ГЕОРГИ ТОШЕВ
"Любопитна съм", казва актрисата Татяна Лолова и хваща под ръка съпруга си Светослав Светославов- Славето. Двамата потеглят на дълга разходка из Лондон.
Още на първия светофар минава камион, който забавя ход. От кабината се надвесва млад мъж с огромна усмивка: "Лоловааа!" Актрисата му подарява въздушна целувка.
Галерията за съвременно изкуство "Тейт". Младо семейство окупира за миг Татяна на входа. Iphone запечатва срещата.
Привечер. Малък ресторант в Кенсингтън. Уморени от пълния с впечатления ден, Славето и Таня сядат за вечеря. Още не са донесли храната, а сервитьорката, момиче от Хърватска, пита любезно дали госпожата ще има нещо против да се снима с хората от 3-та маса. Оказват се българи, от 25 години във Великобритания. Лолова раздава автографи, следват снимки. Славето е щастлив. Жената на живота му е народна артистка от години, а сега вече и международна.
"Понякога славата тежи
споделя Славето - Понякога искам да я изведа на разходка, но тя се дърпа. Предпочита да остане у дома, да си почива. Разбирам я. Славата може да е и уморителна. Хората я обичат. Непрекъснато искат да се докоснат до нея, а човек понякога има необходимост да се събере, да остане сам със себе си".
На 80 години голямата актриса Татяна Лолова обикаля България със спектакъла на Театър 199 "Дуенде", пътува из Европа, има покана за гастроли в Северна Америка и Канада.
"Животът е споделяне. Срещите с публиката ме зареждат, дават ми самочувствие, карат ме да се чувствам необходима. Годините? Те със сигурност забавят малко темпотото, но не могат да ме откажат от удоволствието да общувам", споделя Лолова.
Тя запазва и до днес притеснението, което носи от малка. Любимката на поколения българи е стеснителна, дори срамежлива дама. "Въпреки показността на професията ни аз предпочитам да наблюдавам света и хората отстрани. Не обичам да съм непрекъснат център на внимание. Животът на показ е доста изтощителен."
Може би заради тази вродена стеснителност в битието на Лолова няма нищо "пикантно", което да човърка нездравото любопитство. Вече 51 години тя споделя живота си със Славето. Той е дългогодишен театърмайстор. Срещат се по най-тривиалния начин - в театъра. Едно столче, което той нарочно разхлабва, за да "потъне" актрисата, е формалният повод двамата да се видят по друг начин. И да разберат, че това е любов. Следват разходки в планината, откраднати усмивки. И една пейка в парка, на която става ясно, че те ще бъдат семейство.
"Преди да я срещна, си взимах по много от живота. Имах приятелки, бях напрекъснато в големи компании. Но след като я срещнах, се промених. Тя е единствената жена, която ме интересува. Обичам я като човек и я уважавам като актриса. Не мога да си представя живота си без нея", признава Славето с вълнение. "Тя все още ме ревнува понякога", добавя мъжът до голямата актриса.
"Истината е, че
Славето командва у дома
Нищо, че хората си мислят, че аз съм тази, която се налага. Само Стоянка Мутафова беше проницателна и ми каза навремето: Татяно, нека всички си мислят, че ти въртиш къщата! Аз знам, че Славето е главата в семейството!"
Мутафова, смятана години наред от критици и публика за най-голямата конкурентка на Лолова, първа казва, че Славето е големият шанс в живота. И думите на Стоянка се оказват пророчески.
"Била съм омъжена преди за едно много добро момче от квартала. Най-доброто. Живеехме добре, но се разделихме. Срещата със Славето ме промени. Преобърна ме... Толкова години сме вече заедно, а ми е интересно с него така, сякаш сме се срещнали вчера. Той ме усеща по начин, който е необясним за мен самата. Щастлива съм, че той вече е звездата в семейството.
Първата му изложба в Лондон е успех, който той заслужава. Обещал ми е, че ще има още, а след време хората ще казват: "А коя беше съпругата на Славето? Една артистка, нали? Една такава, смешна... Мутафова? Не, тя е тъмна! Онази, другата, по-светлата... А, Лолова..."
Славето признава, че никога не се е чувствал в сянката на прочутата си съпруга.
"Напротив, винаги съм уважавал успеха й. Дори изпитвам неудобство, когато са искали да ме приобщят към него. Истината е, че тя винаги ме е подкрепяла в артистичните ми занимания. Рисувам от години, но нямам самочувствие на художник. Всеки път, когато Таня се връща у дома, пита дали съм нарисувал нова картина. Показвам й, а тя нетърпеливо: Веднага да я носим за рамкиране!
Холът на семейството в София е пълен с картини на Славето. В тях се оглежда пътят, който двамата с Татяна са извървели. Цветове и образи, които разказват за един живот, преминаващ с любов
10 деца
"Славето е един от моите шансове в живота. Може би най-големият заедно с нашия син Сава. Признавам си, че като малка много исках да бъда кака, да имам братче. Но майка никога не си представях, че ще стана. Но ето че любовта прави чудеса. Роди се нашият син. По-рано от повечето деца, в 7-ия месец. Беше голямо събитие. Славето - най-щастливият на света: Танче, нали ще имаме десет деца? Как десет! С моята професия ще бъде невъзможно да ги гледаме...
Един син родих, но той и семейството му ни носят радост за десет. От години съм и щастлива баба. Спомням си, че когато се появи на бял свят първородният ми внук, имах представление в театъра. Играехме "Рожден ден" на Харолд Пинтър в постановка на великолепния Стоян Камбарев. След поклоните почерпих публиката с бонбони. Казах им, че най-после съм истинска баба.
Така де, от 20-годишна все играя лели, стринки и по-възрастни жени в театъра и киното. Колегите ми си отдъхнаха. Казват ми: Таня, най-после ще престанеш да се правиш на млада! За тяхно, а и мое успокоение аз винаги ще се правя на млада, но за моите любими внуци ще си бъда баба!" (Те са прекрасни момчета - бел. ред.)
Всеки ден момчетата се чуват с любимите баба и дядо. Споделят лични истории, минават през тях, за да се видят. Синът на Татяна Лолова - Сава, и снаха Нели предпочитат дискретно отстрани да се радват на успехите на голямата актриса.
"Отношенията с майка ми са твърде лични, за да бъдат споделяни публично", казва синът Сава при опита ми да го интервюирам. А снахата Нели добавя: "Тя е изключителна свекърва! А най-голямата роля в живота е тази на съпруга и майка, защото е човек, който обича."
Татяна Лолова обаче признава, че може би работата често е пречила да бъде майката, на която ще се посвещават стихове. "Сигурно не съм била перфектна в много отношения. През годините трудно съм разпределяла времето си между сина ни, дома и ангажиментите в театъра, киното, телевизията... Понякога си мисля колко много още съм могла да дам на моето момче...
И със сигурност колко съм му липсвала в определени моменти. Но затова си имам Славето. Той винаги ме е допълвал в отсъствията. Важно е, че всичко, което съм правила и правя, дори грешките, е с любов..."
Коментари (0)
Вашият коментар