Дрехи, създадени от биологично чисти продукти, все още са екзотика в България. Популярността им в САЩ и Западна Европа обаче расте ден след ден. През последната година броят на продажбите на екологично чисто облекло в развитите държави се е повишил с 11 на сто.
Оказва се, че хората все повече ценят облекла създадени от материали като органичен памук, коприна, коноп, както и естествените багрила, използвани в биологично-шивашката промишленост. Доверяват се дори на по-екстравагантни и 100% еко материи, създадени от царевица. Единственият недостатък на царевичните дрехи е, че не могат да се гладят, защото се разпадат под ютия.
Повишеният интерес към еко облеклата се дължи най-вече на безопасността им за човешкото здраве. Традиционно произведените дрехи често причиняват алергии на хората с по-чувствителна кожа и на малките деца заради токсичните химикали, използвани в производството.
При конвенционалното земеделие се използват над 450 пестициди. Всички те са разрешени за употреба, въпреки че са токсични и вредят на хората и околната среда. В биологичното производство не се използват опасни химикали и хербициди, а се прилагат безопасни методи като редуване на културите и ръчно плевене.
Памук
При отглеждането на памук се използват около 25% от токсичните пестициди и торове в света. Девет от най-често добавяните пестициди са силно токсични, пет от тях са канцерогенни.
Изследванията показват, че синтетичните торове, добавъчните вещества в почвата, дефолианти и другите субстанции причиняват огромни щети на почвата, водите, въздуха и на много живи същества. В Калифорния например памукът е причинил всяко трето пестицидно натравяне.
Заради тази наситеност на културата с химикали е създадена алтернатива и това е органичният памук.
Много производители от години отглеждат памук, без да използват вредни химикали. Качеството на продукцията им е същото или по-високо от това на конвенционално отглеждания памук. Методите им поддържат биоразнообразието и не вредят на екосистемите, подобряват качеството на почвата и хабят по-малко вода. За борба с листните въшки производителите на органичен памук използват калинки - „жив капан".
За около 70% от американския памук се използват ГМО, докато при производството на органичен памук се използват само необработени семена и никога ГМО. Отглеждането на органичен памук отнема повече време, изисква много знания и умения и това го прави двойно по-скъп.
Друга материя, която напоследък печели популярност, е изтъкана от коноп. Той е лесна за отглеждане култура, тъй като е естествен инсектицид - убива сам насекомите.
Конопените нишки се произвеждат директно от изсушените растения и не се добавят никакви допълнителни химикали. Освен това конопът осигурява в пъти по-голям добив от памука.
Коприна
В традиционното производство на коприна хиляди копринени буби биват убити, за да се направи само една малка част от материала. Бубите всъщност са гъсеници, които секретират копринен конец, за да създадат своите пашкули.
Пашкулът обаче не се пропуква и при събиране унищожава копринената нишка. Ето защо, за да се предотврати съсипването на коприната, пашкулите заедно с червейчетата се хвърлят във вряща вода, която ги убива, без да навреди на нишките. Тази практика е чест повод за дебати между екоорганизации и производители на коприна.
Някои производители на коприна използват природосъобразен метод за добиването й, който позволява на бубите да изпълзят от пашкулите си. След това празните пашкули се събират внимателно, без да се накъсват копринените нишки. Този процес се нарича предене.
При него се създава материя по-дебела и мека, но с по-крехка структура, отколкото традиционно произвежданата коприна. Екокоприната е по-скъпа от конвенционалната, защото отнема повече време и умения, а и много малко хора владеят този вид бубарство.
Тъй като коприната е скъп материал, са създадени алтернативи на плата, които обаче са синтетични и се разграждат с години.
Багрила
Синтетичните багрила са евтини за производство, ярки са и лесно оцветяват тъкани, но се оказват един от основните проблеми на биологичното облекло.
Химикалите, използвани за производството на оцветители, често са силно токсични, канцерогенни и взривоопасни. В съдържанието им нерядко се включват диоксин, мед, хром, цинк и дори формалдехид, всички тези химикали са канцерогенни и влияят разрушително на хормоните.
Производството на багрила и боядисването на дрехи е довело до смъртта на много хора. В САЩ и Япония смъртните случаи сред фабрични работници, причинени от няколко ракови заболявания, мозъчно-съдова болест, заболяване на белия дроб са с 40 пъти повече в сравнение с останалите браншове на текстилната индустрия.
Новатори в шивашката промишленост са се върнали към използваните 3 века пр.Хр. природни бои. Те са изцяло естествени багрила, получени от природата - корени, ядки, цветя и минерали.
Вълна
За да бъде вълната еко, животните, от които се добива, не трябва да се лекуват със синтетични лекарства и пестициди или пък да се хранят с ГМО през последните 3 месеца от бременността на майката. Паразитите по животните се унищожават с еколекарства, получени от тютюн.
Поляните, на които пасат животните, трябва непрекъснато да бъдат контролирани. Обработката и почистването на вълната също трябва да се извършва с чисти и органични препарати.
Органичната вълна се използва предимно в изработване на бебешки дрехи, одеяла и чорапи. Този вид производство у нас се извършва предимно за износ.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар