Д-р Лилия Учкунова е доайенът на общинските съветници. Въпреки своите 78 години тя не отстъпва по нищо на по-младите си колеги. Вече трети мандат в ОбС д-р Учкунова в залата е еднакво критична и към свои, и към чужди. Бившата шефка на здравната комисия отстоява всяка своя позиция докрай. През 2010 година е удостоена със званието „Почетен гражданин на Пловдив”, пише "Труд".
„И в най-лошия човек има доброта, изкарай я и той ще стане друг”, казва пред "Марица" д-р Учкунова. Макар и на възраст, тя поддържа забързан ритъм на живот. Сутрин става рано и тича по задачи, които е начертала от предната вечер. Обикаля районите, ясли или градини, за да реши даден проблем, и най-старателно се подготвя за сесиите на ОбС. После идва в централата на ВМРО-НИЕ, където се среща с различни хора. Пътува с градския транспорт и съгражданите често я спират за съвет или подкрепа. Признава, че ако се затвори вкъщи, ще се съсипе.
Тя не пропуска празници, дори и студентския. Всяка година на 8 декември с колеги от нейния випуск - доценти и професори, се събират в заведение и си спомнят младите години. С приятелки пък винаги се черпят за Коледа, за Бабинден, за 8 март, за рождения ден, за Деня на пенсионера, за 1 ноември. А на 1 юни задължително е канена в детска градина или ясла.
Обиколила е цяла Европа със съпруга си, а като председател на Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Делчев” често води членове на дружеството по исторически места в България, Гърция, Турция и Румъния. Всяка сутрин и всяка вечер отправя молитви към бог за здраве на семейството си и близките, и за разум на управниците. „Без консенсус и без блага дума не се върви напред. Понякога махленската разправия в ОбС ми създава дискомфорт и трябва да стисна зъби, друг път не издържам и си казвам каквото мисля. Не мога да се примиря с неправдата, лъжата може да ме разгневи, а достойнството за мен е най-важно. Гордостта, лъжата и алчността са най-големите пороци”, твърди най-възрастната общинска съветничка.
Сърцето й се къса, когато види умиращи от глад деца или ученици, които се бият до смърт. Веднага нахлуват спомените от 70-те години, когато като педиатър е работила в Триполи и неведнъж се е сблъсквала с гладуващи и страдащи деца.
Д-р Учкунова е родена на 25 юни 1936 година в Пловдив в семейството на бежанци от Егейска Македония. Още в 8-и клас се разболява тежко от туберкулозен менингит и оцелява като по чудо след 6-месечно лечение в болница. Искала да учи атомна физика, но майка била категорична, че най-добрата професия за нея е лекарската и тя завършва ВМИ - Пловдив. Разпределили я в село Левка, Свиленградско.
”Бях само на 24 години, градско чедо, а отговарях за три селски участъка, където нямаше път. Още първия ден си загубих обувката в гъстата кал. Оставям куфарчето си при кмета и тръгвам веднага за едно от селата да израждам родилка. Качиха ме на трактора, метнаха ми ямурлука на пазача на ТКЗС-то, дадоха ми пушка и потеглихме. Горе сняг, ноември месец, вият вълци и този вой сега още го сънувам. Слава богу, пътуването мина благополучно и не се наложи да стрелям по глутницата. Хората живееха в кирпичена къща, в една малка стая се събрали мъже и жени, а родилката лежи върху сламеник. Помолих да донесат две газени лампи и всички да излязат. Жената с високо кръвно, от три дни ражда, децата близначета и тя буквално си отиваше. Всичко мина успешно и спасихме майката и децата", спомня си д-р Учкунова.
Коментари (0)
Вашият коментар