- Д-р Емилова, предстои премиерата на посветения на вас филм "Отвъд аплодисментите и хулите". Заглавието обещава поглед отвътре, това ли ще покаже лентата?
- Този филм наистина е повече за личната ми съдба, за това кои обстоятелства в живота ми са решаващи да повярвам в силата на природонаучната медицина и за лечението с плодове, чай и мед и защо ги препоръчвам на своите пациенти.
- Повечето известни лекари казват, че са избрали случайно специалността, в която стават известни, най-често водещо е било къде е имало свободно място. При вас как стана?
- Като се обръщам назад, се убеждавам, че на тоя свят няма нищо случайно. Родителите ми работеха в санаториум за костно-ставна туберкулоза - мама като санитарка, татко беше счетоводител. Взимаха малки заплати, а ние бяхме три деца.
Аз като най-голяма помагах в грижите за двамата ми братя и често ходех в санаториума да се допитвам до майка ми за нещо или да искам пари за покупките. Така от много малка имах представа за мъките на болния човек - пациентите там бяха приковани на легло и много често очакваното подобрение така и не идваше. По детски си мечтаех, като порасна, да направя така, че в живота да има по-малко страдание. Когато съм била достатъчно голяма, за да разсъждавам реалистично, вече си представях и пътя към целта - да съм отличничка, за да ме приемат да следвам медицина, и като стана лекарка, да помагам на хората. И както се казва, за успеха няма значение колко трудна е целта, а колко силно си искал да я постигнеш - завърших с отличие, приеха ме медицина, взех диплома и положих Хипократовата клетва. Но бързо дойде разочарованието. Въпреки че четях и работех много, въпреки че предписвах най-новите лекарства, болестите почти винаги оставаха по-силни и от остри се превръщаха в хронични.
Коментари (0)
Вашият коментар