Това е историята на 30-годишната Т.Н. от Пазарджик, която публикува сп. "Всичко за жената". Във всеки брой на изданието четете подобни читателски истории.
Здравейте, казвам се Т.Н. и съм от Пазарджик. Харесвам вашето списание от години, а новият му формат е още по-чаровен. Искам да ви разкажа моята история, а пък вие решете дали да я публикувате. Сега съм на 30 години. Когато бях в гимназията, имах здравословни проблеми и не можех да ходя добре и не можех да тичам въобще. Децата са жестоки и този мой недъг ме превърна в аутсайдер. Мечтаех да имам компания, да имам приятел, но всички ме отбягваха. Така и пораснах – сама, неразбрана, отхвърлена. На 20 години срещнах В. Беше трудно в началото, но аз страшно го харесвах и направих всичко възможно да му вляза под кожата. След няколко години разбрах, че нищо направено насила няма хубав край. Имахме връзка, но тя не беше равностойна. Все ми се струваше, че той се срамува от мен. Предпочиташе да излиза сам с приятелите, така и не ме запозна с родителите си и рядко ме държеше за ръка по улицата. Напуснах го след години опити да бъда обичана от този мъж.
Следващите пет години живях сама, но ми беше по-щастливо. Научих два езика, прочетох десетки книги, дори успях да попътувам из Европа. Мислех, че никога повече няма да бъда нечие момиче. Мислех, че не ми е писано да бъда обичана и се примирих с това.
Съдбата ме опроверга.
Когато се появи Г., аз си казах: „О, този е от друга лига, твърде голяма лъжица за моята уста.“ Не си позволих да се влюбя, макар че коленете ми изтръпваха всеки път, когато го видех. Той направи всички крачки към мен – от първата до последната, която ще бъде нашата сватба през този месец. Г. донесе чудото в живота ми и аз никога не разбрах как ме обикна толкова дълбоко. Той ми показа какво е грижа, какво е страст, той ме научи да си вярвам и да искам повече за себе си. Той направи и друго чудо за мен. От една година посещаваме физиотерапевт, който той откри след много сериозно проучване. Г. шофира три пъти седмично извън града, за да ме закара при него, чака ме с часове, и после ме отвежда вкъщи. Вследствие на неговата вяра и неговата упоритост вече почти не си личи моят недъг. Моят мъж ми даде криле. Пожелавам на всички вас да имате същата любов и разбирателство и да ги цените!
Коментари (0)
Вашият коментар