11 странни ритуала свързани със смъртта

Някои избират да гладуват до смърт, други пият отровен чай и се затварят в кула, за да чакат смъртта, трети поемат към отвъдното в ковчези със странна форма, оставени от своите близки на лешоядите или в Кулата на тишината, а скърбящите режат пръстите си или наемат стриптийзьорки за погребението...
По света има много и необичайни ритуали, свързани със смъртта. Ето някои от тях.

Стриптийзьорки около трупа

Смъртта е самотно занимание, пише Бредбъри, но може да бъде и много скучно. Освен ако на погребението ви не дойдат стриптийзьорки...
Това се случва в Китай, където в някои райони наемат професионалистки, които да разнообразят малко събирането.
Там броят на хората, дошли на погребението, определя статута, който починалият е заел и показва колко важен е бил той. Затова близките викали танцьорки, за да привличат хора. Властите започнали да забраняват практиката след засилен медиен интерес.

Да се мумифицираш сам

Първо се подлагат на специална диета с ядки и плодове. Започват да пият отровен чай и значително увеличават физическото си натоварване. И това е само началото...
Будиските монаси, наречени Sokushinbutsu, не просто се самоубиват. Те го правят по особено жесток начин, а целта им е да се мумифициарт сами.
Те се опитват да се освободят от телесните си течности, да елиминират мазнините и да приготвят тялото си, като това продължава хиляда дни. След това монахът влиза в специална гробница, сяда в поза лотос и чака смъртта.
Всеки ден той звъни със звънче, за да покаже, че е жив. Когато настъпи денят без звънене, останалите разбират, че е умрял и запечатват гробницата.

За вечеря - починалите близки

Това може би е най-отблъскващият ритуал от всички. Едноканибализмът е практика, при която скърбящите изяждат своите починали близки.
Идеята зад тази ужасяваща традиция е, че по този начин семейството ще получи част от духа на умрелия, който ще сепрехвърли в тях заедно с останките му.
Не всички са на мнение обаче, че този ритуал наистина се случва. Някои вярват, че всичко това са несправедливи обвинения, отправени към племената, за да има основания над тях да се наложи доминация.

Блестящата страна на нещата

Да разнасяш праха на някой твой близък със себе си е странно. Да носиш диамантен пръстен обаче е нещо съвсем друго.
Пресметливите американци от компанията LifeGem са помислили върху първото и върху второто и са ги събрали в едно.
Те предлагат следната услуга - кремираш свой близък, даваш скромната сума от $3,500 до 20,000 в зависимост от желания карат и те ще го превърнат в диамантен пръстен.

Без храна в очакване на смъртта

Когато човек реши, че животът му повече няма смисъл и той е изпълнил това, за което е трябвало да бъде на земята, той може сам да сложи край на съществуването си.
Осъждана като самоубийство или като форма на евтаназия, santhara е практика, при която човек доброволно се подлага на гладуване, за да умре.
До santhara прибягват и тези, които са болни от нелечими болести или предпочитат сами да сложат край на земния си път, вместо да чакат смъртта сама да ги застигне. Така те смятат, че се пречистват и духовно.

Небесните погребения в Тибет

Кремацията е скъпа, погребението много трудно, а и като вярваш, че тялото е просто празен съд, в който временно се е била настанила душата, какво значение има какво ще се случи с него, след като тя го напусне?
В Тибет се наложила практиката да оставят трупа на някой хълм и после лешоядите да свършат своята работа, като изядат останките на умрелия. По този начин се спестявали доста разходи, а и се продължавал естественият кръговрат. Все пак тялото вече е "празно", а после идва и прераждането.

Ковчегът може да е риба

Да си отидете от този свят в търбуха на гигантска риба, без тя да ви е погълнала, може да се уреди, без въобще да ви се налага да се хвърляте в морето. Нужно е само да сте родени в Теши, Гана или поне да умрете там.
Местните жители приемат за напълно нормално ковчегът да има странна форма. Според тях той трябва да е свързан с професията на починалия и затова на погребенията често се срещат всевъзможни ковчези - от китари през храна и различни джаджи. Важното е приликата да е колкото се може по-голяма, а близките да имат възможността да изберат модела, който най-добре отговаря на представите им и на това, с което се е занимавал починалият.

Вкъщи, докато съберем пари

В някои части на Индонезия погребенията са свързани с много разходи. След като някой умре, се събират повече хора, ядат, пият, танцуват и това излиза доста скъпо на близките. Точно заради това е напълно нормално да нямат достатъчно пари за самото заравяне на трупа.
Хората са склонни да проявят разбиране в такива случаи и дават възможност на опечалените да спестят нужната сума, като през това време оставят трупа у дома си. Докато той е в къщата обаче, те трябва да го третират като болен, да се грижат за него и да дори да го включват в разговорите, които водят.

Приеми поканата ми за един танц, нищо, че си умрял

Това, че си умрял, не означава, че не можеш да танцуваш. Дори тогава е по-лесно, защото не ти следваш ритъма, а другите го правят вместо теб.
Колкото и да не ви се вярва, има място на земята, където изваждат покойниците и... танцуват с тях. На Мадагаскар вярват, че след смъртта духът на умрелия може да се върне при своите наследници. Тялото може и да се е разпаднало, но това не означава, че душата не може да се забавлява.
Ритуалът, който включва изравяне на останките и след това поклащане с тях, се изпълнява обикновено на всеки седем години. След като танците приключат тялото или това, което е останало от него, се връща обратно, за да може веселбата да се организира отново, когато му дойде времето.

Всички свършват в Кулата на тишината

Зороастрийците вярват, че след смъртта тялото става дом на нечисти енергии. Кремацията и погребенията не са вариант за справяне с него, защото така то само може да замърси иначе свещените и части въздух и земя.
Затова остава другата опция. Тялото на починалия се оставя в специално издигна постройка, наречена Кулата на тишината. Тя се превръща в последен дом за останките на умрелия, който вече е изминал земния си път.

Скръбта ме остави без пръсти

Все едно смъртта на близък човек не е достатъчно травматично преживяване, че в Папуа-Нова Гвинея правят всичко още по-стряскащо. Хората там режат своите собствени пръсти, след като се разделят с любим човек. По този начин едновременно се омислостивяват духовете и се дава външен израз на голямата болка и мъка, които разтърсват душата.
Въпреки че сега ритуалът е забранен, някои по-стари жители все още го изпълняват.

Материалът е на вестник "Труд"