир" на в. "Стършел" (1982), Национална награда за съвременен роман на фонд "Развитие" (1998), Специална награда за разказ на немската фондация "Lege Artis Verein", Награда за проза на английското списание "The Text", Награда на английското издателство "Skrev Press" за сборника с разкази "Bitter Sky", Награда "Генчо Стоев" за серия разкази от балкански писатели на изд. "Балкани", "Златен ланец" на в. "Труд" (2006 и 2010). Превела е повече от 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд. Член е на българския ПЕН-клуб.
- Г-жо Евтимова, какъв е литературният пейзаж в момента у нас? Какво е характерното в него?
- Трудностите пред България със сигурност ще доведат до раждане на силна и стойностна литература. Свободата, на която се радват писателите днес, е огромна. Не се налага да угодничим пред силните на деня - светът е отворен пред нас. Светът е критерий за постиженията или провалите ни. Мина времето, когато в България можеше да държат някои писатели изолирани. Да сме здрави, пък какво сабя покаже и честта, майко, юнашка.
- Какво се случва с българската проза четвърт век след началото на промените?
- Мисля си, че българските поети и писатели все по-дълбоко осъзнават шанса, че са българи, че разполагат с уникалната възможност да нарисуват родината си пред света. Българите по начало са хора със стремеж да се докажат на високо ниво, това се отнася в пълна мяра за българските поети и писатели. И това ще стане.
- Не са ли извънлитературни критериите, по които днес се издава у нас една книга?
- Критериите са финансови. Когато авторът има средства да заплати, книгата му излиза - това е тенденция в целия свят. В САЩ например е много популярно т.нар. self-publishing: авторите сами издават книгите си, за да получат висок процент от печалбите, като елиминират участието на издателствата. Но носят риска от финансов колапс. Ала едва ли достойни, силни произведения, които ще останат в паметта на човечеството, биха имали комерсиален успех. Проблемът е сложен и отново опира до вътрешното усещане за значимост на създадената книга. Писането има смисъл, ако си накарал дори един човек да усети чужда болка като своя, ако си го направил по-смел. Това не се измерва с пари. Дори и да не вземе хонорар писателят, поне оставя следа в съзнанието.
- Живели сте в чужбина. Ако сега ви се предостави възможност, къде бихте избрали да живеете?
- Бих избрала Великобритания, защото съм привикнала с английския език почти както с българския. Разбира се, България е най-хубавото нещо за мене, а българският език е езикът на откровението, който сам пише разкази - той сякаш е създаден за това.
- Не се ли комерсиализира прекалено много нашият живот?
- Няма нищо страшно в това да говорим за пари, щом не ни достигат и щом повечето от нас приемат какви ли не жертви, за да осигурят добро образование, добър старт за децата си. Това е действителността. Важното е да не ни озлобява. Трябва да се научим да управляваме озлоблението. Да спазваме правилата, да се отървем от гяволията си на дребно. Всяко отклонение от нормата да бъде санкционирано. Така се гради респект към закона.
- Литературната критика у нас съществува ли и, доколкото я има, градивна ли е?
- Работата на критика е неблагодарна, нископлатена, често му заплащат да похвали книгата. Аз се питам как да работи критикът в такива условия? Най-високо ценя хората, които открито, в очите ми казват - тук си се провалила. Честността е отрова, която, превърната от пишещите в лекарство, лекува болестите в литературата.
- Вие сте човек, който цени добротата над всички други човешки ценности. Но днес тя все повече започва да липсва. Литературата ще ни помогне ли да се справим с тази тенденции? Още повече, че четящите хора не са много у нас, както би ни се искало.
- Ние си внушаваме, че добротата изчезва, но не е така. Ако тя наистина ни напуска, полека се превръщаме в глутница и губим облика на човешко общество. От нас зависи дали ще научим децата си да ритат падналия, да го ограбят, да го удрят там, където най-много боли, или да му подадат ръка.
И още в новия брой на "Жълт труд":
За фолкпевиците купонът започва след сватбата
Ходжа предрича славата на Крисия
Родни звезди въртят черпак с мерак
Не давали на Йорданка Благоева да ражда
"Българи" продават три синджира наши роби в Италия
Извънземни "белязват" хора
Мъжете между 50 и 60 са най-застрашени от пръсване на аортата
Коментари (0)
Вашият коментар