Дидо от D2: Не бързам за сватба, но и не мога да чакам цял живот

Мария Райчева, "24 часа"

- Утре правите традиционния си коледен концерт, на който ще изпълните не само ваши, но и парчета на “Бийтълс” и “Щурците”, защо?

- Знаете, че това е денят, в който преди 34 години е застрелян Джон Ленън. Израснали сме с музиката на “Бийтълс” и песните на Джон Ленън, по този начин ще му отдадем почит. “Щурците” пък е една от любимите ни български банди, “Две следи” е тяхна и по-късно D2 правят кавър. Затова ще свирим техни парчета, част от които са били революционни за времето си. Сред тях са “Вкусът на времето”, “Хамлет”, “XX век”. Ще представим най-доброто от последния ни албум “Феникс”, както и от предишни.

Ще имаме гост-изпълнители - Жана Бергендорф, Насо Русков и Боби Косатката. Ще се включи и един много специален гост, който ще изпълни парче на Alice in Chains - Нойзи, и ще свири на китара.

- Нойзи на сцената? Как се случи това?

- Има голямо желание. Той предложи идеята, а парчето е важно за него. Решихме, че щом иска - трябва!

- Наскоро в интервю Кирил Маричков разказа, че на концерт на “Щурците”, група тийнейджъри ги поздравили с думите: “Страхотно изпяхте песента на D2 “Две следи”. Това ласкае ли ви?

- Чувал съм го. Всъщност и в световен план се случват такива неща. Кавър, представен на ново поколение, се приема от същата тази публика като песен на новата група, която го е изпяла. Мисля, че е страхотно парче, и винаги съм го харесвал. Няма значение на кого е, важното е хората да го харесват.

- Как се промени стилът на бандата, откакто вие станахте вокал?

- В началото парчетата, които направихме, бяха доста твърди и агресивни. С времето идваха по-мелодични идеи. По едно време бяхме по средата. За последния албум създадохме по-нежни парчета, добавихме и твърди песни, получи се интересна комбинация.

- За записите на “Феникс” бяхте в резиденция край Кюстендил, как ви се отрази отшелничеството?

- Беше ни омръзнала градската среда, постоянно да си в трафик. Решихме да избягаме от всичко това и да се отдадем на това, което трябва - да творим музика. Горе в планината сред природата ни подейства вдъхновяващо. Бяхме там повече от година и половина. Естествено, от време на време се прибирахме за концерти или да се разтоварим, да се видим с близките си, те също идваха при нас.

- Какви са отношенията на групата с бившия вокал Дичо?

- Каквито и да са били причините да се разделят, сега отношенията са съвсем нормални. Това лято имахме четири-пет съвместни концерта, миналата още толкова.

- Каква е формулата за успех на българската музикална сцена, търсите ли непременно комерсиалното?

- Честно казано, не съм обръщал внимание какво върви тук напоследък. Винаги е важно да правиш това, което теб те вълнува. Не е задължително непременно да се харесва на всички. Под комерсиалност разбирам да се стигне до максимално повече хора, но не на всяка цена. Парчето трябва да предава твоето послание.

- Правите ли опити да пробивате навън?

- През годините сме излизали много пъти. Свирили сме на едни от най-големите европейски фестивали. С хедлайнери като Muse, Nine Inch Nails, Prodigy.

- Разкажете за любимците ми Muse.

- И аз ги обичам много. Свирихме на един фестивал в Чехия, в момента, в който излязоха,

60 хиляди глави

куфееха в такт

Тълпата стана като огромен жив организъм, нямаше отделни хора, а една цяла вълна. Тук обаче нещата са 10 години назад. Докато се сетят повече хора, че нещо е станало готино, то вече е ретро. Но има млади хора, които се интересуват супермного от музика, в средите, в които се движа, знаят всички световни банди.

- Когато свирите на една сцена с такива групи, успявате ли да се срещнете с тях в бекстейджа?

- Само с групи, които не са най-големите звезди. В Румъния два-три часа си говорихме с Kasabian, виждаш колко са напред, талантливи и колко са бачкали, за да стигнат дотам. Държат се съвсем нормално, а не като някой, който е хванал Господ за шлифера. Големите не ги виждаш изобщо. Идват с лимузините, изкарват си концерта и си заминават.

- Участието в риалити формата “Стар Академи” или влизането в D2 приемате като големия старт в кариерата си?

- Те са свързани. Ако не бях влязъл във формата, вероятно нямаше да ме забележат D2. Щях да си свиря с моята банда и да си карам лека-полека напред. Влизането в групата бележи един съвсем нов период в живота ми - готини моменти, много правене на музика, забавления, но и много отговорности. Животът ми се промени коренно, поне в началото нямах време за абсолютно нищо друго.

- Как ви се отразиха емоционално първите месеци?

