С какво ще запомним 56-те кметове на София

От обявяването й за столица на България до днес София има 56 кметове. До настоящия кмет – Йорданка Фандъкова, всички те са били мъже. Някои са управлявали броени месеци, други по няколко мандата. В серия поредни съботни броя разказваме на читателите какво са сторили за младата столица нейните градонацалници.

След Тодор Живков и Иван Пашов, на кметския стол във вече комунистическа София сяда Димитър Попов (1912-1982). Той е член на БКП (1933), а по време на Втората световна война е партиен секретар в родния си град Ихтиман (в нелегалност). След идването на комунистическата власт заема ръководни постове, член на ЦК на БКП (1958-82), кмет (22.12.1952-24.2.1962), а след това министър на финансите (1972-76). Дъщерята му е дипломатка, омъжена е за Румен Сербезов.

Веднага след него за градоначалник е избран Георги Петков (8.3.1962- 20.9.1967). Това е градоначалникът, който планира построяването на метро в София. По негово време са прокарани тролейбусни линии до кварталите “Изток”, “Гео Милев” и др.

След него идва Георги Стоилов (1929), завършил архитектура в Москва и специализирал в Париж, бил е депутат в V до ІХ НС, член на ЦК на БКП (1971-90), по негови проекти са построени хотел “Рила”, новата сграда на БНР (обърнатия конус, където няма нито едно студио), паметника на Бузлуджа и др., кмет (20.9.1967-11.11.1971). Интересен миг от управлението му е, когато премахва кондукторите в градския транспорт и пътуващите трябва сами да си дупчат билечтчетата в градския транспорт. Определени са пешеходни зони. Съюзът на художниците получава сградата на ул. “Шипка” 6, Съюзът на архитектите е настанен на ул. “Кракра” в бившата клиника на д-р Карамихайлов (там е починал проф. Боян Пенев, 1927), по повод Световния младежки фестивал в София (лятото на 1968) са построени зала “Универсиада”, мотел “Бояна” и жк “Дружба”. Добрата му работа е забелязана и Стоилов става министър на архитектурата и благоустройството (1971-73), президент на Международната академия по архитектура (от май 2006).

Продължава управлението на комунисти – Иван Панев (1933-90)
роден в Пловдив и там е кмет (1965), икономист, член на БКП (1957), народен представител (1966-90), първи секретар на ЦК на ДКМС (комунистическата организация за младежи, 1968-71), председател на Комитета за младежта и спорта (1968-71), кмет (11.11.1971-5.12.1977), член на Държавния съвет на НРБ (1986-89), първи секретар на градския комитет на БКП в София (1987-90). Избран е за член на Политбюро на ЦК на БКП (1988-90).

И пак още – Петър Междуречки (1934) е роден в Неврокоп, но семейството се преселва в София (1936). Баща му участва по-късно в незаконния комунистчески Народен съд (1944-45), а той е завършва международни отношения в Москва. Назначен е за посланик във ФРГ (1974-78), а кмет става на 7.3.1978 и управлява столицата до 15.4.1986. През това време успява да ремонтира булевардите “Александър Стамболийски”, “Драган Цанков”, Ботевградско шосе. След това е посланик в Берлин, ГДР (1986-91). По негово време е построен НДК. През 2010 е съобщено, че той е бил агент на ДС, а от 1966 и щатен служител.

Последният кмет през комунистическия режим е Стефан Нинов. Той е роден е в Долни Дъбник, завършил е строително инженерство. Израства до първи секретар на областния комитет на БКП в Плевен. Избран е за кмет на столицата (15.4.1986-27.7.1990). Поставя картини в кабинета си, но социалната и търговската мрежа изостава от жилищната. Тогава са изнесени от мавзолея в центъра на града останките на Георги Димитров (юли 1990) и бившият кмет разказва: “Първо поискаха да бъдат махнати гробът и бюстът на Васил Коларов на стената зад мавзолея на Димитров. Неговата мумия бе изнесена една нощ, за да не се създават ексцесии, и беше кремирана, а после урната – погребана... Противопоставянето беше вече в много силна фаза. Точно тогава зрееше и тръгна голямото делене на демократи и комунисти и обстановката беше много сложна...” И още за Георги Димитров: ”Съпругата му казвала, че заминаването му за Москва било странно. През април 1949 г. в Божурище кацнал самолет от СССР, в който бил Берия. Той съобщил на Димитров, че Сталин го вика спешно. Димитров поискал време да си вземе лични вещи. Берия отказал: "За вас, др. Димитров, в Москва има всичко." Добавка: “През 1998 г. "24 часа" организира и финансира експертизи на косата и мозъка на вожда, за да се разбере дали е бил отровен... Няколко месеца след това излязоха резултатите. Те бяха смайващи – и в мозъка на Димитров се откриваше живак много над обичайната доза за нормални обменни процеси в човешкия организъм – 2,33 мг/кг. Съдебният медик проф. д-р Георги Цеков заяви: "Нямам съмнения – Димитров е отровен!" Същото мислеха и двамата учени от МВР – Йонов и Лалчев”.

По времето на Нинов започва прокопаване на тунелите за метрото, както и засилено строителство на панелки (има жилищна криза, съграждат се по над 16 000 жилища на година), за което той поканва сръбски и македонски майстори, а също много работници от Виетнам (около 10 000), за което по-късно съжалява. Когато той е кмет се осъществява първият свободен митинг на опозицията на 18.11.1989 и той не възразява.

Александър Каракачанов (1960) е син на генерал Панайот Каракачанов, офицер от ДС, дипломат (но се противопоставил на Тодор Живков, после е уволнен). Александър завършва средно образовение в Москва и философия в Софийския университет, а после макроикономика в УНСС (1993), бил е университетски преподавател, участва в дисидентски формации, в неговия апартамент е основана Екогласност (11.4.1989), ръководител на Зелената партия в началото на промените след падането на комунизма (28.12.1989), участва в основаването на СДС и в кръглата маса (ян.-май 1990), депутат в VІІ ВНС. Един от учредителите на новата българска конституция. Става кмет на София (17.10.1990-20.10.1991), когато са сменени много имена на улици. Противопоставя се на приватизирането на общински имоти. Той напуска СДС и е съосновател на отцепническото СДС-либерали (1991), но губи изборите. Завършва второ висше образование – икономика (1993), депутат е в 38-то НС (1997-2001) от коалиция Обединение за национално спасение. Подкрепя кандидат-президентската двойка Първанов-Марин (2000), работи в Института по философия на БАН. Преди време той даде интервю, чието заглавие казва ясно: “Нов мандат на Софиянски ще съсипе всичко”.

* Авторът е литератор и журналист. Първи главен редактор на в. „Демокрация“

Материалът е на вестник "Труд"