В “Сървайвър” не съм правил нищо специално, защото не знаех, че ще има хора, които да гласуват за своя любимец, категоричен е Митко Димитров, или Касабов, както е истинската му фамилия. 35-годишният режисьор се оказа любимец на зрителите на шоуто по Би Ти Ви според гласуването им в понеделник. Самият Митко смята, че е станал симпатичен за публиката, след като повечето от останалите сървайвъри в последните дни от играта са се държали лошо с него.
Има хора, които обожават музиката, но не могат да свирят, и това е голямо страдание. Има и други, които искат да са герои, но не знаят как става - правят някакъв героичен акорд, но той се оказва фалшив. И явно на фона на този фалш, аз съм звучал достоверно, обяснява победата си за сърцата на зрителите той.
А всъщност - няма актьорски талант, който да издържи 52 дни концентрация, категоричен е Митко, който е завършил режисура за драматичен театър и актьорско майсторство за драматичен театър в НБУ.
За тези 52 дни в Камбоджа той отслабнал 7 кг - толкова, колкото за 19 дни в Панама, където беше първото му участие преди години в “Сървайвър” . Този път от 73 кг станал 66 кг. На екрана не се виждах - едни очи, едни зъби, а човекът го няма, нищо, че говори, смее се Митко. Най-заклетите фенове на играта още помнят как преди години, в Панама, той успя да отхапе със зъби парче месо от сурово прасе. Било много вкусно, казва сега.
Не съм чревоугодник, а естет. Много обичам да приготвям сам храната си, а и готвенето е най-древният вид магия - това е умението от нещо диво да направиш нещо питомно, казва сървайвърът.
Любимото му ястие - ориз, запържен с куркума, който се поднася в ананас вместо в чиния, е с азиатски привкус. Харесва още запържен хляб с месо - научил специалитета в Китай.
Докато говори, без да се замисля, изважда нож от джоба си, ловко разкъсва пакетчето мед за чая си, а острието отново става невидимо..
С Китай обаче е свързано не само слюноотделянето, което предизвиква подробното описание на ястията, които умее да готви. Зад Великата стена живее и работи една българка, заради която Митко често пътувал до Китай. Даже замислял сватба и да емигрира там, но... “Сървайвър” объркал плановете му и пътищата на влюбените се разделили.
Любовта е нещо като лотария, в която все пак по-често се пада печеливш билет, надява се той. И бърза да смени темата.
Скайп и други връзки
В живота на Митко има един човек, с когото се наричат братя. Скрепили са връзката си даже с кръв, нищо, че не са роднини. Това е режисьорът Йордан Славейков, с когото се запознали... във фейсбук.
Първо започнали да спорят зверски за нещо, което вече не помнят. В кавгата им обаче се намесила жена, която взела да обижда силния пол, та двамата, всеки със своите си аргументи, се обърнали срещу нея. И тогава разбрали, че вече са приятели.
С Йордан имаме много общи неща - и по отношение на образованието, и чисто житейски. Той е ученик на проф. Крикор Азарян, а аз - на проф. Леон Даниел, обяснява Митко. Още не са установили чий характер е по-тежък. Но пък вече имат обща пиеса - “Паякът”, която беше номинирана с “Аскеер” за драматургия, има и международни награди.
Киркор Азарян казваше, че славата е тънък лед, който се топи и не можеш да разчиташ много на него, скромно казва Митко.
А какво означава вестник “Ню Йорк таймс” да излезе с бляскава рецензия за твоята постановка?
Казваш си - и този път съм бил добър, и този път ми се получи, но това е до довечера. Утре сутрин обаче любимецът е друг. Повече си заслужава призът и борбата да останеш любим съпруг, обяснява Митко. И отпива от чая.
Сега с брат му пишат втора пиеса. Все по-често го правят през скайп. То всичко вече става по скайп, та една пиеса ли няма как да се случи, смее се сървайвърът.
Освен с театър двамата се занимават и с благотворителност. Преди време организиха проекта “Зад вратата”, в който взеха участие 15 популярни актриси, а идеята беше да се съберат пари за откриване на телефонна линия за жени, пострадали от домашно насилие.
От години двамата преподават и актьорско майсторство на кандидат-студенти или просто хора, които искат да извадят артистичното в себе си.
Бой, без музика
Освен по театър, Митко може да те научи и на ръкопашен бой, защото е инструктор.
Като малък бях кльощав, нисък и страхлив. Това ме накара да полюбопитствам какво е да си силен, обяснява Митко. И допълва: Трябваше да избирам дали да изглеждам силен, да мога да надуя мускулните влакна, или да ги вкарам динамика. Започнал да тренира бокс, после таекуондо и накрая стигнал до винг чун (уличен бой), за което разбрал, че е неговият спорт.
Бях малък и ме пошляпваха, но избих комплексите си с тези бойни изкуства, признава Митко. Все пак му се наложило два пъти да респектира нападатели на улицата. И двамата бързо се отказали.
Важно е да опитомиш уменията и силите си, отговорността е да не се използват, казва Митко. Дивото в себе си пази за дивите места. Може би за някой друг Сървайвър...
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар