Фармацевтична сага има в историята на нашето здравеопазване. От Освобождението насам управниците се мъчат да пресекат спекулата с лекарства. Борбата е сериозна, с променлив успех, като по-често печели далаверата. На българина му пробутват ментета и го скубят с непосилни цени.
Най-ранният опит да се регулира търговията с илачи е направен през 1879 г. Тогава влизат в сила "Временни правила за устройството на аптеките в България". Автор на правилата е д-р Димитър Моллов, наречен Първият рицар на бялата престилка.
Родом от Елена, той завършва медицина в Московския университет. По време на Руско-турската война организира санитарен влак. Инициатор е за построяването на Александровската болница. Д-р Димитър Моллов е първият председател на Медицинския съвет, а по-късно и на Българския лекарски съюз.
Параграф 2 на неговите правила гласи: "Позволява се да се учреждават и съдържат аптеки всякому, който пожелае, но с условие, че съдържателят, ако иска сам да управлява аптеката, а в противен случай управителят, да имат звание, добито след изпит по фармацевтическата наука, на провизор или магистър на фармацията (аптекарин) и да не са по-млади от 23 години."
Тоест направена е разлика между съдържател и управител на аптека. Собственикът може да бъде и бакалин, но за да продава лекарства, трябва или да изучи фармацията, или да наеме специалист. Разрешителните се издават от Медицинския съвет и важат 8 месеца, след което стават невалидни.
На 8000 жители в княжеството трябва да има по една аптека, сочат правилата. "Който съдържа аптека или управлява такваз в някой град или село, не може да отвори пак там друга аптека." Този текст пресича пакостния монополизъм.
Взети са и мерки фармацевтите да не злоупотребяват с майсторлъка си. "Онзи управител на аптека, който е изобличен в приготовление ракия, ликьор и други предмети за пиене в аптеката си и за продаване таквизи, се предава на правосъдието", плаши строгият параграф 13.
Идеите на Димитър Моллов са доразвити през 1905 г. Тогава в "Държавен вестник" е обнародван "Правилник за реда по управлението на частните аптеки". Документът допуска откриването на филиали само в онези селища, където изобщо няма магазин за лекарства.
Разрешават се и временни клонове в курортите през летния сезон. Те могат да въртят търговия от 1 май до 15 септември всяка година.
"Никоя аптека не може да отвори повече от един клон", категорично отсичат обаче здравните юристи. "Споразумение между лекар и аптекар, с цел да се извлече материална полза от продажба на лекарства, се строго забранява", гласи чл. 49.
Така е спъната шашмалогията докторите да изпращат пациентите си за илачи при свои хора, от които прибират комисиони. През годините нашето аптечно законодателство старателно
пази далите Хипократова клетва от изкушенията на търговията с цярове.
Според Закона за народното здраве от 1929 г. докторите и фелдшерите на частна практика могат да отворят аптека само ако на 5 километра от кабинета им няма друга такава. Покупко-продажбата е строго контролирана.
Този закон, изменян и допълван през 1933, 1935 и 1940 г., също разрешава на всички български граждани да отварят аптеки. Чл. 277 задължава неспециалистите да поверят управлението на щандовете на квалифицирани фармацевти.
Трябва да са навършили 25 години, да се ползват с граждански и политически права и да имат най-малко двегодишна аптекарска практика. Чужди поданици не могат да търгуват с лекарства, повелява същият закон.
На 13 юли 1929 г. здравният министър Андрей Ляпчев издава заповед, с която нарежда заявленията за отваряне на аптеки да се подават в Главната дирекция на народното здраве.
В документите да има удостоверение за поданство, сочи той.
Мераклиите за аптеки от български произход вземат разрешение 1 година след получаване на наш паспорт. Чужденците обаче търпеливо чакат 20 години, след като са станали български граждани.
Преди да вдигне кепенци, новият собственик трябва внимателно да се огледа за конкуренцията. Разстоянието между отделните аптеки е определено на 400 метра за столицата и 200 метра за провинцията.
През 1935 г. е коригирано на 200 метра за цялата страна. В закона е добавено, че по "уважителни причини" аптечната комисия може да го намали с 50 метра.
"Измерването на разстоянието става по осите на улиците, като се смята и линията, която съединява осите на улиците до входните врати на аптеките", педантично отбелязват законодателите.
Притежателят на магазин за лекарства не може да го продава и затваря, когато му скимне.
"Който продаде аптеката си, губи право да получи нова аптека. Който затвори аптеката си без разрешение на министъра на вътрешните работи и народното здраве, основано на мнението на аптечната комисия, губи правото да притежава друга аптека", категоричен е чл. 263.
България среща превратната дата 9.IX.1944 г. с добре развита аптечна мрежа. По онова време функционират два основни вида аптеки: "служебни" (при лечебните заведения, диспансерите и амбулаториите) и "концесионни" (общински и частни).
Освен тях има аптеки при фонд "Обществени осигуровки", които снабдяват само членовете на фонда. Неспециализираните магазини също имат право да търгуват с билки и някои безвредни лечебни средства.
Поет от Радомирско забърка жива вода
Поетът Христо Лобошки е единственият сред човеците, направил опит да стане безсмъртен. Не в преносния, а в буквалния смисъл на думата. В миг на осенение Лобошки се запретва да осъществи мечтата на човечеството за Живата вода. Само с нея хомо сапиенс може да надживее орлите!
Този гений на мерената реч и фармацията е роден през 1865 г. в радомирското село Лобош. Има благородническа жилка, защото всички обитатели на Лобош са потомци на граф Льо Бош - участник в Четвъртия кръстоносен поход.
Със синя кръв в сърцето и шопска антерийка на раменете, Христо Лобошки заляга над книгите. На пръв поглед чете безразборно, но със свой порядък в подбора на авторите. На един дъх минава Паисий, Вергилий и Волтер. Изкълвава Пушкин и Конфуций. Обръща съчиненията на Цани Гинчев и Томас Мор.
Под влиянието на тази литература Лобошки стига до екзистенциализма. Какъв е смисълът на съществуването, пита се той? Защо земята възражда цветето, а безвъзвратно поглъща тялото? Защо хората не са част от вечния кръговрат? Защо геният е обречен на физическа смърт?
Поетът хваща перото, за да постави въпросите черно на бяло. През 1888 г. в стихосбирката "Полза" той оплаква преходната участ на човека:
Жално е, майко,
за таз му съдба!
Но против кого
да водим борба?
Естествено, че срещу смъртта, правилно отговаря Лобошки. Един пролетен ден мислителят измива стара дамаджана и се качва на Витоша. Целта му е Живата вода - карстов извор между пернишките села Боснек и Чуйпетлово. Този природен феномен е устроен така, че периодично бълва живителна течност. От дълбока древност изворът е свещен и лековит.
Лобошки кляка, пълни дамаджанката, затапя и се връща вкъщи. Сега иде трудното. От една страна, водата е феноменална, но от друга, си е гола вода. Нужни са добавки.
Половин година се труди Христо Лобошки. Топи билета, бърка, вари, изпарява, втечнява. Пробва върху себе си. Отново смесва, дестилира, претака. Пак пробва...
Най-сетне формулата е улучена. Авторът сяда и с красивия си калиграфски почерк надписва етикет: "Няма вече смърт." Лирикът у него обаче проговаря и на втората бутилка той залепя по-поетичното "Вечна младост".
Със своя продукт Христо Лобошки скача в дълбоката вода на тогавашния фармацевтичен
пазар. А конкуренция има. Добре се продават както вносният "Пенкилер", така и родният цяр против ревматизъм "След ужас спасение!".
"Пенкилерът" е измислен от американеца Пери Дейвис, а "След ужас спасение!" е дело на земляк на Лобошки. Мазилото се разпространява от радомирската "Агенция Богданов".
Макар и универсален, "Пенкилерът" си е прост илач. "След ужас спасение!" също е тривиален, макар че влиза в литературно обращение. "След ужас - спасение, след траур - рождение!", гаври се с мазилото Христо Смирненски.
На техния фон "Вечна младост" е уникум. Тъкмо затова обаче Лобошката течност е посрещната с недоверие. Поетът прави публични демонстрации на здраве и сила, но марката не се харчи. Христо Лобошки се оказва единственият потребител на "Вечна младост".
Той складира стъклата в мазето. Пие по една водна чаша сутрин на гладно. Допълнително се разтрива преди лягане.
С тези процедури твори до дълбоки старини. Един ден все пак неизбежната гостенка слага точка на легендарния му живот. Днес никой не знай къде е гробът на Христо Лобошки. Поетът, който се опита да пребори смъртта.
Магьосник лекува бездетни с печат върху бедрото
Шумен скандал събужда заспалата София в края на XIX век. Тогава в столицата пристига магьосникът Хафуз Али. Първо се настанява на ул. "Хан Крум", после се мести на ул. "Шипка".
"Хафуз се представил като учен магьосник, който може да прави чудеса - разказва съвременникът Георги Каназирски-Верин. - Той можел да гадае миналото и бъдещето, да прави магия за пропъждане на злото, както и за сполука на желанията, за спечелване на процеси, за намиране на загубени пари, за откриване на кражби, а най-вече и най-главното - бездетните жени благодарение на неговите магии ставали бременни."
Десетки булки тичат при фамозния Али. Повечето са от висшето общество. Той ги кани с метан в приемната и голи ги топва в тепсия с вода. После хвърля вътре чудодеен прах, който избухва в синьо, червено и жълто. Изрича молитви на арабски. След сеанса бездетната се надява на чедо.
"Този ориенталец - свидетелства Верин - отивал в цинизма си дотам, че под предлог да осигури успеха на своята магия слагал на всяка своя клиентка било на кълката или на някоя друга част от тялото й своя неизличим мехур (печат) с арабски надпис. Дълги години в София се говореше за печатите на Хафуз Али и се сочеха дамите, които според някои "осведомени" носели тия печати."
Един ден полицията прибира магьосника, но влиятелните госпожи го спасяват от затвора. "Мисля, че все пак имаше няколко развода по този мотив", уточнява старософиянецът Верин.
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар