След 33 г. състудентите на Марта Вачкова се събират всеки понеделник

Стела Атанасова, "24 часа"

До ден днешен випуск 1982 на ВИТИЗ, в частност класът на проф. Николай Люцканов, помни един от дипломните си спектакли - "Женска управия". По-конкретно - живата част от реквизита за него в лицето и духа на една козичка. Била ужасно кротка и изпълнявала това, което се изисква от нея, а именно - да седи вързана на сцената, докато актьорите репетират представлението.

За да издържи докрай, студентите в академията я разхождали всеки път, преди да го изиграят от край до край. Направили го и в деня на премиерата на "Женска управия". Оставали броени минути преди обявения час. Залата се пълнела, а бъдещите тогава актьори се занимавали с последни приготовления. Удря уреченият час.

Козичката е вързана, прожекторите светват, завесата се вдига. Още преди да е започнало първо действие, реквизитът прикляква в отредения ъгъл на сцената и свършва всичко онова, което се предполага, че е направила на разходката преди половин час. Всички забелязват, но работата на актьора е да действа невъзмутимо и да изиграе ролята си независимо от всички обстоятелства. "Цяло представление се въргаляхме в това нещо", смее се Мартина Вачкова.

Тя и нейните колеги от академията решили, че и животното като тях е имало сценична треска и случката надали ще се повтори. Уви! Козичката, досущ като в експеримент на руския учен Павлов с неговото куче, действала отработено - от този ден нататък винаги се облекчавала кротко в ъгъла си в първите минути на "Женска управия".

Тази и много други истории си разказват след 33 години двата класа от 1982-а по актьорско майсторство за драматичен театър на ВИТИЗ - на проф. Сейкова и проф. Люцканов. Във випуска са били Мартина Вачкова, Владо Пенев, Нели Топалова, Сашо Дойнов. Срещат се всеки понеделник от месец насам между 14 и 17,30 ч на едно и също място - в ресторант на ул. "Раковски", където тогавашните бъдещи актьори са изкарали студентските си години.

Поводът да се събират вече всяка седмица е една от състудентките им - Боряна Павлова. От години тя живее в САЩ, сега е председател на Българския дамски клуб в Ню Йорк и организатор на конкурса за българки зад океана "Мис България в САЩ". В края на миналата година Павлова се прибира в България, за да изкара празниците тук. Решава да се възползва от по-дългия си престой и да види колегите си от ВИТИЗ. За първата среща не успяват да отидат всички. Някои не са в България, други - в София, а трети като Сашо Дойнов например не успяват да стигнат до центъра въобще. Актьорът има рожден ден точно вечерта преди събирането. "Към 14 ч се сетих, но нямах сила да сляза до "Раковска", обяснява Дойнов.

Той бил заедно с Марта Вачкова в класа на проф. Люцканов. И двамата още помнят дипломното представление по приказките на Киплинг. В него

Дойнов играел
носорог, а Вачкова -
сладкишче

По сюжет той трябвало да я грабне, да я вдигне на ръце и да я върти над главата си почти като във фигурното пързаляне. "Той е едър, но аз все пак - много пълничка. Не знаех дали един ден нямаше просто да ме метне в публиката. Каква сила имаше този човек!", спомня си актрисата. Някои от по-големите в академията бързо разбрали за това по трудния начин по време на бригада, когато той е едва първи курс. Във влака студентите от по-горния курс му давали зеле и моркови, защото бил заек. Е, да, ама заекът бил републикански шампион по борба преди да влезе във ВИТИЗ. Затова не им останал длъжен, та ступал единия. По този повод първите дни не си разопаковал багажа, защото очаквал, че всеки момент ще го приберат вкъщи заради провинението. Това обаче така и не се случва.

Подобна история станала и между Мартина Вачкова и Владо Пенев. В един от курсовете трябвало да разиграват елементарни етюди. Този на Вачкова и Пенев трябвало да бъде между двойка. Момичето уж го чакало за среща, а той все закъснявал. "Това всичкото с въображаеми часовници. Гледам времето, тюхкам се, накрая той идва ужасно закъснял и аз трябва да му ударя шамар. Винаги преди това е бил нормален шамар, но на изпита от напрежението съм му ударила страшен плесник", смее се Вачкова.

От силата главата на агент Попов се извърнала настрани и той се хванал за бузата. Марта обаче изобщо не усетила с каква мощ зашлевила другаря си и си казала: "Боже, гледай го как преиграва". Междувременно той

си бръкнал в
устата и извадил...
малко бяло
парченце от зъб

Така или иначе, до последно никой не му повярвал, че е истинско.
Такава игра трябвало да направят и студентите на проф. Сейкова в III-IV курс. За целта ръководителката завела учениците си на езерото "Ариана", за да ги изпита колко са "органични". "Постави ни задача да си измислим житейски ситуации, да ги проиграем пред нищо неподозиращи хора и да видим реакцията им", разказва Нели Топалова. Тя и Анастас Попдимитров, днес директор на Врачанския театър, трябвало да изиграят двойка. Даже колeгите им казвали Стас и Нели. Та етюдът бил див скандал между семейна двойка с крясъци и истерия от страна на жената, разбира се. В края трябвало да се стигне до раздяла. "Анастас ми заби такъв органичен шамар, че за малко да ме изкара от образа ми", спомня си актрисата. Тя успяла да запази самообладание, седнала на пейка и започнала да плаче. Междувременно към нея се приближила непозната жена. Седнала кротко до Топалова и заговорила утешително. Непознатата дала телефонния си номер и

казала на Нели,
че може да
поживее няколко
дни у тях,
докато си
уреди живота

Също толкова "органични" се получили и другите етюди. Целият клас вървял през Борисовата градина до стадиона. Един от колегите припаднал наужким, а останалите започнали да му правят изкуствено дишане. Изведнъж обаче отнякъде се появил истински доктор, който звъннал на линейка. Топалова не помни как се измъкнали от ситуацията, но имало голяма вероятност да стане играчка-плачка.

“Изиграхме и кражба на портмоне. През цялото време имаше един младеж, който си разхождаше дога в градинката, и така се случи, че той попадаше във всички ситуации. Сигурно си е помислил, че са пуснали лудите в Борисовата”, смее се Нели.

В IV курс пък тя без малко да се подпали на сцената във ВИТИЗ. Играела в “Сладката птица на младостта” на Тенеси Уилямс. Нели била принцеса Космонополис. С Веско Мезеклиев били на сцената в първо и второ действие на едно кръгло легло. “Тогава това беше като космически кораб”, обяснява актрисата. Носела черен полупрозрачен халат, а отдолу била с гащеризон. По сценарий

трябвало да пуши,
да пие розови
хапчета и да
излиза от
алкохолно забвение,

 а по принцип не практикувала нито една от изброените дейности. Но за да не си личи за пушенето, си купила цигаре, в което слагала ментолови цигари. “В един момент виждам, че държа само цигарето, а цигарата е паднала. Имам много развито обоняние и започвам да душа. Оглеждам се леко, но не мога да спра действието и да си вдигна дрехите. В същото време гледам да не горя”, смее се Топалова. Накрая се оказало, че димящата цигарата е паднала зад леглото на земята. Но докато се установи местоположението ,
пожарникарят на

ВИТИЗ и всички
колеги на момичето
седели отзад в
бойна готовност

да гасят, ако нещо лумне в пламъци. “Не се наложи. В един момент я видях, лекичко се наведох, взех я, сложих си я в цигарето и продължих”, допълва актрисата.

В същата онази постановка с козичката - “Женска управия” по Аристофан, Нели не участвала, защото постановката се правела от класа на проф. Люцканов. Историята се случва в Древна Гърция и става дума за това как жените превземат управлението на града. Сред тях били Мартина Вачкова, Венелина Гяурова-Пипата, Емилия Гиргинова, Боряна Павлова, Таня Шахова, Магда Шалева. В една от сцените те са скрити в акропола, а мъжете обикалят около него. “Той представляваше голяма 2-метрова рамка, покрита с плат. Те бяха отзад, така че публиката да не ги вижда, но ние, древните гърци, тичаме с мечовете, влизаме оттам и минаваме покрай тях, за да можем да излезем пак отпред”, разказва Сашо Дойнов. На едно от минаванията

всички жени
били със
свалени блузи,
а отдолу - голи

“След като излязохме отпред, редиците бяха разкривени, някои от нас бяха превити на 2, други - опулени”, допълва той.

В друг случай по време на игра на тази постановка част от реквизита станала малка бутилка коняк. “Държахме си я в торбичка и винаги преди да излезем на сцената, отпивахме по глътка за настроение”, казва Мартина Вачкова. Веднъж както жените обсъждали стратегии за покоряване на града, точно в средата на представлението бутилката се изхлузила от пликчето на сцената. Съвсем в тон с древногръцките туники.
Другото голямо дипломно представление на класа било “Антигона”, но съвременният вариант на Жан Ануи. Режисьор бил Георги Дюлгеров. “Драма страхотна. Аз съм в ролята на дойката и разказвам на публиката как Антигона се е обесила на коланчето си, нейният любим Хемон как разбрал и се наръгал. Страшна трагедия. Публиката хлипа и аз рева и както съм се вживяла в монолога, чувам до мен някой ама хълца, хълца, дави се от рев. Секнаха ми и сълзи, и всичко, реших, че някой умира. А то – реквизиторката леля Витка. Плаче и говори: “Как можа да го разкажеш тъй тъжно”, а аз, както си се бях вживяла, щях да прихна”, спомня си актрисата.

Ирен Кривошиева също като Нели Топалова била в класа на проф. Надежда Сейкова. В първите курсове рядко оставала между заниманията с колегите си, защото вече била женена. В свободното време обикновено тичала до плод-зеленчука срещу академията, за да пазарува, а след това до вкъщи, за да готви. По тази причина

шкафчето
винаги било
пълно с хляб,
чушки,
домати, лук

Тогавашният  съпруг музикантът Раймондо Варсано бил ужасно ревнив. Дори излязъл на сцената в академията по време на един от изпитите . Тогава тя била дресьор на слон, а неин колега се правел на слона. Тя лежала на земята, а слонът минавал по нея. В този момент се показал иззад кулисите мъжът на Кривошиева и вдигнал страшен скандал, изваждайки я от сцената. “Проф. Сейкова ме викна и ми каза, че или ще ставам артистка, или ще живея по този начин”, обяснява Кривошиева.

В по-горен курс колегите  скроили номер, защото не репетирала с тях дипломното представление. Причината била, че по онова време снимала “Ако те има”. Не репетирала, но била разпределена в главна роля. “Бяха направили нещо като бунт – на всяка моя реплика те не ми отвръщаха. Първоначално бях в пълен шок, но после се окопитих и започнах да си отговарям сама. Изкарах го на моноспектакъл”, разказва тя. След края била толкова разстроена, че се заключила в гримьорната, за да плаче. Междувременно проф. Сейкова се скарала на всички.

Злото обаче днес е забравено. Всички помнят само хубавото. “Живеехме заедно – отивахме в 9,30 и в 22,30 ни свършваха часовете. Бяхме много близки помежду си”, казва Нели Топалова. Затова тя, колегите  от класа на проф. Сейкова и другите от този на проф. Люцканов може да не се виждат по 5 години, но при всяка среща се чувстват така, все едно никога не са се разделяли.