Тонка Петрова, "24 часа"
Близнаците Хасан и Ибрахим, които заедно с Крисия Тодорова спечелиха второ място на детската Евровизия в Малта, в събота и неделя свирят по турски сватби с баща си. Денис Игнатов свири на кавал, момчетата - на синтезатор, а сестрите им Мерлин и Нермин пеят.
“Не че не мога да намеря други музиканти, които да водя със себе си по сватбите, но за тях това е школа. Големи наши музиканти със световна слава като Иво Папазов, Теодосий Спасов и други са почнали от сватбарските сцени. Като се явиш на конкурс, свириш 5-10 минути за 5-10 човека и за журито. На сватбарската сцена свириш 3-4 часа и си под напрежение, всички те гледат. Ти искаш да те харесат, за да стане пазарлъкът. За тебе да се говорят хубави неща, за да те поканят пак. Това е разликата”, обяснява бащата на талантливите близнаци.
Момчетата никога не казвали: “Тате, уморени сме.” Смесвали класическата
музика със сватбарската Таткото твърди, че не ги води заради парите. “Аз съм на държавна работа, жена ми - също, ние парите можем да ги намерим. По сватбите свиря заради тях. Да се ошлайфат, да се научат да дават всичко от себе си.”
Наложил е желязна дициплина на Хасан и Ибрахим, но не среща никакъв отпор. За тях музиката е животът. Свирят всеки ден по 4-5 часа най-малко, а преди конкурс - до 10. Забравят дори да ядат.
Неотдавна българка, която от години живее в Австрия, се свързала с музикалната педагожка на близнаците Маринела Маринова. “Просто проучваме къде могат да учат децата след 7-и клас. Няма да напускаме България”, обясни бащата.
“Почти всеки ден се чуваме с нея. Тя се интересува от развитието на децата, от мен като педагог и как върви тяхната подготовка. Две години са твърде голям срок, сумите за подобно спонсорство са огромни. Хасан и Ибрахим са едва в 5-и клас и засега учат при нас”, каза музикалната педагожка.
Според Денис Игнатов българката от Австрия не била гледала децата с Крисия на Евровизия. Много искала обаче да популяризира успехите им в Австрия. “За тях ще търся най-доброто музикално образование. Може да е в Италия, може в Австрия,
но и в България”, казва бащата. “Дори децата да отидат да учат в чужбина, това ще стане със знанието на българската държава, ще бъде съгласувано с министерствата на просветата и на културата. Нашите музикални училища също дават много добро образование. Като ходим по конкурси, виждаме много чуждестранни студенти, които учат у нас”, допълва той.
Денис Игнатов е с остър език понякога. Като се ядоса, не пести тежки думи.
Още не е забравил как преди 2 г., когато момчетата му започвали изявите си на национални и международни конкурси, в училище “Сава Доброплодни” в Шумен била сменена бравата и стаята с пианото била заключена. Мотивът - пианата не били за репетиции.
“Тогава се чудехме към кого да се обърнем за помощ. Вкъщи нямахме пиана, а децата имаха нужда да репетират”, припомня си бащата.
Сега у дома имат две. Едното сами купили, второто им е подарък. И двете са около 40-годишни. В началото на февруари се надяват на два нови инструмента.
Купува ги фондацията на Димитър Бербатов, която организира акция за събиране на средства. “За роял не можаха да се съберат пари, но за пианата е въпрос на дни”, казва Игнатов.
Хасан и Ибрахим имат сестри, също близначки. 18-годишните Мерлин и Нермин са пълни отличнички. Когато момчетата се родили, дъщерите били на 6 г. Семейството нямало около себе си баби и дядовци и само отглеждало децата си. Родителите и тогава били на държавна работа и се наложило момичетата да помагат. Дори памперси сменяли. Затова днес момчетата не могат без сестрите си.
Когато в края на учебната 2012-2013 г. изключили момичетата заради скандал, цяло лято Хасан и Ибрахим били в стрес. Преди това били свикнали, като свършат часовете, да отидат в класа на каките, да седнат на последния чин и да ги чакат.
“Нарочно ги прогониха, за да нямат Хасан и Ибрахим опора”, смята бащата.
След успеха си на детската Евровизия, когато на 19 ноември м. г. талантливите пианисти бяха посрещнати в родното училище с два шоколадови рояла - бял и черен, отново стана скандал. С братята и баща си в бившето си училище дойдоха и Мерлин и Нермин. Още същия ден техни бивши съученички се оплакаха на ръководството, че близначките ги заплашвали, че ще си отмъстят за изгонването=
В писмо до директора те молели да се забрани на сестрите да идват в училище. В полицията от родители и деца бяха подадени 10-ина жалби.
Това разказаха самите учители, ръководството на училището и настоятелството на СОУ “Сава Доброплодни” на специален брифинг месец по-късно. На него те отговориха на нападките от страна на Денис Игнатов и представиха своята гледна точка.
“Училището е опасано от камери. Поне една не е ли хванала въпросната заплаха”, отрича Игнатов. “Питайте съседите, питайте в новото училище агресивни ли са дъщерите ми, обидили ли са някого”, пали се той. После твърди, че вече е загърбил обидата.
По професия той е фелдшер в Бърза помощ в Каолиново, но е посветил живота си на кариерата на малките виртуози. Хасан и Ибрахим на 15 декември м.г. навършиха 11 г.
