Хиноки е благоухание на дъскорезница, което химиците добавят в парфюмите

Антоан Мезондьо – трето поколение френски парфюмер, е популярен с добрите миризми, които създава, но е изключителен егоцентрик. Затова колегите му отказват да работят в екип с него.

От своя страна дори и сам той се справя отлично. Парфюмите му се смятат за по-годни и по-издържани от тези на неговите учители – баща му и дядо му, които също са в индустрията. Навремето те отговарят за ароматите в “Шарабо”, една от най-старите френски парфюмерийни къщи в света. Между другото, в интервю за списание “Ноус” французинът казва, че първата парфюмна миризма, която си спомня от детството, е тази на българска роза.

През 2007 година Мезондьо-младши получава покана от “Ком де гарсон” и мъжкото лайфстайл списание “Монокъл”, които работят в сътрудничество, да направи за тях съвременен дървесен аромат. По принцип парфюмите за японската модна къща се разработват от един и същи човек – Кристиан Астюгувией, който обаче тогава отказва.
И със задачата се заема Мезондьо, който на една от официалните срещи с генералните директори казва: “Добре, в 90% процента от всички тези дървесни парфюми, няма никакво дърво. Така че нека да изградим миризма, в която да използваме и естествен материал.”  

Решават това да е хиноки – вид кипарис, който е един от най-ценните видове в Япония. Там го наричат свещено дърво. Достига от 1,20 до 1,90 м височина, когато се отглежда в градини, и над 3 м в природата. Цветът на дървесината му е жълтеникав с розови оттенъци. От него се правят хилки за тенис на маса, както и офуро, т.нар. дървени вани. Те се пълнят с топла минерална вода, благодарение на която се усеща благоуханието на хиноки – много остър мирис на току-що разрязано дърво или дъскорезница с почти незабележими  нотки на лимон.

А според някои парфюмни блогъри дори има и лек аромат на тютюн.
Младият Мезондьо добавя в аромата камфор (има дъх на нафталин), ветивер (смесица от трева и дървесина), тамян, мащерка и терпентин (сложна дестилация от дървесна смола, която се получава от някои видове бор).

Така създава “Монокъл сент уан: Хиноки”. След премиерата му през февруари 2008 година хиноки става сред най-търсените ароматни съставки, а Мезондьо – един от най-скъпоплатените парфюмери в света. Още от следващата година – 2009-а, хиноки има в почти всички дървесни парфюми – мъжкия летен аромат “Итърнити” на “Келвин Клайн”, “Шик шик петалс” на “Москино”, дори и в авторския парфюм на американската певица Гуен Стефани. Но най-добрият пример за миризмата на хиноки си остава ароматът на Антоан Мезондьо. 

Хиноки тенденцията в индустрията продължава и сега. Има го в почти всички съвременни дървесни парфюми. Една от причините, че химиците, които трябва да създават нови съставки и формули за парфюми, не предлагат нищо ново. Разчитат на старите миризми, като проучванията им сега са съсредоточени главно в това да
откриват синтетични съставки - еквиваленти на естествените миризми.

Целта е да направят парфюма по-евтин. Истината е, че в днешно време по-голямата част от съставките в парфюмите са си чиста химия.

В специализираните парфюмни блогове мненията за хиноки парфюмите са в двете крайности. Например за аромата на Мезондьо някои казват, че издържа поне 6 часа върху кожата, а според други миризмата изчезва след по-малко от час.  

В един от тези форуми американец, който пише под псевдонима Way Off Scenter, коментира аромата така: “Слаб е, защото това е псевдомиризма. Съдържа Iso E Super.”
Това е синтетичен аромат. Изключително популярна химична съставка, която е разрешена и одобрена от Международната асоциация по ароматите. Тя препоръчва този компонент да не е повече от 10% от цялата парфюмна формула. Ограничението е, за да се намали рискът от потенциални алергии на кожата. Контролът обаче е доста занижен и реално парфюмните компании го използват повече от два пъти над позволеното.
Не е ясно дали хиноки парфюмът на “Ком де гарсон” съдържа тази синтетични съставка. Създателите му мълчат.

Но е факт, че в ибей например по-старите версии на парфюмите се изкупуват на много по-високи цени. Причината е, че всяка година реформулирането на ароматите ги прави много по-различни. А това е истинско разочарование за големите колекционери.

Материалът е на вестник "24 часа"