Кръстиха астероиди на Лаурел и Харди

Те са една от най-смешните и двойки в историята на киното. Допълващите се антиподи - слабият и отнесен Стан Лаурел и закръгленият вечно ухилен Оливър Харди карат поколения от любители на седмото изкуство да се заливат до припадък от смях. В тяхна чест два астероида на небето носят имената им.

Преди срещата си през 1927 г., която ги прави световноизвестни, двамата велики комици вървят по самостоятелен път. Норвъл Харди се ражда на 18 януари 1892 г. в малкия град Харлем, щата Джорджия. Баща му Оливър Харди, който носи същото име, бил ветеран от Гражданската война в САЩ, а майка му Емили Норвъл принадлежи към най-старото семейство в щата. Бъдещият актьор е най-малкото от петте деца в семейството и е едва на годинка, когато баща му умира.

Още като малък Норвъл е изпратен във военна академия, където остава до 13 г. През 1905 г. постъпва в методистки колеж, където завършва образованието си. Не бил прилижен ученик, но пък се увличал по пеенето и музиката. Често бягал от училище и се присъединявал към пътуваща театрална трупа. Някъде около 1910 г. в памет на баща си той прибавя към името си Оливър и става Оливър Норвъл Харди. По-късно в личния живот

започват да му викат

Бейб Харди, заради

кръглите му бузи

Първата му постоянна работа е в кинотеатър, където е едновременно киномеханик, продавач на билети и портиер. Скоро е толкова запленен от киното, че решава да го превърне в своя съдба. По съвет на приятел се мести в щата Флорида, където нощем пее в кабарета и барове, а денем прекарва в местното киностудия “Любин”. Там се запознава в пианистката Мадлин Салошин, която през 1913 г. му става съпруга.

Дебютът му в киното е в нямата комедия “Да надхитриш татко”. Само в 1914 г. се снима в 40 филма. Но заради високия му ръст - 180 см и теглото му от 130 кг му дават само характерни роли. Най-често играе злодеи.

През 1917 г. Харди отива в Лос Анджелис, където се снима във филма “Щастливото куче” - първият, в който негов екранен партньор е Стан Лаурел. Постоянното им сътрудничество обаче започва след 10 г. със снимките на “Патешка супа” и “Изчезнали съпруги”. Междавременно Харди се развежда с първата си съпруга и се жени за актрисата Миртъл Рийвс.

Режисьорът Лео Маккери забелязва големия интерес на аудиторията към съвместната работа на Лаурел и Харди и започва да ги снима заедно, което довежда до създаването на прочутото дуо. Двамата правят близо 100 късометражни филма, които ги превръщат в планетарни звезди. Дори и само контрастът между физиката им предизвиква смях. Прочути в епохата на нямото кино, Лаурел и Харди правят не по-малко блестящ преход към говоримото кино.

Първата си цветна комедия “Песента на мошеника” снимат през 1930 г., а година по-късно правят и първия пълнометражен филм “Извинете ни”. През 1932 г. печелят “Оскар” за филма “Музикалната кутия” в категорията “Най-добър късометражен комедиен филм”.

До този момент Стан Лаурел също изминава дълъг път. Артър Стенли Джеферсън, както е истинското му име, е роден на 16 юни 1890 г. във Великобритания. Родителите му били актьори и почти не обръщали внимание на сина си. Отглежда го баба му в графство Даръм. Стан е увлечен от театъра и на 16 г. се качва на сцената на “Британски паноптикум” в Глазгоу. През 1910 г. се присъединява към трупата на Фреда Карно, в която

участва и младият

Чарли Чаплин

Остава в САЩ, когато трупата пристига там на гастроли. Среща и Мей Далберг. Тя е омъжена, но съпругът ѝ живее чак в родната ѝ Австралия. Двамата започват роман. По нейно предложение той приема псевдонима Лаурел.

През 1924 г. актьорът напуска сцената и залага само на киното. Прави 12 филма с Джо Рок, като условие в договора е в тях да не участва Далберг, която с буйния си нрав му пречи. През 1925 г., когато тя все пак започва да се меси в работата му, Рок ѝ предлага пари и билет за Австралия и тя приема. Година по-късно Стан се жени за Лоис Нилсън.

Лаурел взема решение да бъде режисьор и сценарист, а не актьор в киното, но срещата с Харди го отказва от тези намерения. Двамата бързо стават приятели и откриват колко прекрасно се допълват. През 1939 г. сключват договор с 20th Century Fox, според който само

за пет месеца се

снимат в 10 филма Докато кариерата им върви само нагоре обаче, личният живот и на двамата е объркан.

През 1928 г. на Лаурел става баща на момиченце, а през 1930 - на момче, което умира след 9 дни. През 1935 г. той се развежда с първата си жена и сключва брак с Вирджиния Рут Роджърс. Бракът изтрайва само две години, преди Стан да мине за трети път под венчило с Вера Шувалова. През 1940 г. отново се развежда и пак се жени за Вирджиния.

Жената на Харди Миртъл Рийвс пък се пропива и през 1937 г. комикът се разделя с нея. Следващият му брак със сценаристката Вирджиния Лусил Джонс е значително по-успешен и продължава 17 г.

В годините на Втората световна война филмите на дуета стават по-стадратни и това намалява популярността им. По това време обаче двамата често гостуват на съюзническите войници на фронта, пред които изнасят комедийни програми. В тези години Лаурел се разболява от диабет и Харди се снима в два филма без него.

През 1950 г. двамата актьори заминават за Франция, за да снимат в европейската продукция “Атол К”, но филмът се проваля. През 1954 г. Харди е повален от инфаркт.

Година по-късно партньорите планират тв сериала “Занимателните истории на Лаурел и Харди”, но Лаурел на свой ред получава инфаркт. След оздравяването му подготовката за снимките започва отново, но този път обширен инсулт поразява Харди и той няколко месеца не може да се движи. Започва да следи внимателно здравето си и отслабва с близо 70 кг., като смята, че е болен от рак. На 7 август 1957 г. той умира, след като получава още два инсулта и изпада в кома, от която така и не излиза.

Тогава Лаурел се заклева, че

никога повече няма

да се появи на екран Смъртта на Харди го опустошава напълно. В края на живота си живее в хотелска стая в Санта Моника. През 1960 г. му връчват почетен “Оскар”.

Лаурел бил заклет пушач, но около 70-тата си година оставил цигарите. Умира на 23 февруари 1965 г., след като отново получава инфаркт. На погребението му друг велик комик - Бъстър Кийтън, казва: “Чаплин не беше смешен, аз не бях смешен, смешен беше този човек”.