ИВАН БЕЛОВСКИ, вестник "Труд"
В първите дни на 2015-а турските религиозни власти направиха нещо, което изуми всички почитатели на рисунките по тялото - призоваха мюсюлманите да премахнат татуировките си и да помолят Бог за прошка. Президентът Ердоган пък заяви, че татусите са вредни и неморални.
Духовниците в Турция - държава с официално светско управление, не одобряват причудливите изображения върху кожата, но за добро или не, те продължават да са изключително модерни сред младежите и градското население.
Така е и в България - от една страна, младите хора чрез татусите търсят начин за себеизразяване, а от друга, представители на духовенството преди дни също се обявиха срещу татуирането.
За или против картинките по тялото? Въпрос на личен избор. Ясно е само, че татуировките не са прищявка на модерния човек. Отколе са били символ на принадлежност, обществен статут и идейни предпочитания.
Татуировките вече са толкова разпространени, че дори е изключено да се говори за модно увлечение. По-скоро става дума за болезнено пристрастяване към определена кичозна индивидуалност. Днес всеки трети млад човек у нас е с татуировка. Повечето - с по няколко. Да не говорим за изрисувани тела и крайници, заприличали на подвижни галерии.
Татуировките се появяват още в дълбока древност. За това свидетелстват изображенията на Озирис, Изида, Птах, Сет, Амон Ра и други божества върху египетски мумии 4000 г. пр.Хр.
В Древна Елада челата на робите и военнопленниците са маркирани с определена татуировка, за да се предотврати бягството им. В Римската империя татуирането също е разпространено. Императорите Калигула и Нерон насилствено нанасят знаци по телата на поданиците си - предимно на тези, за които се съмнявали, че могат да предизвикат бунтове.
Масонските общества, които водят началото си от Соломон, а по-късно са възстановени от Розенкройцерите, използват татуирането с цел разпознаване при необходимост на своите тайни членове. Предпочитаната татуировка била на всевиждащо око като символ, свързан с интуицията. Характерна рисунка за рицарите, пазители на ерусалимския храм Тампл, известни в историята като тамплиери, е изобразяването на Христовия кръст на необичайно място.
Всички представители на династията на Меровингите, забулени в тайнственост и загадъчност, са имали претенциите за полубожества-получовеци и доказвали това с особен белег на гърдите си от рождение - признак за свещен произход. Всъщност знакът е изящна татуировка.
Християнската църква през 787 г. забранява татуирането, защото изразявало езически обичаи. В мюсюлманските страни, за разлика от европейските, татуировките продължават да се радват на популярност, но понеже Коранът забранява рисуването на човешки образи, хората си татуират предимно фигури и текстове. Арабските халифи пък изографисват обръснатите глави на пратениците си с текстове от закони и послания.
В далекоизточните страни Индия, Китай, Япония, Полинезия, Микронезия и др. татуирането е изключително популярно. Полинезийските островитяни смятат, че така човек е защитен от болести - и почти безсмъртен, от врагове, неприятности, премеждия и притежава свръхестествена сила. През 1769 г. известният мореплавател Джеймс Кук при посещението си в Таити наблюдава как полинезийци вкарват с помощта на остриета пигмент в кожата и създават рисунки, изразяващи личния или племенен естетически вкус и йерархична принадлежност. В Япония татуирането е традиционно разпространено и въпреки строгата забрана от 1868 г., то се практикува главно с култови знаци и йероглифи.
Татуировката произлиза от полинезийската дума tattau, което означава прободна рана, и се осъществява чрез вкарване на пигмент в горния кожен слой с помощта на игли или на остри предмети. Химическият състав на използваните пигменти е разнороден - от съединения на основата на тежки метали като живак, кадмий и хром, до създадени изцяло на растителна основа и непредизвикващи инфекции и усложнения.
Първият апарат за татуиране е изобретен в Русия през 1919 г. от Рогула Лекоцки, който получава 500 000 рубли за своята рационализация. Татуирането е особено популярно в определени слоеве от обществото - затворници, войници, моряци, проститутки, хомосексуалисти, и др. Есесовците в хитлеристка Германия имат татуировки под мишниците, показващи служебния им номер и кръвната група. А някои войници от Червената армия изобразяват по ръцете си лика на Сталин. По-късно на мода са образите на Хрушчов и Брежнев.
Проститутките си татуират сексуални символи или цветя и пеперуди на специфични места, най-често горната част на бедрата. Моряците, затворниците и войниците предпочитат нарисувани сирени, котви, митични животни, религиозни символи и др. А ромите - женски фигури, прободени със стрели сърца и инициали.
Известни персони от близкото и далечното минало имат великолепни татуировки. Сатанистката лейди Монтеспан, любовница на крал Луи IV, е прочута и с татуировката, изобразяваща царя на подземния свят и на златото Мамон. Змиевидна татуировка на китката на ръката има съпругата на Уинстън Чърчил. Руският цар Николай II е с татуиран двуглав орел на гърдите, шведският крал Оскар и английският Едуард VII - с декоративни елементи. Още в миналото се появяват професионални татуисти. Освен митични и източни мотиви те копират световни шедьоври като "Тайната вечеря" на Леонардо. За изключително труден обект се смятат рисунките на Дюрер.
В днешни дни интересът към татуирането е огромен - и у нас, и по света. Най-невероятното е, че желаещите подобни "декорации" по тялото са предимно жени. Появяват се татуировки даже по клепачите, които имитират грим. Това американско откритие от 1984 г. се наложи и в Европа. Водещи козметични фирми предлагат комплекти стерилни пигменти за татуиране вместо грим. Манипулацията се прави много плитко, на около 1-1,2 мм и не засяга кръвоносни съдове и нервни окончания. С татуиран грим се подсилва цветът на устните, на веждите, успешно се променя неприятният дефект "заешка уста".
Татуировката е почти задължителна за стриптийзьорки, компаньонки, танцьорки, както и за членовете на т.нар. неформални групи у нас. Метълите татуират телата си изключително със сатанински символи, скинхедс предпочитат "нацистки" орли и т.н.
Ако се абстрахираме от естетическите качества, в медицински аспект непрофесионално направената татуировка крие огромни рискове от предаване на хепатит В и С, сифилис, тетанус, СПИН. Ала практикувана или забранявана, татуировката се радва на завидна популярност, причина за която е може би обърканото време, в което живеем.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар