В.С.: Това е една тъжна и смешна история...

Скъпо списание, пише В.С. до редикцията на сп. "Всичко за жената",

Реших да ви разкажа моята любовна история, защото тя е и смешна, и тъжна, и много щастлива. На 35 години се разочаровах от мъжете и се зарекох, че ще живея сама и че никой мъж повече не може да ме спечели. Бях изживяла какви ли не разочарования – изневяра, побой, лъжи, аборт заради нежелание на партньора ми да има дете и т.н. Заклех се пред себе си, че по-скоро ще вляза в манастир, отколкото да стана нечия жена.

Когато срещнах за първи път С., веднага усетих привличане. Затова направих всичко възможно да не го засичам повече. Съдбата обаче имаше други планове за нас. Половин година след първата ни среща го видях отново на опашката на бензиностанция. Веднага си тръгнах, макар че рискувах да остана по пътя без бензин. Той ме застигна с колата си на следващата бензиностанция. Побеснях. Още повече, че този път го харесах още повече. Разменихме няколко думи, смотолевих, че бързам много и си тръгнах. Не спрях да мисля за него и това ме ядосваше. Реших да замина на пътешествие в далечна страна. Събирах три месеца парите и успях да резервирам една екскурзия до Южна Америка. Няма да повярвате, но той беше заедно със семейството на сестра си на същата екскурзия. Когато го видях на летището, ми се искаше да изпищя и да избягам. Реших, че няма да си развалям почивката заради някакъв си мъж. Той обаче имаше други планове и не спря да се върти около мен още от първия ден. Стигнах до грубост и го накарах да спре да ме занимава със себе си. Когато го видях как се обърна във фоайето на хотела и с вид на унизен човек, който не разбира с какво е заслужил подобно поведение, се качи към стаята си, ме прониза болка.

След два дена, в които и двамата се отбягвахме, му се извиних. Той обаче беше доста обиден и продължи да ме отбягва. На четвъртия ден полудях. Още повече, че в групата имаше друго момиче, което очевидно изпитваше интерес към С. Бяхме на корабче и решението как да действам дойде страховито спонтанно. Скочих от корабчето и започнах да викам за помощ. Разбира се, С. беше първият, който се добра до мен и ме задържа над водата. Бях наистина уплашена. Имах желание и да викам, и да плача, и да се смея едновременно.

Възможно ли бе да съм до такава степен загубила вярата си в хората, че да рискувам живота си, за да ги изпитам?!

Вечерта го поканих да излезем само двамата и му разказах колко съм нещастна и защо се държа по този начин. Той ме изслуша внимателно, като не каза нищо през цялото време, след което се доближи до стола ми, подаде ми ръка и ме отведе на брега на морето. Там започна да ме целува така, че цялото море се разлюля изпод краката ни.
Оттогава двамата сме неразделни. С. промени представата ми не само за мъжете, но за хората като цяло. Той е най-добрият човек на света, имаме общи интереси и градим наше, общо бъдеще. Щастливи сме заедно!

Пожелавам на всички, които се чувстват сами, да намерят и да се съберат през тази година с човека, който ги допълва, и който ще ги накарат да вярват и в мечтите си, и в доброто у хората! Желая ви безоблачни дни и разлюляно страстни нощи!

Ваша В.

За своята история В.С. получи награда – абонамент за 2015 г. за сп. „Всичко за жената“.

Скъпи читатели, пратете ни вашите истории за любов, а ние ще публикуваме най-интересните. Можете да го правите чрез Facebook страницата на списанието. Търсете ни като „Списание Всичко за жената“. Опишете ни вашата история в същия обем изречения и ни я изпратете като лично съобщение. Успех и вдъхновение!