Тайните, отнесени в гроба

Момчето, умряло за каузата

Когато се записва в армията, Сам Дейвис е едва 18-годишен. Неговата смелост и уменията му бързо му спечелват славата на "Момчето-герой".
Времената обаче са размирни. Америка е разтърсвана от Гражданска война и всеки подозира другия. За да се пренасят важни съобщения, било наложително да се намери някой, който би рискувал живота си, за да запази поверителната информация, с която разполагал.
Раняван няколко пъти в сражения, Дейвис доказал, че на него може да се разчита, затова скрили в седлото на коня му карти и документи и го пратили да ги пренесе. През ноември 1863 г. Сам бил заловен. Той отказал да издаде другарите си и да разчете картите. Дейвис бил осъден и обесен на 21-вия си рожден ден, но запазил военната тайна.

Свидетелят на президента

October Surprise conspiracy theory е конспиративна теория, според която Роналд Рейгън заговорничил с Иран, за да забави освобождаването на 52-мата американски заложници и по този начин да повлияе на хода на изборите през 1980 г.
Официалната версия е, че тогавашният вицепрезидент Джордж Буш не е ходил в Париж, за да повлиява на изхода от кризата. Само че се появяват съмнения, че историята, разказана от съпругата му Барбара, е измислена и алибито на Буш за въпросния ден също е лъжа. Дълго време името на свидетеля, който може да потвърди достоверността на казаното, се пази в тайна за негова безопасност. Когато се разкрива обаче и журналистът Робърт Пери решава да го разпита, свидетелят умира, преди Пери да стигне до него.

Самотникът,
убивал деца

Дерек Пърси, самотникът, който започнал да проявява странности в поведението си още като ученик, е един от най-жестоките убийци, вилнели в Австралия.
Пърси дори сам бил описал ужасяващите си фантазии за това как отвлича, изнасилва и убива малки деца.
Когато бил на 20, Пърси бил обвинен в жестокото убийство на 12-годишно момиченце. Смята се, че той е отвлякъл и убил още 8 деца.
Когато лежал на смъртното си легло с рак на белия дроб, полицията се надявала, че той ще разкрие какво се е случило с децата. Убиецът обаче отнесъл тайната в гроба.

Любимата на Бетовен

Освен с гениалните си произведения композиторът Лудвиг ван Бетовен бил известен и с увлеченията си по жените, въпреки че умрял като самотен ерген през 1827 г.
Той се влюбвал няколко пъти през живота си и все си избирал дами, които по някакъв начин били извън обсега му - дали заради материалното си положение, или защото вече били омъжени и имали свое семейство. Може би творецът имал нужда от невъзможна любов, от която да черпи вдъхновението си.
В списъка с красавиците, покорили сърцето му, обаче има една жена, която събужда по-голям интерес. Причината е, че самоличността на дамата така и не е разкрита. Композиторът я нарича "Immortal Beloved", (безсмъртна любима).
След смъртта на Бетовен сред вещите му е намерено и любовно писмо, адресирано до пленителката на сърцето му. Писмото е около 10 страници и не е ясно дали въобще е било изпратено. От него става ясно, че любовта между двамата изглежда обречена, но не се и загатва коя може да е жената, спечелила и ума, и сърцето му.

Сгрешената самоличност

През 2012 г. на 91-годишна възраст в старчески дом в Южна Германия умира Джон Демянюк. Той бил осъден за съучастие в избиването на 27 900 евреи в нацисткия лагер на смъртта Собибор в окупирана Полша по време на Втората световна война.
Демянюк служел в Червената армия, но бил пленен от германците, които го вербували и назначили за надзирател в концентрационния лагер в Собибор. След войната Джон Демянюк емигрирал в САЩ, където работил в автомобилен завод в Кливланд, щата Охайо. По искане на германското правосъдие през май 2009 г. бил екстрадиран от САЩ в Германия, където през ноември започнал процесът срещу него.
В продължение на години Джон се борил с обвиненията срещу него, като упорито твърдял, че не е участвал в Холокоста, а за всичко била виновна сгрешената му самоличност.
След множеството проведени разследвания, които се опитвали да стигнат до истината, в крайна сметка никой не бил сигурен кой всъщност е Джон Демянюк и какво е правил.

Жената от блатото

"Убийството на жената от блатото" е една от мистериите на Австралия, която може би никога няма да бъде разкрита. Жената на заподозрения Есме Ливингстън отнесла тайната в гроба през 1993 г., като така и не свидетелствала срещу мъжа си.
През май 1952 г. Маргарет Клемънт изчезнала при мистериозни обстоятелства. Огромното имение, което притежавала, било оставено и се превърнало в блато. Маргарет и сестра били наследили собствеността от майка си. Двете дами използвали парите, за да пътуват, а когато се върнали, съседът им убедил Маргарет да продаде имението на много ниска цена, а собственичката му изчезнала.
Години по-късно открили човешки кости, заровени близо до имението. Дали обаче съседът е убил Маргарет остава загадка.

Какво знае адвокатът

Адвокатът Сергей Магнитски се опитва да разкрие някои от най-големите финансови скандали в Русия и намира смъртта си в затвора при съмнителни обстоятелства.
Преди няколко години британският инвеститор Бил Браудър се обърна с отворено писмо към обществеността и извади на бял свят нови факти за мъченията и смъртта на адвоката. Надеждите на Браудър били, че след публикацията европейските правителства ще последват примера на САЩ и ще наложат санкции на причинителите на смъртта на руския адвокат.
От документите става ясно, че Магнитски е прекарал последните часове от живота си в единична килия с белезници и малко преди смъртта си е бил пребит с гумен маркуч. Какво е знаел обаче адвокатът и защо се стигнало до злополучния му край остава загадка.

Името на
четвъртия кардинал

Дори Папа Йоан Павел II отнесъл със себе си една тайна в гроба - името на кардинала in pectore, което означава "близо до сърцето".
Това бил последният кардинал, който папата избрал, и това станало през 2003 г. само че е възможно дори самият кардинал да не е знаел за оказаната му чест.
Папата разкрил имената на останалите трима, докато бил жив, но четвъртият така и не станал ясен.
Папите обикновено определяли такива кардинали, но не разкривали имената им публично, за да не ги поставят в опасност. Самоличността им ставала ясна по-късно.

Истината за "Титаник"

Има много теории за това какво всъщност се е случило през април 1912 г., когато е потънал "Титаник". Единственият оцелял офицер Чарлс Лайтолър може и да е знаел повече, отколкото всъщност е разкрил, за ужасяващата катастрофа, отнела 1500 живота.
Според неговата внучка, писателката Луиз Патън, Чарлс Лайтолър е разкрил истината само на своята съпруга Силвия.
Писателката е родена след смъртта на дядо си, така че тя не говори директно с него за семейната тайна, а я научава от баба си. Луиз твърди, че злополучният край на "непотопимия кораб " далеч не е просто нещастна случайност. Разкритията стават и основа на нейния роман "Леден блясък" (който е издаден и в България). Книгата разкрива какво се е случило в онази нощ и изважда наяве всички подробности за катастрофата.
Патън използва тайната на дядо си за сюжетната линия на книгата си. Тя вярва, че не е останал никой жив, който да бъде наранен от разкритията , но няма и никой жив, който да ги потвърди. Истината отива в гроба с Лайтолър.

Писмото на олигарха

Мистерия обхваща и смъртта на руския олигарх Борис Березовски. Той пише писмо на президента Путин и го моли да му прости и да му разреши да се върне в Русия. Само че не един от приятелите на Березовски оспорва съществуването на такова писмо.
Березовски се пресели във Великобритания през 2000 г., след като изпадна в немилост пред Путин. През 2011 г. той загуби над 100 милиона евро при развода си, а през 2012 г. още повече от 3 милиарда евро в съдебен спор с друг олигарх - Роман Абрамович. Финансовото му състояние толкова се влошило, че той бил принуден да започва да разпродава картини, автомобили и имоти.
През 2013 г. тялото на Березовски е намерено в дома му в Съри, южно от Лондон. Олигархът имал черен кашмирен шал около врата си и втори шал, който бил завързан за стойката на душа.
Спецекипи започват разследване по случая като основните версии са две - или олигархът е решил сам да сложи край на живота си заради загубите, или някой "му е помогнал". Истината си останала някъде там.

Материалът е на вестник "Труд"