Добрите вести за болния Борис Гуджунов идват бързо. След като закрепиха здравето му в Александровска болница, шефът на военния санаториум във Велинград иска да го приеме за възстановяване с куп съвременни процедури, пише "24 часа".
И приятелите не го оставят - от естрадната гилдия ще правят благотворителен концерт за певеца в “София лайв клуб” на 28 декември. Не стига това, ами и дълго плануваният албум с 22 подбрани негови песни е на път да види бял свят. За да отсеят вечното, изпято от Гуджунов, приятелите му д-р Борислав Фурнаджиев и Тома Спространов са
прослушали около 250 негови песни, от които подбрали 22
Д-р Фурнаджиев е известен сред певците като д-р Бари. Той е отоневролог, преподава фонология в консерваторията и се грижи за гласовете на най-известните български изпълнители начело с Лили Иванова. На това отгоре е и музикант, има любителска “Група-8”, с която наскоро записа нов албум. Само малцина посветени знаят, че тъкмо за този албум през юли болният Гуджунов записва две нови песни - “Раздяла” и “Среща в 5”. Сега в подготвяния ретроспективен диск с избрано от творчеството на певеца тези две песни също ще влязат, уточнява д-р Фурнаджиев. С него приятелите му искат да отбележат 50-годишния юбилей на Гуджунов на сцената.
Заедно с него за издаването на албума ще помогне и Вальо Михов, който преди това финансира и диска с най-доброто, изпято от Боян Иванов - другия член на легендарното трио “Бо Бо Бо”.
Сякаш прокоба тегне над тримата известни певци
Съдбата среща Боян Иванов и Борислав Грънчаров още в казармата, а после Грънчаров и Борис Гуджунов са в един клас в школата за естрадни певци.
Боян Иванов, останал в съзнанието на приятелите си като вечния духовит и весел човек, си отиде на 9 юли 2012 г. като сърдит на света мърморко, съсипан от диабета. Месеци преди края си направи разтърсваща изповед пред “24 часа”: “Отивам си. Аз съм отдавна мъртъв. Не се бунтувам вече. Диабетът свърши своето. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и лежа. Колкото - толкова. Не обичам стари и болни хора, не обичам себе си. Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика - нищо.”
Диабетът промени и Борис Гуджунов. Недовиждащ от него, прекарал инфаркт, с увреден черен дроб и също едва свързващ двата края с инвалидна пенсия от 226 лв., и той е отвратен от съдбата и обвинява другите за своята участ. 
“Не желая да говоря за живота. Вие може да сте в него - живота, аз не съм. Всеки ден усещам, че умирам”, каза пред “24 часа” певецът, който се е затворил в себе си самотен, тъжен и неразбран, далеч от суетата на деня. Така певецът
погреба онази “Надежда”, която изпя на хората
Третият от триото - Борислав Грънчаров, дори е по-зле - има два вида рак и крета със 150 лв. пенсия. Той също е омерзен от живота и отвратен от отношението на държавата към хора като него: “Снасяхме милиони долари в хазната, а сега сме оставени в тотална мизерия и забрава”, казва той.
Чуе ли се, че Гуджунов пак бере душа, периодично се появява закъсняла грижа, но не от държавата, а от приятели, които му помагат с пари.
Мими Иванова, с която Борето изпя шлагера “Не си отивай” към филма “Момчето си отива”, го помни като “светъл и много жизнен”, докато известната
самолетна трагедия преобръща живота му
Певецът започва кариера преди половин век - през 1964 г., след като завършва почти едновременно ВИТИЗ и школата за естрадни изпълнители при Вили Казасян в БНР. Записва първата си песен “Търси се една девойка”.
Гуджунов изпява световните хитове на Том Джоунс, Енгелберт Хъмпърдинг и Елвис Пресли и така ги пренесе през цензурата на желязната завеса у нас, а в Съветския съюз по време на Пражката пролет през 1968 г. екзалтираше със “Зелените поля на моя роден дом” на Том Джоунс. След това се заредиха авторските “Надежда”, “Ще те накарам да се влюбиш”, “Хора и улици”, “Обичай ме”, “Каквато искаш ти бъди”, “За кой ли път”, станали емблематични за цялата българска поп музика. 
Шеметната му кариера преминава като вокалист на “Сребърните гривни”, а после и на оркестър “София”, с който пее в бившия СССР, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония.
Възходът му обаче се сгромолясва като самолета, с който на 21 декември 1971 г. с Паша Христова и Мария Нейкова излитат за Дните на българската култура в Алжир. Интересно е, че в нощта
преди полета певецът сънува как жена се навежда над него и го предупреждава да не тръгват 13 души
А заминават точно 13 певци и музиканти. Сред пламъците на падналия на летището самолет загиват половината оркестър “София” и Паша Христова, а полуживи скачат и като по чудо оцеляват Борис Гуджунов и Мария Нейкова.
Стресът на Гуджунов предопределя по-нататъшния му живот и болестите, които го връхлитат. Оживелите са обезщетени с по 2500 лв. за травмите. “След катастрофата ми се случиха само лоши неща. Затворих се в себе си, загинаха близки приятели и колеги и всичко тръгна наопаки. Оттогава станах друг човек”, признава Гуджунов, който след катастрофата задълго изчезва от сцената. От стреса певецът заболява от диабет, преди 4 години получава инфаркт, черният му дроб също е увреден от лекарствата.
При откарването му в Александровска болница миналата седмица той е с болни бъбреци, вода в белите дробове, зле функциониращ черен дроб, подуване на тестисите и тотално увредено сърце. “Борето се е заключил в себе си и не дава ключа на никого”, каза дуетната му половинка Тони Димитрова, с която Гуджунов направи последния си хит “За кой ли път”.
Тъкмо на нейния концерт през ноември 2011 г. в НДК Гуджунов пя на сцената за последен път. Признанието към него идва късно и звучи като извинение на обществото към съдбата му - през 1998 г. Гуджунов получава Голямата награда “Златният Орфей” за цялостното си творчество.
Коментари (0)
Вашият коментар