А.П.: Аз се обичам! Аз съм силна жена!

В своята рубрика "Споделено" сп. "Всичко за жената" публикува вълнуващата история на А.П. от Велико Търново. Ето какво писмо изпраща жената до редакцията. 

Чета с огромен интерес списанието ви и тъй като отскоро имате тази рубрика, започнах да го събирам заради нея. Ей така, заинатих се, за да видя дали някоя читателка ще сподели различна история за любов, такава към самата себе си например.
И тъй като до този момент не срещнах обяснение в любов към себе си, ще го направя аз.

Скъпа ми редакция,

Когато станах възрастна, тоест след моята 25-годишнина, аз разбрах, че всички хора на този свят ще ме раняват винаги, ако аз не обикна себе си. Възпитана съм в много скромно семейство и моите родители винаги казваха, че трябва да съм добра с всички, да отстъпвам винаги място в трамвая, да давам и последния си залък, ако видя просяк на улицата. Те ме учеха, че когато имам съпруг, аз трябва да сервирам първо на него и чак, ако остане за мен, да си сложа нещо в чинията. Бяха ми казвали, че не аз съм важна, а хората, които имат нужда от помощ. Бяха ми втълпили, че щом имам покрив над главата си и какво да ям, значи трябва да раздам всичко на тези, които нямат. На 25 бях имала вече две връзки с момчета, които ме научиха, че моите родители са ме възпитали погрешно.

Аз нямах самочувствие. Не съм грозна, но никога не съм имала самочувствието, че заслужавам да бъда харесвана. До такава степен ме бяха възпитали в скромност, че не можех да гледам в очите едно момче, когато го харесвам. Цяло чудо е, че имах приятели, но така и никой от тях не успя да ме накара да се чувствам красива.

Малко преди моя 25-и рожден ден имах много дълъг период в болница и моят приятел ме заряза. Не просто ме заряза, ами го направи с думите: „И без това не си нищо особено, не мога да те чакам да оздравееш.“ Представяте ли си? Не спях седмици наред от давещите ме сълзи. Това ли бях аз? Ненужна, грозна, нищо особено?

Нещо в мен се пречупи още в болницата. Разбрах, че никой няма да ми помогне и да ми поднесе звезди на тепсия, ако аз не проумея, че го заслужавам. Когато се възстанових, започнах да ходя на аеробика и плуване, започнах да се грижа за външния си вид и да чета книги за самоусъвършенстване. Колкото повече научавах за себе си и за света, толкова по-убедена ставах, че първият човек, който трябва да ме обикне, това съм аз.

И ето ме, жена на 32 години, която знае своите качества и силни страни, която се опитва ежедневно да работи върху недостатъците си и която е влюбена във факта, че успя да се промени сама, без ничия помощ. Аз се обичам! Да! Моите родители няма да харесат подобни думи, но когато един ден имам дете, аз ще го науча първо на това – да обича себе си. И вярвам, че ще успея. Щом аз се обичам, не мога да бъда никога самотна, не мога да изпадна в депресия или неувереност. А ако се случи, ще се измъкна отново. Защото съм силна жена.

Обичайте се, момичета! За да ни обичат и тези, които са важни!

Благодарим на А.П. за историята. Тя ще получи от нас награда – абонамент за 2015 г. за сп. „Всичко за жената“.

Скъпи читатели, пратете ни вашите истории за любов, а ние ще публикуваме най-интересните. Можете да го правите чрез Facebook страницата на списанието. Опишете ни вашата история в същия обем изречения и ни я изпратете като лично съобщение. Успех и вдъхновение!