Цял живот Никола Анастасов мечтае да играе в киното изискан кавалер, който танцува с красиви жени и пие искрящо шампанско от кристална чаша. А постоянно се снима във филми, в които го гонят хора и кучета, стрелят по него с автомати и картечници, хвърлят бомби.
Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на проф. Филип Филипов. Работи в театрите на Враца и Варна. Един от създателите на Сатирата през 1957 г.
Киното допуска до себе си Анастасов доста скрънзаво. През 1961 г. младият актьор се снима в два филма - "Бъди щастлива, Ани!" и "Последният рунд" , но ролите са толкова малки, че героите му дори нямат имена.
В първия си филм
е на екрана
по-малко от минута
- напет и красив в пилотската си униформа, сваля самата Невена Коканова - прелестна като Ани, която кара цистерната с гориво, от която зареждат самолетите. Никакъв шанс няма героят на Анастасов - Ани е влюбена в строителя на високи промишлени комини Боян (Коста Цонев).
Същото се повтаря и през 1966 г. В "Горещо пладне" Анастасов е просто Младежът, а в "Рицар без броня" - някакъв съсед, който коментира новия вартбург на другаря Стамов (Цвятко Николов)
Мечтата почти го докосва във филма "По тротоара" (1967), в който героят му се казва Тони Любовника. Само че каква ти любов, красиви жени и пенливо шампанско в средата на 60-те години на миналия век, когато с много труд, пот и революционен блясък в очите се гради социализъм?!
Все пак всичките филми са мирни и тихи и никой все още не стреля по Никола Анастасов, вече с утвърдена от театралната сцена слава на комедиен актьор.
През 1967 г. той се снима в "С пагоните на дявола" - втория сериал на БНТ. (Първият е "Семейство Калинкови"). Ролята му е с две самоличности - на французина Жено, който всъщност е чехът Йохан Довек. Разузнавач от "добрите", който в края на последната, пета серия е убит.
И ако сериалът е първият намек за бъдещите екшъни на Никола Анастасов, "Последният войвода" си е направо генералната репетиция. Филмът е за Митьо Ганев. Действителна личност - закрилник на бедните или разбойник според различните гледни точки. След Септемврийското въстание става член на БКП и загива в сражение през 1925 г. Героят на Анастасов е фотограф, който случайно попада във вихъра на събитията, точно както и следващият му герой - партизанинът Чаплин в "Осмият".
С този свой филм режисьорът Зако Хеския открива истински Никола Анастасов за киното. Той вече го е снимал в онази малка роля в дебютния си филм "Горещо пладне". Кольо Анастасов признава, че едва ли се е впечатлил кой знае колко от играта му. Но навремето двамата живеели на бул. "Фердинанд", който после беше "Толбухин", а сега е "Васил Левски".
Той е 12-13-годишно момче, а Зако - млад мъж, който всяка вечер се разхожда с младата си жена и двамата бутат количката с бебето.
"Зако тогава беше един тих и скромен човек и изведнъж се развихри и възпроизведе толкова пукотевица и гърмежи в българското кино - и в "Осмият", и в "Тримата от запаса", и в "Зарево над Драва", чуди се Анастасов.
Критиката титулува "Осмият" като
първия български
социалистически
екшън
Само за няколко месеца след премиерата си през октомври 1969 г. филмът е гледан от над 2 млн. зрители. На завиден успех се радва във всички соцстрани, продаден е и в няколко западни държави, даже и "тъмна Индия".
Във филма Никола Анастасов е бръснар, но решава да стане партизанин и излиза в гората с вратовръзка. "И затуй ролята много ми допадна - казва Анастасов, - понеже съм един пишман партизанин. Бръснар съм, който също решава да стане герой, обаче като отивам горе в планината, виждам, че нещата са много по-различни. И затова бягам..."
Командирът на отряда (Георги Георгиев-Гец) идва в бръснарницата в Самоков и го връща отново в гората. Там отнася и няколко шамара, защото другите мислят, че е предател. А той просто е объркан малък човек - като героя на великия Чарли Чаплин. Впрочем Зако Хеския нарочно прави героя на Анастасов много чаплиновски. Неслучайно дори го кръщава Чаплин. На фона на неговата непохватност и комичност по-добре изпъква героичният и епичен партизански командир.
Никола Анастасов разказва, че от снимането на филма помни многото гърмежи, стрелби и взривове. Базата на снимачния екип е в Златица, рано сутрин ни закарват с камиони актьори и масовката на билото на планината и там раздават оръжието - шмайзери, пушки, гранати, халосни патрони... "Планината се изпълваше с преоблечени полицаи и партизани, които стреляха във въздуха, та пушек се вдигаше. И аз между тях. Ужас! Имам нетърпимост към екшъните - не обичам стрелби, не обичам оръжие, не изпитвам удоволствие да стрелям. Във филма пък много стреляха и срещу мен и аз и това трябваше да изтърпя", спомня си актьорът.
В "Осмият" има една запомняща се сцена. Облечен в полицейска униформа, Чаплин марширува, танцува, изпълнява хватки с пушка, заляга, става... Абе истинско шоу. Шоу в партизански филм?! Да, за първи път.
Докато го гледат, зрителите, разбира се, не знаят, че актьорът снима с висока температура в мразовит ден. Няма как да отложат снимките - високо в гората е изкарана тежка снимачна техника, има голяма масовка
И тъй като филмът още няма музика,
Зако Хеския
застава зад камерата
и запява:
"Тих, бял Дунав се вълнува, весело шуми... Бум!" Анастасов започва да марширува и постепенно на този ритъм изгражда целия танц. После Милчо Левиев написва музиката върху заснетите епизоди. И такива магии се случват понякога при снимането на един филм - стига актьорът да го може.
Никола Анастасов помни и един направо драматичен за него момент по време на снимките. Един ден режисьорът му казва, че трябва да прескочи от една скала на друга. Само половин метър било разстоянието между тях. "Половин, ама между тях е пропаст от 200 метра", дърпа се актьорът, който страда от аерофобия. "Какво, като са 200 - продължава Зако Хеския, - ти ще го прескочиш даже без да се засилваш. Ще го прекрачиш, бе!"
"Как ще прекрача бе, Зако? Аз ританките на детето, като простирам на балкона, не смея да гледам надолу, понеже ми прилошава, а сме едва на втория етаж..." Спорът завършва с участието на каскадьор. "Момчето скочи много добре", коментира актьорът.
Невероятен финал има историята с "Осмият", за съжаление - тъжен. През август 1996 г. Никола Анастасов и Гец играят заедно в пиесата "Хотел "Плаза" в Стара Загора. Преди представлението, кой знае защо, се сещат за "Осмият", припомнят си шегите и закачките при снимането му.
"Абе, Геца, ти си добряк, приятел си ми, а в ония сцени ме гледаше с такова озлобление,
очите ти кръвясали,
откъде толкова
злоба, бе?"
- пита Анастасов. "Коле, нали всичко трябваше да е истинско", смее се Гец.
По време на поклоните той изведнъж бързо напуска сцената. Анастасов го намира полегнал в гримьорната, пита го какво му е. "Не ме пипай...", само успява да каже Гец и изпада в кома, от която така и не излиза. Почина на 2 септември. "Щастлив съм, че играх с него в този филм", казва Никола Анастасов.
Той е щастлив и с партньорството си с Георги Парцалев във филма "Тримата от запаса". Дори нещо повече - признава, че тайно се е надигравал с него и е искал да изглежда по-смешен.
Особено в началните епизоди, когато тройката запасняци са страшно забавни с непохватността си и неумението да се впишат във войнишкия живот.
Снимат първите епизоди край Бяла Слатина. Тримата пътуват към фронта в камион, който затъва в калта. Тя нарочно е направена възможно най-лепкава. Слизат да бутат камиона и когато той потегля, падат по очи в рядката кал. Стават омърляни като прасета и с тъжни физиономии - за радост на тълпата зяпачи, стекла се от всички околни села. И тогава една бабичка казва: "Абе на Парцалев най му мяза калта..." "Е, завидях му", чистосърдечно признава Кольо.
След излъчването на "Осмият" Никола Анастасов разбира какво е славата и да си известен дори и в Куба. Той и актьорът Сава Хашъмов са на кинофестивал в Хавана. Обядват в ресторант, а през 2-3 маси е едно семейство, което започва да прави някакви жестове и знаци към двамата българи. Мъжът вдига палец нагоре и вика: "Берберо, берберо..."
Първи се досеща Хашъмов и казва на Кольо, че са го познали от филма "Осмият", в който той играе бръснар (берберин). Докато са в Хавана, ги водят в ателието на Кармело Гонзалес,
може би най-големия кубински художник. Отиват в 14 часа, когато навън е жега, та се не трае, и всичко живо спи. Художникът ги посреща, нашите усещат гнева и недоволството, че са прекъснали следобедния му сън.
Гледат двамата картините му, а Гонзалес се заглежда в Анастасов. Изведнъж отива до телефона, обажда се на някого и пита Кольо дали участва във филма "Осмият"? Да, кима актьорът. И сте бръснарят, нали? Да, Чаплин. Леле - вика художникът, - затова звъннах на жена ми и тя ей сега ще дойде, вие сте неин любимец.
Оказва се, че "Осмият" е прожектиран шест или седем пъти в Куба, нали е революционен филм. "Тогава усетих славата - значи аз съм от другата страна на земното кълбо и някои ме познава - смее се Анастасов. - Тогава разбрах колко велико нещо е киното. Казвам го аз, театралният човек и актьор."
"Тримата от запаса" също е режисиран от Зако Хеския. За успеха на филма той стига благодарение и на чудесното трио разностилни актьори, които играят като перфектно подбран и режесиран оркестър.
Трима неподготвени
за войната запасняци
отиват на фронта
като попълнение в един полк.
Всеки от тримата живее в своя си свят и в себе си, със собствените си кумири. Спиро на Кирил Господинов е обхванат от възторга на живота. Съботянинът Иван на Георги Парцалев живее с мисълта за Бога и доброто. Пейо, който се играе от Никола Анастасов - с мисълта за младата си и хубава булка. Поставени в чуждата и трудна военна обстановка, тримата стават лесна плячка. Хем е страшно, хем е смешно, хем е тъжно.
От този филм Никола Анастасов никога няма да забрави три епизода - единия любовно красив, другия - ледено студен, третия - смъртно опасен.
Първият започва с една река, от която излиза много красива руса жена. Това е невестата му (Белла Цонева.) Започва да тича по пясъка към Пейо, героя на Анастасов. Какво ти тичане - направо хвърчи - бяла и румена, "направо да я апнеш". Пейо постоянно копнее за нея, но сега изведнъж започва да стреля. Слава богу, не я уцелва и след миг попада в обятията й. Започват едни страстни прегръдки, едни целувки и... Пейо се събужда.
Ето как обяснява всичко това актьорът: "След време разшифровах поведението си в съня, то бе продиктувано от непрекъснатото ми внушение, че на фронта трябва да се напада. Ако не стреляш, теб ще те застрелят! Не вярвам авторът Павел Вежинов да е вложил друг смисъл..."
Епизодът се получава бързо, понеже всичко било спонтанно. Правят няколко дубъла, защото при прегръдките бюстът на Пейовата булка килва каската, тя му закрива лицето и той буквално изчезва. Та затова снимат няколко дубъла - да се види все пак кой е под каската и между бюста на булката. "Мисля, че на Белла Цонева й беше приятно!", въздиша с днешна дата Анастасов.
И във втория епизод има река - самия "тих бял Дунав", при това замръзнал. Разбиват леда с няколко гранати. Малко преди Коледа е, студ, та се не трае. Никола Анастасов трябва да влезе навътре в реката, да извика "Аааа"
и тогава Кирил
Господинов се хвърля
да го спасява
Обаче, колкото по-навътре навлиза актьорът, толкова водата става... по-топла!? Студът го е "прерязал" и объркал сетивността му. Анастасов се потапя, уж че потъва, и усеща как главата му пламва в огън. Решава, че мозъкът му изтича. И във филма се вижда как, докато Кирил Господинов го спасява, той държи главата си. Заради болката, но и за да не изтече мозъкът от нея.
Вкарват актьорите в един затоплен лек автомобил "Волга", двамата изпиват цяла бутилка коняк и усещат как кръвта започва да се движи по вените им. И в този момент режисьорът казва: "Момчета, хайде втори дубъл!"
Няма как, на брега са се струпала 600 души войска, лодки, много техника. А снимачният ден е скъп. И Анастасов отново влиза в ледената вода. "Излязох с 42 градуса температура, целият се треса - разказва актьорът. - Веднага пак в затоплената кола и ме откараха в хотела в Русе. Там чайове, лекарства, компреси... Е, не стигнах до тройна пневмония, но два дни лежах и чак като се пооправих, се прибрах в София..."
В третия епизод река няма, има малко езеро, в единия край на което сковават от дебели талпи малко мостче. По него под дъжд от куршуми и шрапнели трябва да преминат Никола Анастасов и Стойчо Мазгалов, който е командир на полка. А когато по сценарий стигнат до средата на моста, немците го взривяват. Зако Хеския обяснява на актьорите, че ще го взривят, когато те вече са в другия му край.
Анастасов, "малко нещо гявол" и видял две и двеста на снимачната площадка, казва на Мазгалов, че ще им изиграят номер. "Виж сега - казва Мазгала, - ще бягаме бавно, обаче, щом стигнем средата на моста, хукваме като светкавици. Та като гръмнат, ние да сме избягали 2-3 м. Иначе отиваме на кино..."
И ето какво се случва според спомените на Анастасов: "Поставиха бомбите под моста, бягаме ние бавно и от средата нататък - много бързо! Обаче
чувам едно бааам! - и
аз хвръкнах
и паднах до езерото
Над главата ми се носят тълпи и дървени топузи. Избягали сме от взрива, обаче хвръкнахме от детонацията! Като се разсея димът, виждам екипа и Зако бели като платно. Ние със Стойчо викаме: "Какво стана бе, братчета?" Зако само успя да си поеме дъх и промълви: "Ох, слава богу, живи сте!"
За изпълнението си в "Тримата от запаса" Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов са номинирани за най-добра мъжка роля на филмовия фестивал във Варна през 1971 г. Вместо на тримата дават наградата само на Господинов. Според Анастасов приза най-много заслужавал Парцалев.
Въпреки звездните му роли в "Осмият" и "Тримата от запаса" киното ни продължава да загърбва актьора. Играе Цвика в "Герловска история" (1971), Марко в "Пантелей" (1978), малки роли в сериалите "Неочаквана ваканция" (1981) и "Федерацията на династронавтите" (1984), д-р Джалдети в "Само ти, сърце..." (1987).
Малко, твърде малко, както би казал Георги Мишев, за актьор като Никола Анастасов, една от емблемите на Сатиричния театър.
Коментари (0)
Вашият коментар