Рут Колева: Ако искаш да успееш, трябва да се отличаваш

- Рут, в началото на 2015 г. сте планиралr концерт заедно със симфоничен оркестър. Кое може да накара една аренби и соул певица да смени жанра - мода, много пари или по друга причина?

- Мисля, че това е мечтата на всеки музикант - наистина става дума за мащабен проект. Аз лично се опитвам с всяко ново нещо, което правя, да задмина нещата, които вече съм сторила. Затова и този концерт е голямо предизвикателство. Трудното е, че на една сцена трябва да работят заедно 30 души едновременно и да звучат хомогенно. Всичко това изисква много репетиции и усилия. Освен това и като организация е доста трудно, като аз съм поела голяма част от нея. А и парчетата трябва да се преаранжират, за да звучат подходящо като за симфоничен оркестър. Освен това правя и два нови албума. Единият е с ремикси на албума, който излезе първо в Япония. Втория го правим с „Фрийк кълектив“ от Пловдив - много талантливи млади момчета. Ще имаме и 3 нови видеа, едно от които е саундтрак към български филм, който предстои да излезе през следващата година. Драма е, но само това мога да кажа за него.

- Преди няколко дни се появихте в публичното пространство, прекръстена на Рутана, за да представите „Химнът на кОлтурата”, в което иронизирахте чалгата и предишния шеф на комисията по култура и медии в парламента Слави Бинев. Чия беше идеята?
- Аз измислих всичко. Смятам, че чрез хумор и ирония могат да се кажат действителните неща право в очите. Това беше моята форма на протест.

- Слави Бинев се оттегли от поста.
- Да, по случайност това стана няколко часа след като стана известна и моята песен (смее се).

- Преди време имахте и друго обръщение със социална тематика, заради което се разбуниха социалните мрежи: „Кой си ти, българино?“ Да не сте решили да се захващате с политика? Получавали ли сте оферти от партии, за да станете нечие лице?

- Политиката не ме блазни. Напротив - дразни ме това, което се случва тук. Като всеки млад човек, който иска да живее, да работи и да се реализира в България, смятам, че трябва да се казват на глас нещата, за които мислиш, че не е нормално да се примириш. А що се отнася до партиите - предлагали са ми да пея на предизборни кампании, но досега не се е случвало.

- А слушате ли фолк музика? Какво мислите за Азис или Алисия например?
- Нямам нищо против тези хора. Те са направили своя избор в живота и имат своите успехи в този жанр. Аз обаче не слушам такава музика и не смятам, че това е плюс или минус, а е въпрос на избор.

- Пели сте на много места по света. Къде обаче все още мечтаете да направите концерт?
- Винаги съм си мечтала това да стане в Ню Йорк. Тази година имах над 10 концерта в цяла Европа. Така че защо да не е и в Ню Йорк през следващата година? Водят се преговори.

- В момента по телевизиите вървят 2 музикални формата. Това напразна надежда ли е за младите хора, които участват в тях, с цел печелене на рейтинг и SMS-и, или наистина тези таланти имат шанс да пробият на музикалния пазар след тримесечна тв слава?
- С всеки изминал подобен формат става все по-трудно. Но пък ако самите изпълнители са достатъчно мотивирани, здраво стъпили на земята и знаят какво искат да постигнат - има бъдеще пред тях. Не трябва обаче да очакват, че нещо ще се случи наготово.

- И едно участие в шоу не е гаранция за блясък и успех?
- Не. Както и вече се е доказало в миналото неведнъж. Ето, Невена Цонева спечели първия „Мюзик айдъл“ (през 2007 г.- б.р.), а сега отново участва в тв формат. Според мен това е малко нелепо.

- Какво съветвате младежите, които искат да станат добри изпълнители?
- Не бих посъветвала никого да прави компромиси със себе си. Но трябва да бъде много мобилизиран и да очаква много трудности по пътя. И най-вече трябва да си помислят сериозно в какво се забъркват, преди да започнат такова трудно начинание в държава като България.

- Пиърсингът и татуировките помагат ли?
- Това невинаги помага. Но винаги е в плюс, а и историята показва, че хората, които са различни и визуално, и като звучене се отличават. Не е задължително да е с пиърсинг и странни прически, но човек трябва да се опитва максимално да изпъкне от масата.

- А вие на чия критика се доверявате най-безрезервно?
- На баща ми (Неделчо Колев - б.р.). Той е доста критичен. И винаги има какво да ми каже (усмихва се).

- Живеете в Холандия и в България. Постоянно летите, но се страхувате от високото. С какво се успокоявате в самолета?
- Аз от години имам лек проблем с летенето, но все пак намерих начин да го преодолея. Напоследък съм основно в България и пътувам в чужбина само за концерти. Иначе съм пътувала много. В началото на годината спонтанно реших, че ще отида в Азия, в Бали. Тръгнах от Холандия само с ръчен багаж, без никакви летни дрехи и без планове - много екстремно, но пък това беше едно от най-готините неща, които са ми се случвали. Спомням си, че веднъж пътувахме с отбора на „Литекс“ от Холандия към България. Тогава обаче ми се загуби багажът.

- Футболистите да не би да са искали да им пеете в самолета?
- Не, но ми подсвиркваха (смее се).

- Знам, че от първите ви хонорари сте си купили пиано „Ямаха“. За какво планирате да похарчите следващия си хонорар - може би за мотор от същата марка?
- Не, вече не гледам по този начин на средствата, които изкарвам. За мен е много по-важно да инвестирам в музиката, която създавам, отколкото в някакви вещи, които днес ги има, утре ги няма.

- Има ли цена, на която бихте се съгласили да станете корица на „Плейбой“?
- Предлагали са ми да се снимам в еротично списание, но съм отказвала. Не го намирам за нещо, което ми отива.

- Явно сте щастлив човек. Но как приключва вашият денят? Как разбирате, че е бил успешен?
- Гледам да не правя равносметки. Избягвам да се ядосвам за разни неща и просто приемам, че положението към даден момент е такова. И „продължаваме напред“, както каза Кубрат Пулев.

- Спортувате ли? Как разтоварвате напрежението?
- Току-що бях на масаж. Обичам да тичам. В парка.

- И да събирате камъчета.
- Да, често си нося малки предмети от местата, където пътувам - най-често миди и малки камъчета.

- А кога за последно усетихте камъче в обувката - дали от радост, или от напрежение?
- Често се случва и от двете. Но аз наистина гледам да не се фокусирам върху негативното и се опитвам да си мисля и да очаквам хубави моменти.

Материалът е на вестник "Труд"