Музикантите от "Пинк Флойд" възпяха загиващото Аралско море

Kултовата британска група “Пинк Флойд” направи от умиращото Аралско море декор на клипа към песента Louder than Words от новия им прощален албум The Endless River (“Безкрайната река”), пише "24 часа".

Идеята хрумнала на режисьора на клипа Обри Пауъл, когато видял снимки на ръждясалите кораби насред пустинята, където някога към безотточното езеро са течали реките Амударя и Сърдаря. Той и екипът му от 4-ма души пътували 18 ч до това отдалечено място на границата между Казахстан и Узбекистан.

“Това е най-сюрреалистичната гледка, която съм виждал. Тя е шокиращ пример за катастрофална човешка намеса и

едно от най-големите

екологични бедствия

на планетата”,

споделя режисьорът пред сп. “Ролингстоун”.

Посланието на видеото е, че човешките действия говорят повече от думите. “По-важно от това, което казвате, е това, което правите. С клипа искаме да кажем: Да направим така, че морето да се върне. Надяваме се, че то ще се върне”, подчертава Пауъл.

Аралско море е четвъртото най-голямо езеро в света до опустушителния съветски експеримент, довел до пресушаването му. Някога то се простирало върху 68 000 кв. км, откъдето и идва приликата му с море.

През 60-те години обаче властите в СССР решават да отклонят двете големи реки в Централна Азия - Амударя и Сърдаря, за да напояват полетата в Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Така започва краят на големия воден басейн.

Пауъл отдавна се вълнувал от проблема с Аралско море. Когато споменал за това на музикантите от “Пинк Флойд”, те веднага се съгласили с идеята му. “Говорихме с Дейвид Гилмор и решихме, че видеото ще привлече внимание към този проблем, но не само в негативна перспектива. Искахме да покажем, че вероятно можем да помогнем морето да се появи отново. Когато в живота ни се случи нещо лошо, в него можем да открием и нещо добро. Като всички песни на “Пинк Флойд” и тази е изпълнена с дълбоки значения и философия”, казва Пауъл. Самата група “Пинк Флойд”

е посещавала

Казахстан през 1998 г.

и е имала

възможност да

види морето

The Endless River се появява след почти 20-годишно мълчание на групата. Албумът е посветен на Ричард Райт, член на бандата, който умира през 2008 г. Освен режисьор Обри Пауъл е фотограф и един от най-прочутите създатели на корици за албумите на легендарни рок групи. Заедно със Сторм Торгерсон основава легендарното в рок средите дизайнерско студио “Хипносис”, което от 40 г. работи с “Пинк Флойд”.

“Времето беше ужасно, понякога валеше сняг, температурата беше минус 10 градуса, а вятърът духаше с 40 км/ч. Точно това, от което нямахме нужда”, разказва Пауъл за процеса на снимките на клипа. Според сюжета деца слушат разказите на възрастните за миналото на Аралско море. Главните герои, чиито роли са поверени на местни жители, мечтаят за възраждането на водоема.

В началото на века от площта на Аралско море

са останали

едва 10%

То вече се е отдръпнало на повече от 100 км от предишната си брегова линия.

По времето на СССР влошаващото се състояние на водния басейн било скривано в продължение на десетилетия, до 1985 г., когато Михаил Горбачов дава гласност на екологичната катастрофа. В края на 80-те години нивото на водата спада дотолкова, че морето се разделя на две части: Северен (Малък) Арал и Южен (Голям) Арал. През 2007 г. обаче обемът на Големия Арал спада 10 пъти, а солеността на водата се покачва от 14 на повече от 100 г на литър. Той от своя страна се разделя на Източен и Западен басейн. Снимки на НАСА от 2014 г. показват, че за първи път от 600 г. източният басейн е напълно пресъхнал.

С разпада на СССР през 1991 г. Аралско море се оказва поделено между новообразуваните държави Казахстан и Узбекистан. По този начин е сложен край на грандиозния съветски план да се прехвърлят в него водите на далечните сибирски реки, което вероятно би предизвикало нова природна катастрофа.

Пресъхването има тежки последици върху местната фауна. Видовете риба, обитаващи водите му, намаляват от 32 на 6 заради повишаването на нивото на соленост на водите. Докато през 1960 г. рибните запаси са около 40 000 т, то 20 г. по-късно местният риболов просто изчезва като поминък. Така са изгубени 60 000 свързани с него работни места, включително в няколкото преработвателни завода. Най-дълго издържа черноморската камбала, приспособена за живот в солена морска вода и завъдена през 1970-те години, но тя също изчезва, когато солеността се увеличава 2 пъти над обичайното за начина ѝ на живот.

Корабоплаването запада до пълното си прекратяване, защото водите са се отдръпнали на километри от някогашните основни пристанища в района - градовете Аралск на север и Муйнак на юг. Ускорява се и превръщането на някогашните брегове в пустиня. Пищната дървесна растителност се изражда до редки разпръснати тук-там нискостеблени растения, проспособени за живот в сухи и солени почви. Запазени са само половината от местните видове птици и бозайници. Климатът също се променя, днес

лятото е по-горещо,

а зимата - по-студена

Отстъпващото море оставя 54 хиляди кв. км сухо морско дъно, покрито със сол, а на някои места и с отложени пестициди и други селскостопански отровни химикали, дошли от околните обработваеми полета. Сега бурите разнасят тази сол, праха и отровите на разстояние до 500 км. Медицински експерти посочват, че местното население страда от по-голямо разпространение на респираторни заболявания, анемии, рак на гърлото и хранопровода, а също и от стомашни разстройства. Зачестяват заболяванията на бъбреците и черния дроб, да не говорим за очните болести.

Най-страшният проблем обаче е свързан с остров Възраждане. Когато се намирал далече в морето, СССР го използвал като полигон за изпитание на биологическо оръжие. Причинители на антракс, туларемия, бруцелоза, чума, тиф, едра шарка били проверявани тук върху коне, овце, маймуни и други животни. През 2001 г. обаче заради оттеглянето на водите остров Възраждане се съедини със сушата в южната част. Медици се опасяват, че опасните организми са съхранили жизнеспособността си, а

заразени плъхове

могат да ги пренесат

навсякъде

Въпреки надеждите на “Пинк Флойд”, че морето може да се върне, пълното му възстановяване не е възможно. То изисква да се увеличи 4 пъти годишният приток в него на Амударя и Сърдаря или да се прекрати напълно напояването на полетата. Само че бивши съветски републики в басейна на Аралско море с изключение на Казахстан смятат да увеличат обема на поливните площи заради прехраната на увеличаващото се население.

В средата на миналото десетилетие Казахстан построи дига, която огражда Малкия Арал от Големия. Благодарение на това част от водите на Сърдаря се изливат в него, нивото му се е увеличило до 42 м, а солеността е намаляла. Това позволи да се завъдят няколко промишлени сорта риба. За да се увеличи обаче водният приток към морето 4 пъти, е нужен проект на стойност $ 16 млрд. (24часа)