Шоколадът може да изчезне до 5 г.

Плочки палмово масло с добавени стафиди, нуга и ядки. Това е шоколадът на бъдещето, прогнозират експерти. Причината - какаото може да изчезне до 2020 г.

Новият шоколад ще се огъва, вместо да се чупи, и ще е много по-сладък, защото съдържа повече захар. Тоест няма да има нищо общо с какаовите изделия, с които сме свикнали, казва британският експерт Ангъс Карнеги. Според негово проучване какаовите насаждения отстъпват място на по-доходоносните каучукови плантации, а това не вещае светло бъдеще за шоколада.

Ефектът от този дефицит има и чисто икономически измерения, които вече се усещат. Само за 2012 и 2013 г. цената на какаото е скочила с малко над 60%. В България се е качила със 100% за 5 г., казва шоколатиерът Ради Стамболов. Според него това увеличение не се дължи на дефицит, а е спекулативно.

Карнеги обаче е изчислил, че до 6 г. ще настъпи тоталният какаов дефицит. Запасите ще се изчерпат и заради повишеното потребление. Хората вече искат шоколад с поне 70% съдържание на какао, купуват чай с дражета какао, чипс с шоколадова заливка и какво ли още не. Само за 2013 г. във Великобритания - третата страна по консумация на шоколад, са пуснати на пазара нови 500 какаови изделия. И все пак най-лакоми за шоколад си остават американците. След тях - руснаците, а после англичаните.

Освен нестихващия апетит за шоколад и по-рентабилните производства важен фактор е и климатът. С покачването на температурите екстремните климатични прояви стават ежедневие и голяма част от селскостопанските култури са застрашени. Тази тенденция ще се засили и ще започнем да забелязваме глобалното затопляне с отварянето на хладилника. Зърната на какаото ще станат далеч не толкова изобилни през следващите десетилетия. Основният проблем са повишаващите се температури и обилните дъждове. В африканските държави Гана и Кот д'Ивоар се очаква повишаване с поне 2 градуса до 2050 г. Това от своя страна ще повиши кондензацията в какаовите дървета, което ще ги накара да отделят повече вода във въздуха и да намалят продуктивността си.

Освен фактори, чийто ефект се наслагва във времето, непредвидените обстоятелства се отразяват най-пагубно на всяка индустрия. В случая с какаото това е еболата. Само за седмица през септември миналата година цената му е скочила с 6,3%. И то не заради ефекта от заразата, а само поради опасението, че епидемията може да обхване Кот д'Ивоар или Гана, произвеждащи 60% от какаовите зърна в света.

Международната организация за какао (The International Cocoa Organisation) побърза да успокои света с официално изявление, в което се казва, че производството на какао в засегнатите Либерия, Сиера Леоне и Гвинея представлява само 0,7% от световното. А държавите с най-много плантации не са засегнати от еболата. Във второ изявление от ноември миналата година организацията подчертава, че твърденията, че шоколадът може да изчезне до 2020 г., са преувеличени. Според статистиките, публикувани в уеб страницата ѝ, драстичен спад в реколтата няма. А където има, се компенсира от по-добра реколта другаде. Но според експерти истината е различна. Дефицитът само за миналата година е 1 млн. тона.

В Индонезия – другият голям производител на какао, производството е намаляло със 110 хиляди т годишно за последните 8 г. Насажденията там страдат от нова болест и коварен вредител - малки пеперуди, които в последните години са кошмарът на какаопроизводителите в Азия.

Поради това прогнозата на най-големите компании за шоколадови изделия е, че до 2030 г. дефицитът може да достигне дори 2 млн. тона. И това във във време, в което потреблението нараства мълниеносно.

У нас такъв дефицит все още не се усеща, защото количествата шоколад и какао, които влизат в страната, се договарят за дълго време напред. “Реално ще разберем между 19 и 25 януари, когато договаряме новите количества”, казва Ради Стамболов. По-скоро имаме проблем с цените на сухото мляко, което всеки ден дава различна цена на млечния и белия шоколад, и още един сезонен проблем – лешниците, които са със 100-150% по-висока цена”, разказа Стамболов.

Според него е по-вероятно плантациите с какао да се изместят в нови климатични пояси, отколкото да изчезнат.

“Ще има, но ще бъде все по-скъпо. И не само какаото, а и какаовото масло. Оттам ще се покачва и цената на шоколада.”

Колкото и да е скъп обаче, пак се купува. Питър Ейтън - маркетинг експерт в една от популярните компании за анализ на пазарната среда, твърди, че хората винаги се обръщат към шоколада, за да облекчат стреса, независимо от икономическата обстановка.

За съжаление, лоша новина има и за любителите на кафето. Високите температури правят плесента по зърната и вредителите нормално явление в плантациите. И за да влоши нещата, жестоката суша в Бразилия през пролетта накара цените да ударят тавана. Анализатори предвиждат, че ако настоящите тенденции продължат, добивът на кафе от Латинска Америка може да се премести в Азия. В много африкански региони също се прогнозира спад на продукцията с от 65 до 100%.

Храни, коитo ще загубим заради климата

Боб. Основна храна за голяма част от населението на Латинска Америка и Африка, а и в Европа. Но бобовите шушулки може да пострадат от климатичните промени. Високите температури имат ефект върху цъфтежа и образуването на зърна при бобовите растения и намаляват реколтата с до 25%. Дъждове, бури и наводнения също унищожават голяма част от посевите. Бобовите растения са много чувствителни към топлината особено вечер, което също значително намалява реколтата.

Царевица. Лоши новини и за царевицата. Ако в света стане дори с един градус по-топло, ще намалее скоростта й на растеж със 7%. Ефектът върху производството на царевица ще се разпростре много по-далече от рафта на супермаркета. Голяма част от световната продукция на царевица се използва за изхранване на добитък. Ако си падате по месото, се насладете сега, преди да е станало късно. Следователно по-малко царевица означава по-високи цени на месото и по-малко количество на глава на населението. Промените в тази почти 2-трилионна индустрия са започнали - световното производство вече е с 4% по-ниско.

Морски дарове. Освен на земята климатичните промени влияят и на океаните, като допринасят за повишаване нивото на въглероден диоксид. Това ще доведе до т.нар. подкиселяване на водите и ще застраши всички техни обитатели. Мидите например, както и другите калцифициращи организми ще растат все по-бавно и с по-малко здрава черупка. Благодарение на човешката дейност от индустриалната революция насам киселинността на океаните се е увеличила с 25%. Друг проблем е, че повечето риби бавно се приспособяват към различния химичен състав на водите, затова някои видове са заплашени от изчезване. Омарите са решили проблема чрез миграция на север към по-студени води, но това заплашва да наруши съществуващите там екосистеми.

Череши. На дръвчетата също няма да им се размине. Костилковите и в частност черешите изискват часове с по-ниски температури, за да образуват плод. Твърде малко хладни нощи и дърветата няма да са способни да се опрашат успешно, ще цъфтят по-късно и ще раждат по-малко. Необичайните студове могат да бъдат също толкова унищожителни.

Грозде. Заради по-високите температури гроздето скоро ще стане дефицитно и виното ще поскъпне. Проучване предсказва, че нестабилността на температурите и нивата на влажност в Европа, Австралия, Северна Америка и Южна Африка ще направи виненото грозде застрашен вид. Ако тенденцията се запази, съществува реална опасност сортовете, базирани на географско положение, да изчезнат. В Австралия ситуацията ще е най-тежка, защото, ако климатичните условия се запазят, до 2050 г. 73% от земята ще бъдат неподходящи за отглеждане на грозде. Калифорния вече е загубила около 70%.

Материалът е на вестник "24 часа"