- Най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Бях на гребена на

вълната и вземах

с пълни шепи от

новия живот

След това започнах да се замислям, че трябва да работя сериозно, видях, че имам насреща си хора, които са се трудили зверски, и за да поддържам нивото и да бъда рамо до рамо с тях, трябва много да се постарая. И съм го правил през годините. Вчера си дадох сметка, че на 2 декември се навършиха 9 години, откакто сме заедно.

- Как станахте вокал на групата?

- Още докато бях в “Стар Академи”, те дойдоха с китарите си, с уредби и бутилки твърд алкохол. Започнаха да свирят парчета на “Доорс” и Джими Хендрикс, на което аз реагирах доста емоционално и веднага се включих с пълно гърло. Изкефихме си се един на друг. Аз на тях като на хора, които са зверски добри в това, което правят, а те на мен вероятно като на някакъв младеж, ентусиазиран да пее такива парчета. След това си говорихме, излизахме на по бира, имаше един период, в който се събирахме в репетиционната да свирим, и в един момент решихме, че искаме да работим заедно.

- Как се запознахте с приятелката си Виктория, с която сте заедно вече пет години?

- На абитуриентски бал. Придружавах дъщерята на един много готин диригент, с когото сме работили заедно - Людмил Горчев, жена му Виолета Горчева ме приобщи към мюзикъла. Дори този април участвах в един – “Достатъчно”, в Музикалния театър. Дъщеря им Евелина е автор на музиката, либретото е на Йоана Мирчева.

И придружавайки Евелина, на бала се видяхме с Вики, попреценихме се с поглед, взехме си координатите. На следващия ден се видяхме и лека-полека си завързахме романс. Живеем заедно. Тя завърши право в СУ и в момента я делят дни от последния ѝ държавен изпит.

- Не ви ли се иска вече да вдигате сватба?

- Не бързаме, но от друга страна, не може цял живот да чакаме. Тези неща се случват в подходящия момент.

- Ревнува ли от фенките?

- Много (смее се). Не се налага да я успокоявам, обичам я и стои при мен. Приема фенките като част от начина ми на живот.

- Колко татуировки имате и ще продължите ли да добавяте нови в стила на типичния рокмузикант?

- Три-четири. Не искам да се придържам към някакви клишета. Ако нещо наистина ми хареса, ще го направя, но трябва да ме е развълнувало. Няма да е просто, за да запълня рамката и рок клишето.

С първите татуси бях

доста импулсивен

и даже Митко Кърнев ме попита защо съм си татуирал така ръцете, това е място, което винаги ще се вижда. Никога няма да мога да работя в банка или да съм келнер в изискан ресторант. Казах му, че нямам такива намерения и животът ми е свързан единствено с музиката. Татуировките означаваха точно това, че каквото и да правя, винаги ще съм с музиката.

- И все пак случвало ли ви се е да работите нещо различно, за да изкарвате джобни?

- Преди да вляза в D2, бях на лятна бригада четири месеца в Щатите. Но прекарвахме и доста време в свирене на китари и купони. Комуникацията с американците много добре ми се отрази на произношението и на опознаването им. Бяха много лудешки младежки дни. В края им навърших 21 г. и вече можех да пия, въпреки че го правех и през останалото време. Иначе работех на голф игрище, косях трева, миех чинии, бил съм сервитьор.

- С какво са заети дните ви извън D2?

- Започнах тренировки по едно много интересно бойно изкуство, което се води самоотбрана. В същността си е кунгфу и се казва винчун. От половин година не съм припарвал до щанги, тренирам с тежестта на собственото си тяло и се чувствам доста добре, жилав, здрав и лек. С Вики обичаме планината и морето, Синеморец ни стана любимо място през последните години. За съжаление, нашето Черноморие е твърде застроено и търсим по-спокойни и недостъпни местенца. В планината сме с чували и палатки, правим дълги преходи и ако има възможност, спираме на някое езеро.

Иначе свиря доста на китара, сега си купих електрическа, тя ми е слабост. Вкъщи композирам, пея, събирам се с приятели. Ако е хубаво времето, карам колело.

- Съседите как реагират, когато пеете у вас?

- Радват се, освен когато си харесам някое метъл парче, тогава не им е забавно. Но ме търпят. Човешко е да има толерантност, всеки има някакви интереси и се дразни от различни неща. Освен това времето между 14 и 16 ч и след 22 ч съм го запазил за по-спокойни занимания.

Деян Каменов, или Дидо, както го наричат приятелите и феновете му, става популярен покрай участието си в риалити формата “Стар Академи”. Истинският успех на музикалната сцена го връхлита, когато става вокал на D2 на мястото на Дичо. Вече 9 години певецът е част от популярната банда. Утре групата прави традиционния си коледен концерт, с който ще отбележат студентския празник и ще отдадат почит на Джон Ленън, убит на този ден преди 34 години.