Ваня Цветкова отлетя за САЩ. Ще влезе ли пак в омразната си роля на крупие...

През 80-те години на миналия век Ваня Цветкова е една от най-знаковите актриси на България.

Прави няколко много силни роли, играе любима или любовница на актьори като Коста Цонев, Стефан Данаилов, Иван Иванов, Филип Трифонов, Чочо Попйорданов, Любен Чаталов, Стойко Пеев и даже на самия Инокентий Смоктуновски.

През 1990 г. заминава за САЩ и става крупие в казино в Лас Вегас. Не прави опити да се снима в киното. Уверява се, че в САЩ може да успееш, ако си на 18 години. А тя вече е "една жена на 33". Но предполага, че ако след 1989 г. е останала в България, сигурно щяла да се пропие, макар че не обича алкохол - прилошава от него.

"Дано никога повече не ми се наложи да упражнявам професията на крупие. Тя е много тежка. Особено в Америка!" Това ми призна Ваня Цветкова в края на 2012 г. Каза го с тон на човек, който не иска да разказва за неща и време, които определя като "най-ужасните" в живота си.

Тогава Ваня беше отново кинозвезда в родината си
- с успех вървеше поредицата "7 часа разлика", в която тя се снима в главната женска роля. Киното беше живнало, телевизиите произвеждаха собствени сериали и тя се надяваше на нови предизвикателства. Случи се само в сериала "Фамилията".

Две години по-късно - през есента на 2014-а, Ваня отново отлетя за САЩ. За Лас Вегас, където живее най-любимият й човек - синът Павел. Дали ще й се наложи пак да стане крупие? Не знам, но когато пак се върне, обезателно ще я попитам разхвърляла ли е отново жетони в някое казино. 

Ваня Дойчева Цветкова е родена на 12 януари 1958 г. в София. В кръщелното свидетелство е записана като Иванка, на името на баба си. Дори с това име е в титрите на филма "Като белязани атоми" (1979) - Иванка Цветкова. Ваня искрено се изненада, когато й казах това, и призна, че мрази името си от дете, струвало й се, че по-грозно от него няма на света. Сега вече не смята така, особено ако се махне буквата к и стане Ивана. "Би било прекрасно име, ама не съм се сетила тогава", признава актрисата.

Едва десетгодишна Ваня започва да тренира художествена гимнастика в школата на "Левски". Когато е на 16-17 години, попада в проектонационалния отбор, чийто треньор е младата Нешка Робева. "Да, бяхме на лагер на Белмекен и за онова време Ваня показваше доста добри качества", спомни си Нешка Робева. Според нея в този отбор била и Милена, по-голямата дъщеря на Методи Андонов.

Ваня Цветкова завършва гимназия с отличен успех и изненадва дори родителите си, като кандидатства във ВИТИЗ. Комисията оценява по достойнство красотата и таланта на момичето и то няма никакви проблеми в четирите кръга. По-късно проф. Христо Руков използва нейни снимки, за да илюстрира учебника си по сценично движение.

Ваня Цветкова завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Гриша Островски. С Аня Пенчева са разпределени в Младежкия театър, но киното често я краде от сцената.
Още е студентка, когато дебютира във филма "Служебно положение ординарец", заснет по класическия разказ "Вестовой Димо" на Георги Стаматов. Цветкова играе певица и годеница на поручика (Петър Деспотов). Има и пикантни любовни сцени между двамата, но без гола еротика, а като една от поредните гаври с бедния ординарец (Елефтерий Елефтеров).

Това е първият игрален филм, заснет от випусник на висшето кинообразование в България. Режисьорът се казва Киран Коларов, негов учител и художествен ръководител на филма е проф. Христо Христов.

Талантът на Ваня блести с особена мощ в "Бариерата" (1979), по едноименния роман на Павел Вежинов. Филмът вече е режисиран от самия Христо Христов. Тя си партнира с големия руски актьор Инокентий Смоктуновски. Тогава е първият й сблъсък с известни имена в киното - освен с тях двамата и с оператора Атанас Тасев. След години Ваня признава, че е била твърде млада, за да оцени истински и докрай техните професионални уроци.

За ролята на Доротея
минава през пет кръга пробни снимки, в които се състезава със стотици момичета - колежки и непрофесионални актриси. Христо Христов никога не й казва защо е избрал точно нея.

Публиката тогава посрещна сдържано и с известни резерви филма, но за играта си Ваня Цветкова получи две награди за най-добра женска роля - на Съюза на българските филмови дейци през 1979 г. и на Варненския фестивал "Златна роза" през 1980 г. На кинофестивала в Москва (1980) филмът е отличен с втора награда.

В амбициозната си трилогия "Аспарух" , заснета по книгата на Вера Мутафчиева "Предречено от Пагане" , режисьорът Людмил Стайков поверява на Ваня Цветкова ролята на самата Пагане. Според легендата тя е много красива жрица, която има дарбата да предрича бъдещето, както и да говори с върховния бог на прабългарите Тангра. С красивото си бяло лице и черната коса Ваня наистина излъчва магичност и извънземност.

Във филма освен всичко това тя е и любимата жена на Аспарух (Стойко Пеев), най-младия син на хан Кубрат. Когато Аспарух обявява, че я иска за жена, съветът на великите боляри не само отказва - все пак тя е дъщеря на коняр, но и решава Пагане да бъде принесена в жертва на бог Тангра. 

Ролята не е голяма, но много възлова

След нейната смърт прабългарите се разделят на три и едната част от тях тръгват към Дунав, предвождани от Аспарух. А не след дълго, разгадал притворните игри на болярите, младият хан отсича: "От днес нататък с бог Тангра ще разговарям само аз!". И така се ражда едноличната власт по българските земи...

Следва филмът "Лавина" (1981) на режисьорите Ирина и Христо Пискови, който вдига още артистичния рейтинг на Ваня Цветкова. Този филм е съдбовен за много хора. Блага Димитрова написва сценария по истински случай - малко преди Коледата на 1965 г. лавина затрупва 16 алпинисти под връх Мальовица, оцеляват само петима. Сценарият е приет, но не и пуснат в производство. Началници от различен калибър правят всичко възможно той да не бъде заснет от режисьорите Пискови, чиито предишни филми "Понеделник сутрин" и "Смърт няма" са обявени за антипартийни и забранени за екран.

Блага Димитрова пише главната женска роля специално за Пепа Николова и нарича героинята си Дара, защото смята Николова за дар божи в българското кино. След забраната на "Понеделник сутрин" обаче младата и много талантлива актриса е силно неглижирана.
Когато след 13-14 години все пак всички забрани падат и започват снимките на "Лавина", Пепа вече е доста извън възрастта на Дара. Приживе Христо Писков ми каза, че правят пробни снимки и на Пепа Николова, но в последна сметка избират по-младата Цветкова.

Така Ваня играе за първи път с новоизгрялата звезда на българското кино Иван Иванов. Нейната Дара оцелява след лавината но героят на Иван - Асен, загива. А между тях тъкмо са припламнали първите любовни искри. Пътят на двамата - творчески и житейски, ще се преплитат много пъти през следващите години.

Всъщност това започва съвсем скоро - в следващия им общ филм "Комбина" (1982). В него Иван е Васил (Вас), офицер от ДС, внедрен в канал за пренасяне на дрога през България. Ваня е своенравно "леко момиче", което се влюбва във Васил.

"Комбина" променя живота на Ваня Цветкова. Докато снимат филма, тя е гадже на Огнян Купенов, студент по режисура във ВИТИЗ. Двамата се запознават, докато снимат "Лавина". "Ваня ме помоли да включа в екипа и приятеля й Огнян, за да си кара стажа и да понаучи нещо. Добре, викам й, тъкмо ще има кой да те буди сутрин, за да идваш навреме на снимките", каза ми преди години режисьорът Никола Рударов-Руди. После обаче се налага да пращат човек от екипа да ги буди и двамата.

Павел Дойчев е помощник-режисьор в Народния театър

Във филма е шеф на каскадьорската група и същевременно играе ролята на един от "комбината" - нещо като бияч и дясна ръка на Иво (Николай Сотиров). И точно Павел е екзекуторът, който хваща Съни за краката и я провесва от балкона на 19-ия етаж, за да "изпее" нужната информация за Вас. "Видяха й се гащичките", казва биячът, когато Иво отменя наказателната мярка. Разбира се, с главата надолу виси не Ваня Цветкова, а каскадьорка.

След края на филма най-неочаквано Ваня се жени не за Купенов, а за Павел Дойчев. Кумуват им Иван Иванов и Петя Силянова.

"Руди обичаше да си измисля. А аз нямам никакъв сантимент към миналото. Все едно не се е случило с мен. Въобще не ме интересува!" Така Ваня прокоментира този епизод от живота си.

След "Комбина" киното не предлага силни изяви на актрисата. Снима се в незначителни и епизодични роли като в "Равновесие" (1983), "Бронзовият ключ" (1984), "Тази хубава зряла възраст" (1985), "Мечтатели" (1987). Или пък е в главна роля на идеологическия мастодонт "Верни ще останем" (1988) съшит със силно червени конци от кинематографиите на България, СССР, Унгария, ГДР, Полша и Чехословакия.

