Романтичната душа на Калин Врачански

Вероятно все още малко от вас са чували името му - Калин Врачански, но пък сигурно всички познавате лицето му, което всеки ден наднича от телевизора или от някой билборд. Актьорът Калин Врачански е едно от новите попълнения от красиви лица на bTV и изпълнява главната роля на Камен в сериала „Стъклен дом". Той е на 28 години, роден е в Червен бряг, но е живял в Роман до 17-годишен, където завършва гимназия. Има по-големи брат и сестра.

През 2002-а завършва НАТФИЗ, а по театъра се запалва още в основното училище, където играе в детска театрална трупа. Срещам се с Калин в едно запушено кафене, за да ми разкаже за себе си, и оставам очарована от топлината в гласа му, сиво-сините му очи и... яркобелите зъби.

За кастинга на „Стъклен дом" актьорът разбрал от колеги, но първоначално не кандидатствал за ролята на Камен. Казва, че засега приема сериала като работа в кино: „Но тепърва ще разберем къде ще ни отведе. Радвам се, че засега се приема добре, това значи, че сме свършили работата си", обяснява Калин, който за сметка на екрана вече има много опит на театралната сцена. Играл е пет години в Кърджалийския куклен театър, в частния столичен „Арт театър", а сега е в театър „София" и „дори идвам от репетиция на „Електра, или свалянето на маските", постановка, чиято премиера е на 29 април".

Питам го дали е очаквал да се снима в тв поредица и не се ли страхува, че ще му излезе име на актьор от сериал. „Да, очаквал съм да се снимам, започнаха да се правят някои неща в България. Пък и в сериалите има много роли - малки, големи... а актьорите не сме чак толко много. А за това какво име ще ми излезе - не ме е страх. Аз играя и в театъра, тези, които се интересуват от мен, ще дойдат и там да ме видят."

Калин неведнъж се е снимал и в реклами, има и централна роля в киното във филма „Още нещо за любовта" на режисьорката Маги Ралчева, който съвсем скоро ще излезе по кината.

Заговаряме се за тенденцията актьорите у нас да бъдат оценявани от публиката чак след като се появят на малкия екран, а той кратко казва: „Нормално е, иначе къде да те видят, като не ходят на театър? По телевизията е друго, превключваш да видиш какво дават и..."

Иначе задаващата се слава за сега по никакъв начин не е променила отношението на близките му към него, както и неговото поведение. „Все пак досега са минали само два епизода. Що се отнася до мен, не усещам да съм се променил,

приемам нещата като работа, която трябва да свърша

и това е", заключава актьорът.
Питам го откъде черпи сили постоянно да е на сцената и на снимачната площадка, а той почти отсича: „Налага се. Харесва ми това, което правя, и сигурно това е достатъчен стимул - но после продължава: - Всъщност аз след гимназията разбрах, че искам да стана актьор. Да, за съжаление в България да играеш в театъра не е много доходна професия, но всеки си избира. Има доста успели актьори, които печелят добре, търсим и странични неща като реклами и т.н."
Оказва се, че Калин в живота доста прилича на героя си Камен - сериозен и дори малко тъжен... „Да, аз съм сериозен човек, а за чувството ми за хумор трябва да питаш другите, но приятелите ми казват, че съм осакатен от това чувство. Въпреки че повечето ми роли са комедийни."

Питам го има ли изиграна сцена, която често се връща в съзнанието му... и той се замисля. „Играех в представлението „Греховната любов на Зографа Захарий" и там имаше сцена, която помня добре. Историята е за героя и несподелената му любов с едно момиче, което впоследствие се омъжва за брат му. Той обаче продължава да мечтае за любимата си. Накрая тя се разболява и умира от чума, но когато той отива на смъртния й одър, тя му разкрива душата си и как всъщност го е обичала да последния момент. Така той я губи... Тази сцена ми въздействаше силно, сигурно защото и аз съм губил така любовта и ме е боляло. Е, не толкова драматично де, но имах такава драма със сегашната ми приятелка. За щастие после всичко се оправи", разказва Калин и чак сега разбирам за

романтиката, която синеокото момче носи у себе си

Естествено, питам го за любимата жена, която знам, че се казва Силвия. Казва, че живее сам. Двамата не делят един покрив, но са делили една сцена. Били част от представление, в което тя е имала малка роля. На въпроса ми от колко време са заедно, казва: „Не ме питай, нали ти казах, че имаше някои случки, и не ми се говори за тези неща." Всъщност разкрива, че със Силвия са се запознали на рекламна промоция преди години във Варна и не може да обясни какво в половинката му го е впечатлило. „Не знам, нещо отвътре трябва да е било, някаква химия. Това няма как да се обясни." Питам го дали това е първата му голяма любов, но той поклаща глава. „Не.

Аз винаги съм се влюбвал тежко

такъв човек съм. Моите връзки винаги са дълги." Оказва се, че Калин е романтична душа и затова изглежда някак сериозен и вглъбен в себе си. Според него дори детските любови не трябва да се пренебрегват, защото и тогава човек страда. „Да, романтичен съм - казва, - но в последно време станах малко по-циничен. Надявам се да се поправя. А на въпроса ти какво романтично съм правил за любим човек... Писал съм приказка за жена, мисля, че се казваше „Малката принцеса". Всичко направих по нея - написах я, озвучих я, нарисувах я и на книжка я направих. Бях я написал на ръка, но понеже не пиша много красиво, накарах майка ми да я препише. Направих в нея илюстрации и стана много интересна, защото на всичкото отгоре беше на една много странна хартия. Купих нещо като тефтер, на който листовете бяха като намачкани. Беше интересно."
И сигурно заради романтичната си душа Калин не може да ми разкаже интересна случка, когато жени са се опитвали да го свалят. „Аз се чувствам неудобно от това, срамежлив съм... Но ми е направило впечатление, че жените са по-директни в такива ситуации, направо си казват какво искат."

Това, което натъжава синеокия актьор, е да бъде излъган, наскърбен, наранен, а е и много състрадателен... „Потресе ме например историята на човека, който осакатил кучето си. Ужасна работа е това, ужасна." Той самия обича животните и има двама домашни любимци. „При майка ми имам котка, а при приятелката ми куче. Кучето е питбул и се казва Бръмбър, а котката майка ми я намери и я кръстихме Доби. Името е на духчето от Хари Потър, което има същите клепнали уши, каквито имаше котето, като беше малко."
И като изключим, че напоследък дните му минават в работа, Калин обича да прекарва свободното си време с приятели, на любимия мотор или на сноуборда. Именно приятели го запалили по тези неща. „Иначе като малък съм спортувал таекуондо, бях нормално дете. Играех в театрална трупа, докато другите играеха футбол, но това едва ли ме е правило по-странен..."