Даян Крюгер – тя е много модерна актриса, която според филмовите критици дори дава нов фасон на киното след прекрасната си игра в “Троя”. Ролята ѝ на хубавата Елена в епоса през 2004 година накара и най-големите режисьори в Холивуд да предпочитат германката пред доказалите се вече американски актриси.
Освен в класациите за най-добре облечените звезди и най-влиятелните личности на планетата популярността ѝ я вкара и в още един списък – жените, които използват мъжки парфюми. Крюгер е почитател на “Бърбъри Брит”. В интервю за американското списание “Ин стайл” актрисата казва, че от дълго време е фен на ориенталския аромат, който има нотки на индийско орехче, мандарина, тамян и дафинов лист – подправка, която много се използва в готварството, а от години е и една от модерните съставки и в парфюмната индустрия. Не е случайно, тъй като ароматът му е много по-забележим, отколкото вкусът. Миризмата на дафиновия лист донякъде напомня на кората на канела, но е много по-мек. Когато листата са изсушени, миришат на билка, малко прилича на риган и мащерка.
Със сигурност ароматите, в чийто състав има дафинов лист, нe трябва да се бъркат с мириса на подправката, която се продава масово в българските магазини. Различни са.
Парфюмите са далеч по-наситени, защото за производството им се използва друг сорт – от дървото West Indian (латинското му наименование е Pimenta Racemosa), което има много по-силна и остра миризма.
Докато у нас по-разпространен е средиземноморският вид на дафиновите листа (на латински е Laurus Nobilis), който не е чак толкова ароматен. Но става за овкусяване на паста болонезе.
Според някои източници сортът на дафиновия лист, от който се извлича етерично масло за парфюмната индустрия, е разпространен в Европа от моряци, които посетили тропиците. Там те са невероятно заинтригувани от туземците, които се освежавали, като втривали в кожата си листата на дървото West Indian.
Мугсепе – така се нарича компонентът на много етерични масла, който се извлича и от дафиновия лист. Именно него използват парфюмерите, когато създават формулите на ароматите. Количеството му обаче е ограничено – въпреки че има доказани лечебни свойства, маслото се води фототоксично, тъй като може да направи кожата свръхчувствителна към слънчевата светлина и да причини по-бързо слънчево изгаряне, алергии, раздразнения и обриви. Затова не е случайно, че според таблиците в специализираните парфюмни блогове, миризмите с дафинов лист са по-подходящи през есента и зимата, когато има и по-малко слънце.
Този бизнес се регулира от ИФРА – това е абревиатура на International Fragrance Assosciation (Международна асоциация за аромати). Създадена е през 1973 година в Женева, за да представлява парфюмните къщи и производителите на парфюмни съставки. Тя е органът на парфюмната индустрия за саморегулация. Асоциацията издава и налага спазването на препоръки, които контролират разработката и разпространението на парфюмите, както и сигурността на клиентите и околната среда. Например според т.нар. Поправка 43 употребата на някои парфюмни съставки трябва да бъде ограничена до абсолютно нищожни концентрации. Факт е, че решенията на асоциацията засягат бизнеса на световно ниво. И в последните години все по-често има оплаквания от ИФРА именно защото прекалява с предпазливостта. Най-често обвиняват за това химичната индустрия. Причината е, че естественият екстракт е достъпен за всички, а синтетичната молекула на ухание има патент и съответно е източник на пари. Така големите компании печелят повече, а малките парфюмни къщи, които например работят в нишата на натуралните парфюми, фалират, тъй като нямат възможност да спазят разпоредбата.
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар