Боби и Заки от дует "Авеню": Ще направим концерти в повечето от големите градове в страната

С Велизар Соколов - Заки и Боби Иванчев разговаря Мария Райчева, "24 часа"

- След дълго мълчание, преди няколко дни представихте новата си песен “Безвремие”, предстои да издадете грамофонна плоча с хита ви “Бягство”, защо избрахте винила?

Боби: Уважавам този формат.

Заки: Преди три години ми подариха грамофон за рождения ден и в момента вкъщи слушам много плочи. След цялата тази електронизация на звука, с която сме заринати, изпитвам истинско удоволствие да си пускам грамофонни плочи. Харесва ми аналоговият звук и лекото пукане, което се чува от тях.

- Много групи започнаха отново да издават албумите си и на винил, повлия ли ви фактът, че това става модерно?

Боби: Най-топлият звук от всички възможни носители е на винила. Освен това те кара да изслушаш един албум от начало до край, така както са го подредили авторите. Не можеш да кажеш: “Тази част от парчето ме дразни и ще я прескоча”. А и ще надраскаш плочата.

Заки: По отношение на формата причините са две - нашата пристрастеност към винила и повишеният интерес на пазара към него.

Тези дни се навършват 20 години от дебютния ни албум “Въпроси”. Имахме концерт в зала 3 на НДК и на финала за първи път излъчихме видеото към песента “Бягство”. Неотдавна, докато подреждах архива на “Авеню”, намерих английската версия на сингъла, която записахме още през 1995-1996 г. Тогава Боби направи много хубаво аматьорско видео. През 1999 г. Николай Маджаров-Файчето направи латино ремикс, който доста дълго се въртя, и един дръмендбейс вариант. Преди 3-4 години пловдивските рап изпълнители “Респект” записаха страхотен кавър, а преди две години “Дийп Зоун Проджект” пуснаха клубна версия. Една сутрин ги броих и се оказа, че имаме шест варианта на “Бягство”. В този момент Боби ми звънна с предложението да качим новия сингъл “Безвремие” на винил. А аз го попитах какво ще каже да пуснем плоча, юбилейно издание, с всичките шест версии на “Бягство”. Сега работим по този проект и нямам търпение да си го пусна на грамофона вкъщи.

- Вие май нямате досега албум, издаден на винил?

Боби: Да, “Въпроси” излезе на касетка, другите ги пуснахме на дискове. Замислих се дали да не пуснем винилова серия с албумите на “Авеню”.

Заки: Ако “Безвремие” се развие и се превърне в албумен проект, защо да не направим общо издание - всички албуми на “Авеню” в лимитирана серия. Сега производството позволява да поръчаш толкова, колкото искаш.

Боби: Правят се и в България и можеш да заявиш дори само една бройка. Много е интересно да гледаш производствения процес.

- В много от домовете у нас вече няма грамофони. Основно за колекционери ли са плочите?

Боби: Да, и за ценители на звук.

Заки: Мисля, че и компаниите започват да се усещат, защото се появяват все повече грамофони на пазара. Когато слушам класическа музика на диск и на винил, разликата е осезаема. На плоча звучи много по-добре. При поп и рок музиката може би не се усеща толкова.

Боби: При винила се улавя, ако щеш, дори топлотата на помещението, в което е правен записът.

- След толкова дълга пауза сте създали “Безвремие” за съвсем кратко време, колко дни ви отне?

Боби: Общо не повече от шест. Пратих на Заки музиката, той каза, че е страхотна. На следващия ден ми изпрати текста. За два дни направихме записа.

Заки: Колкото и да обичаме баладичната музика и тя да ни въздейства емоционално, не ми се искаше да останем напълно в настроението на “Бягство”. Когато Боби ми изпрати демото, видях, че притежава много важни неща - звучи модерно като за 2015 г., а не към 95-а г., в същото време във вокалите се усещаше онази наша “авенюшка” меланхолия. Точно тази лека еклектика ми хареса. Текстът ми дойде страшно бързо, бяхме говорили какво послание търсим. Още същата вечер го написах.

Боби: Много приятно съм изненадан от реакцията след представянето му.

Получих поздравления от хора, от които не съм очаквал. На следващия ден продавачка в магазин ми каза: “Благодаря за новото ви парче, страхотно е.” Явно по някакъв начин отразява емоциите или усещането им към времето, в което живеем. Чули са познатото “Авеню”, но съответстващо на сегашното време.

Заки: Когато човек прочете или чуе собствените си мисли и емоции, започва да обича веднага песента. Това е и причината “Бягство” да продължи да се слуша вече 20 години. В нея хората припознаха собствените си съдби, надявам се същото да се случи и с новия сингъл. Нашето послание е много просто: твърде много време губим за това, което е било, да живеем със спомените си. Твърде много енергия инвестираме в това да планираме какво трябва да ни се случи. И не ни остава време да изживеем днешния ден. Панически страх ще има ли какво да ядем утре, а в същото време не обръщаме внимание, че седим с любимия човек на красиво място, водим интересен разговор. Моментът се изнизва, без да го усетим. Когато бях по-млад, времето минаваше много бавно, а през последните 10 години не съм запомнил нищо. Навлязъл съм в някакъв етап, в който съм спрял да се наслаждавам на случващото се тук и сега.

Заки: Спомените и бъдещето имат едно общо нещо - те са идеализирани. Когато човек си мечтае, че седи на красив карибски плаж, в тази мечта никога не съществуват буболечките в пясъка, горещото слънце, което те изпепелява и се потиш жестоко, акулите във водата. В мечтата ние сме на бял пясък, под палмата и пред нас е син океан. Човешката памет има способността бързо да заличава лошото и да оставя само хубавото. Сега много хора казват: “Колко беше добре през социализма, защото сиренето беше 2,30 лв.”. Паметта е изтрила онези неща, които не бяха добри. И живеейки в илюзорните вчера и утре, ние се опитваме да избягаме от днес. Днес ги има комарите на плажа, има го и сиренето за 2,30 лв., но не можем да го намерим, защото си купуваме от другия, по-скъп вид. Нашето послание е, че настоящето има своите бодли, но трябва да положим малко повече усилия, за да видим цветето отгоре.

- Виждайки реакцията на хората за “Безвремие”, не си ли казвате, че тези години на пауза са пропуснати?

Боби: Не, всеки от нас си има работа, никога не сме тръгвали с идеята да ставаме големи звезди и да правим комерсиална музика.

Заки: Напротив, случващото се в момента показва, че сме били прави с житейската философия, която винаги сме следвали - да правим музика, когато искаме, когато я усещаме и е дошло времето ѝ. Без да правим нещо на всяка цена.

Почти веднага след първото парче Боби ми изпрати още едно, върху което сега аз работя. Може да съм готов скоро или след няколко месеца.

Боби: Никога не сме си поставяли срокове. С албума “Лабиринт” не се съобразихме с тази философия и сбъркахме. Може би се получи твърде музикантски и не го разбраха. Сред песните бе и най-типичното за нас парче - “Кръговрат”, но го убихме, защото го пуснахме в ефира без клип и то не се задържа дълго.

- Сега ще снимате ли видео към новата си песен?

Заки: Вече е почти готово, в неделя трябва да е напълно завършено и да го завъртим.

Боби: Радвам се, че го направихме. В сегашното време клипът вече е съвсем друг носител дори за възприятието на парчето. Ютюб е важна платформа, в която всичко се качва. Решили сме да правим и концерти.

Заки: Започваме подготовка за програма от около час и половина и ще се опитаме да обиколим почти всички по-големи градове. Най-вероятно ще започнем с Пловдив или Бургас. Няма да е истинско турне, един ден тук, на следващия в друг град.

Боби: Стараем се да организираме нещата съобразно работата си. Освен това, ако пътуваме дълго време, ще се изнервим, защото имаме и други ангажименти. Ще направим 10-15 концерта тази година, догодина може отново. Идеята е да бъдат в кина, опери, театри.

Заки: Нашата музика е доста интимна, тя е за места, в които се събират около 200-300 човека. Да дойдат и да слушат музиката ни. До края на годината може да ги разпределим веднъж-два пъти в месеца и да направим заключителен концерт около Коледа в София.

- Освен че бяхте заедно на сцената, имахте и обща музикална компания, защо се разделихте?

Заки: Защото си писнахме. Малко хора знаят, но ние се познаваме от времето, когато бяхме 3-4-и клас. Бяхме приятели в махалата, в едно училище, играли сме на фунийки и на стражари и апаши.

Боби: Компаниите, в които бяхме в гимназията, се обединиха, после започнахме общи музикални проекти. Нормално е, когато сме приятели и работим заедно, да се появяват някакви недоразумения.

Заки: В един момент тотално си бяхме завзели един на друг личното пространство. Пораснахме и с времето започнахме да искаме различни неща, да имаме различни приоритети. Казахме си, че имаме бизнеси, които можем да разделим, той взе музикалния, аз - адвокатската си кантора.

Боби: В продължение на три години нямахме абсолютно никакъв контакт.

Заки: После случайно се засякохме, седнахме, поговорихме и малко по малко възстановихме отношенията си. Първото по-осезаемо сближаване беше, когато започнахме да правим двойния албум “Антология”, който излезе през 2009 г. Трябваше да съберем архив, започнахме да се срещаме по-често. Върнахме си вкуса от приятната част от приятелството.

- През тези три години имаше ли вкус на горчилка?

Боби: Никога не съм таил лоши чувства към него, нито, предполагам, той към мен.

Заки: Суперинтуитивно не исках да разговарям с Боби едно известно време.

- Беше ли необходимо да си кажете нещо при първата среща, някакво извинение, изчистване на отношения?

Боби: Не, засякохме се на една пресконференция на “Профон” и отидохме да пием кафе след това, разговаряхме за това какво правим, как е животът и други общи неща.

Заки: В момента модерните технологии ни помагат много. Преди, за да напишем някоя песен, той взема китарата и свири, а аз с лист и химикал пиша текста. А понякога, за да можеш да твориш, трябва да останеш сам. Сега е лесно, праща ми демото, пускам си го, когато искам и където искам. Не бързам, когато ми се появи текстът ...

Боби: Никой не ти казва: “Айде, сега трябва да стане”.

Заки: Липсва ми правенето на албуми. Най-любимите ми песни не само на чужди, но и на български изпълнители са някъде там в албума, скрити под шума на наложените хитове. Включително в нашите проекти има парчета, които харесвам повече, отколкото тези, излезли като сингли и запомнени от хората. Липсва ми свободата на твореца, да може да си позволи две-три от парчетата да не са много пазарно ориентирани. Да са израз на неговите собствени търсения. В такива песни намираш много повече себе си, отколкото в синглите. Ако изслушам цял албум, съм сигурен, че ще намеря нещо, което ми харесва повече от песента, която се върти в ефира. Ще получа по-ясна представа за потенциала на определен изпълнител.

Боби: Едно парче дава единствено заявка, че има някой на пазара, но нищо повече. Не може да се разбере дали ще се задържи.

- Говорим за нашия пазар, навън големите звезди продължават да издават албуми, въпреки че вече почти не се печели от продажбите им.

Заки: В България все още се прави музика, която се стреми да се хареса на всички. Ние искаме песните ни да допаднат на хората, които харесват “Авеню”.

- В България пазарът е малък, вие имате своя страничен бизнес, който ви дава свобода.

Заки: Затова винаги съм казвал, че е много тъпо да си музикант в страна, в която съществува поговорката “Музикант къща не храни”.

Боби: Има една книга за музикалния бизнес, в която първото изречение е: “Ако искате да се издържате с музика, да бъдете известни, да имате публика, първото нещо, което трябва да направите, е да си намерите друга работа.” За да може вечер, когато свърши работното време, да ходят да свирят за публиката. Това е нормално, но има и друго нещо - много изпълнители си мислят, че могат да направят парче, което да се хареса на всички. Невъзможно е, всеки от нас е различен.

Заки: Абсурдно е и когато казват, че ще направят песен, която ще бъде завъртяна по определена музикална медия.

- Защитени ли са правата на артистите у нас?

Заки: Въпросът не е съвсем правилен. Авторските права са защитени, защото има такива закони, синхронизирани с европейските. Но спазват ли се авторските права и могат ли нашите автори и артисти да живеят от това? Отговорът е не. Направете си най-простата сметка - всяко едно заведение, в което свири музика, било то дори бензиностанция или малко квартално кафене, трябва да отчислява авторски и сродни на авторското права. По целия свят законът казва, че за използването се дължи възнаграждение. Представете си колко такива заведения има и ако всеки плащаше по малко, колко много пари щяха да получават българските автори, изпълнители и продуценти за своето творчество и продукция. Погледнете колко музика се сваля от интернет. Според българското и чуждото законодателство за всяко едно ползване се дължи възнаграждение. Ако имаше повече рок клубове и не се налагаше българските изпълнители да чакат на опашка кога ще се освободи сцена, щяха да реализират много по-големи приходи. Щяха да хранят себе си, децата си и да помагат на роднините. Нека не се заблуждаваме, нямаше да станат милионери, защото пазарът ни е малък, но щяха да живеят много добре.