Бащата е моторът, двигателят, мениджърът на синовете си. Той е и откривателят на техния талант. Самият Денис Игнатов свири на кавал, гайда и тамбура, участва в ансамбъла за народни песни и танци “Шумен”.
Музикалният ген идва от него. Каките пеят в същия ансамбъл. Поддържат сайта на Хасан и Ибрахим, организират участията им. Цялото семейство се е посветило на тях. Всеки помага с каквото може. Майката Себиле, която е лаборантка по професия и работи във фирма, влиза в ролята на оператор и прави записи на изявите им.
Възходът и славата на двете момчета започна от “Шоуто на Слави” през май м.г. Те възхитиха със своята виртуозност българската публика в тв излъчването на церемонията по награждаването на успелите деца от фондацията на Димитър Бербатов. Там свириха на 4 ръце рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров. От шоуто по изключение им отпуснаха цели 9 минути екранно време.
Момчетата се родили седмачета. Тежели по 2,100 кг и престояли известно време в кувьоз. По-голям е Ибрахим - с 2 минути. След това се родил Хасан. Той е момчето с бенката вдясно на брадичката. Само така можете да ги различите.
В момента Хасан е “шеф на музиката”, както го наричат баща му и музикалната педагожка. Той е по-амбициозен, по-упорит, Ибрахим го слуша. Той пък е по-приказлив и по-контактен.
На конкурсите, когато не свирят на четири ръце, двамата са конкуренти, защото се явяват в една възрастова група. Още след раждането баща им започнал да търси у тях музикалната дарба. По това време всички живеели в Каолиново.
Момчетата били 4-годишни, когато Денис купил за семейството двуетажна къща. Музикалната история на близнаците тръгнала от оставеното от бивщия собственик на къщата руско акордеонче с 12 баса. То стояло неразпечатано насред хола. Първите 2-3 седмици децата не го докосвали, подминавали го и Денис започнал да се отчайва. Но един ден Хасан попитал майка си на кого е и може ли да го пипне.
“За вас”, казала Себиле. Хасан веднага го поставил на раменете си и първата песничка - “Мила моя мамо”, научил за 15 минути.
Бащата се примирил, че музикант ще е само Хасан. Единствено той свирел на инструмента, а Ибрахим гледал отстрани. После обаче забелязали, че той скрито тактува и натиска същите пръсти като брат си, все едно свири.
“Тогава разбрах, че това е посланието”, казва Денис. За бащата нямало съмнение, че децата му са музикални и тяхното място не е в делиорманското градче. Там те завършили първи клас. През лятото на 2011 г. семейството напуснало Каолиново и се преселило в Шумен. Бащата директно отишъл в СОУ “Сава Доброплодни”. Това е единственото училище в Шумен с музикални паралелки.
Като дошли в Шумен, не знаели добре български. Може би единственият човек, който бил сигурен, че тяхното място е само в музикалната паралелка, бил бащата.
“Тогавашната класна Светлана Желязкова ме убеждаваше, че всичите тези 25 деца са елитни и сред тях няма място за моите. Обяснявах , че с Хасан и Ибрахим класът ще стане още по-елитен и след време тя ще се гордее с тях. Така и стана, но тя тогава не вярваше.”
Хлапетата се явили на приравнителен изпит и ги приели в класа. Само след 2-3 месеца започнали да свирят пиеси, които останалите учели чак в четвърти клас. Още първата година музикалната им педагожка Маринова им подарила плюшена играчка. Вече не играят с нея, пазят я за спомен. Неотдавна искали да се запишат на волейбол. Татко им не разрешил заради опасността да наранят ръцете си. Ако им остане време, смята да ги запише на плуване.
Освен дългите артистични коси, които втора година момчетата развяват на сцената, прави впечатление и характерната им стойка при свирене. Тя е красива, от нея лъхат финес и самочувствие.
“На един конкурс в Турция виждам, че има деца от Япония, от САЩ, от Англия, от азербайджанската школа - разказва бащата. - Много сериозна конкуренция имаш, казвам на Ибрахим. Една грешка да допуснеш, и ще те смачкат като валяк. А той ме успокоява: “Спокойно, тате, аз имам козове. Ще пусна артистичността си, не могат да ме преборят”.
Артистичната стойка, позицията на рояла, дългите коси, всичко е дело на музикалната педагожка Маринела Маринова. Тя ги е създала. При нея дошли на 21 септември 2011 г., без да познават дори нотите. Днес, само 3 години след първата си среща с нея, те събират аплодисменти с виртуозност и артистичност. Заедно с невероятно талантливата Крисия станаха всенародни любимци. И до днес Маринова е неотлъчно до тях.
“Тя е голямата фигура в техния и в моя живот”, признава бащата.
Никога досега не съм споменавал името на съпруга , сеща се Игнатов: “Запишете си името на този човек, Антони Добрев се казва. Той все е в сянка. Професионален акордьор на пиана е, сред най-добрите в България. Днес пак трябва да го търся, защото Ибрахим не може да свири. Опитах се сам да оправя пианото му, но не стана.”
Когато Хасан и Ибрахим чули, че следващата детска Евровизия ще е у нас, цяла нощ не спали от вълнение.
“Този път ще победим, ако пак участваме с Крисия” В Малта те не плакаха от радост, че са втори. Приеха го като несправедливост, смятаха че са победители”, казва бащата.
Следващата изява на Хасан и Ибрахим е на 12 февруари - ще имат концерт с Варненската филхармония. Този път обаче братята няма да свирят на 4 ръце, а всеки поотделно.
Коментари (0)
Вашият коментар