Режисьорът Иван Андонов избира Ваня Цветкова за ролята на Лена във филма "Адио, Рио". Със своята свръхемоционалност тя е идеална за ролята на истеричавата Лена - съпруга на главния герой архитект Стоев, която може да заколи начаса всеки, препречващ пътя им към мечтаното Рио де Жанейро. 

Снимките започват с Тодор Колев в ролята на архитекта,

но след седмица двамата с Иван Андонов влизат в творчески противоречия и режисьорът го сменя с Филип Трифонов. От снимките той най-добре помни хубавото партньорство с Ваня Цветкова. Преди това двамата играят в "Лавина", но там са цяла група алпинисти, докато в "Адио, Рио" са чист тандем, при това съпружески и любовен.

На 16 септември 1991 г. е премиерата на филма на Дочо Боджаков "Кладенецът". В него Ваня Цветкова прави много силна роля, за съжаление, видяна от малко зрители. Това беше времето на всенародния кипеж, хората бяха на митинги по площадите и трудно влизаха в киносалоните.

Раждането на филма е тежко и трудно. Екипът снима по време на Лукановата зима, когато освен храна няма и гориво. Шофьорите на колите намират бензин на черно и едва успяват да закарат актьорите на снимачната площадка. Снимките се в Троянския край, актьорите спят в хотела на Троян, където често няма ток, парно и топла вода.

В главната мъжка роля е Любен Чаталов, добър приятел в живота на Ваня Цветкова. По време на снимките обаче двамата започват да се заяждат, да спорят и да се карат. Режисьорът Дочо Боджаков е принуден да разговаря с двамата, пита ги какво става, какъв е проблемът им. И разбира, че всъщност те умишлено и нарочно се държат така.

Във филма двамата са смъртни врагове и неистово се мразят и това поведение извън снимачната площадка им помага по-лесно да влязат в ролите си и да са искрени на екрана.
Дочо Боджаков си спомня и за един много рядък актьорски любовен триъгълник, възникнал по време на снимките.

Боян Ковачев се влюбва във Ваня Цветкова, а към него не крие чувствата си Даниела Василева. То не са въздишки, сълзи, и дори писма. Историята завършва с хепиенд, защато Боян и Даниела са... десетинагодишни.

"Кладенецът е последният филм на Ваня Цветкова

Тя вече е решила да замине за САЩ и тръгва едва ли на следващия ден, след като на 15 януари се разделя емоционално с екипа и с режисьора Боджаков.Прегърнахме се и си обещахме нови срещи и нови роли в бъдещите ни общи филма", спомня си днес Дочо.

Тези обещания за жалост не се сбъдват.  През юли 2010 г. Боджаков я кани да се снима в сериала му "Английският съсед", но сериозни ангажименти не позволяват на Ваня да изиграе ролята на съпругата на английския съсед (Лесли Грантъм). Това дава шанс на Ирен Кривошиева да напомни за себе си и като актриса.

Ваня Цветкова се завръща в България чак през 2003 г., за да се снима във филма "Другият наш възможен живот" на режисьорката Румяна Петкова. След 22 дълги години тя пак е тандем с Иван Иванов.

Героите на Иван и Ваня някога са били състуденти, после той успява да замине в САЩ, тя остава в България и въпреки че е висшистка, е принудена да кара трамвай. Той се връща заради смъртта на баща си и съвсем случайно двамата се срещат и изживяват болезнени опити за нова близост.

В истинския живот на двамата се случва обратното - Иван Иванов остава в България, а Ваня Цветкова заминава за САЩ. Първоначално заживява със семейството си в градчето Туин Фоус, щата Айдахо. Там през 1996 г. се развежда с Павел и
сама се грижи за сина си, двамата заживяват в Лас Вегас

"Отидох там и станах крупие - казва в интервю Ваня. - За да мога да оцелявам, да си гледам сина. Отивам всеки ден на работа и всеки ден ми се реве. Научих се да го преодолявам, защото имам надеждата, че нещо ще се случи - и то се случи", казва още актрисата при пристигането си в България за премиерата на "Другият наш възможен живот".

Сериалът "7 часа разлика" може би накара хората да си мислят, че актрисата отново ще се "засели" завинаги в родната София. "За мен няма завинаги, когато синът ми е на другия край на света. Просто не е възможно! Особено след като две години бях ту тук, ту там. Едно е да живееш разделен с близък човек в два квартала на един град, и съвсем друго - да се разделиш с единствения човек, който ти е семейство, на другия край на планетата...", каза ми Ваня Цветкова.

А дали вече има друг мъж до нея?
"Не, няма го. Но абсолютно не съжалявам. Обичам да съм сама. Ако се появи някой, на когото да се възхищавам и да искам да съм с него, добре. Ако не - здраве! Нали ние, българите, така обичаме да казваме..."