Азис: Човек се ражда бисексуален!

Звездата на попфолка Азис трудно може да бъде поставен в рамка. Какъвто и да е външният му вид, неизменни остават големият му талант и способността му да провокира, благодарение на които вече е известен и далеч извън родината ни. Дори суперзвездата Кейти Пери качи неговият клип „Хоп" в личният си профил в „Туитър". Азис няма намерение да спира до тук и е убеден, че някой ден ще покори и американския шоубизнес.

- Здравей, Азис! Успя ли да се възстановиш след тежката контузия на рамото, която получи, и работиш ли вече на пълни обороти?
- Вече съм по-добре, възстанових се на петдесет процента. Оказа се, че имам начален стадий на разкъсване на връзки, но вече успях да преодолея тази постоянна болка в ръката. Също така започнах да работя с още по-голям заряд!

- Ти имаш много успехи, не само у нас, но и зад граница. За теб лично кое е най-голямото ти постижение?
- Минитурнето ми в Турция, където пях в четири града пред 31 000 души. В края на годината имах концерти в Бурса, Екши Шакир и два в Истанбул. Не мога да забравя тези моменти там, отношението - придвижвах се с хеликоптер, защото има огромен трафик и нямам нерви да го издържа. В момента сме в преговори да продължа турнето в Турция. Сега за първи път ще споделя, че скоро снимах и клип на най-новата си песен - „Джанъм, джанъм", което е турско обръщение за любов и съкровище.

- Песента изцяло на турски език ли ще бъде?
- Половината текст е на турски, половината на български, а има малка част и на цигански. Надявам се скоро да излезе и да има голям успех. Знам каква музика харесват и обичат хората, песента е в ритъм девет-осми - своеобразен кючек. Текстът и музиката са мое дело, а в клипа взе участие една изключително красива българка - Гентиана Халити, за изборът на която дори режисьорът Люси Иларионов ми каза „Браво"!

- Освен като певец ти се изявяваше много успешно и като тв водещ на „Шоуто на Азис". Имаш ли желание отново да влезеш в тази роля?
- Да, имам огромно желание, но не на всяка цена. В момента у нас куцо, кьораво и сакато води предаване. Заплащането е мизерно и те са готови на всичко, за да бъдат показвани по телевизора. Аз не съм от такъв и продуцентите го знаят. Докато има хора, които водят предавания за жълти стотинки и даже без пари - знам такъв случай - нещата никога няма да се оправят. Ако искат добър водещ, трябва да се бръкнат и да дадат пари, а не да правят компромиси със свои познати. Българинът трябва да се научи да работи за пари. Имам предложения не само за водещ и скоро ще разберете кое от всичките съм приел.

- Слушаш ли българска попмузика и какво мислиш за песента, която стана хит на годината - „Видимо доволни" на Криско и Мария Илиева?
- „Видимо доволни" ми харесва, заслужава да е хит - наистина беше най-въртяното и бързо запеваемо парче. От новите български изпълнители Мария Илиева ми харесва като глас и орнаментика, много ми допада и Рут Колева. Иначе харесвам повече старата естрада. Лили Иванова, Орлин Горанов, Васил Найденов и Георги Христов са невероятни изпълнители.

- А ти би ли записал дует с Криско или с някой друг рапър и одобряваш ли текстовете на техните песни?
- Бих записал само с Ванко 1 - единствения истински рапър в БГ, човек с минало и бъдеще в този жанр. Той ако пропее пак рап, няма да остави да дишат нито един от изброените. Няма да плюя по младите, аз досега през живота си не съм плюл никого, няма да започна сега, когато съм почти на 40.

- Има ли наистина вражда между попфолк и естрадните ни изпълнители? На сватбата на твоята колежка Мария ти беше един от гост-изпълнителите, както и Васил Найденов. Двамата контактувахте ли помежду си или имаше дистанция?
- Аз не вярвам, че има такава вражда. Не съм видял нито един озлобен и лош човек, който се занимава с музика, дори имам приятели от поп изпълнителите. Прекрасно се чувствам в техните среди, има какво да ти разкажат, не казвам, че във фолк жанра няма какво, но има различен привкус. За Васил Найденов мога да кажа, че е един от любимите ми изпълнители. Имам такъв огромен респект, че мога само да го поздравя, да му стисна ръката и да кажа, че му се възхищавам - в чудесни колегиални отношения сме. Ние можем да се учим от него как се пее и работи, той няма слаба песен.

- Вярно ли е, че отказваш на абсолютно всички покани да гостуваш в телевизионни предавания и каква е причината за това?
- Не искам излишно да се появявам и да привличам вниманието към себе си. Единствено, когато имам нова песен, за която искам да се говори. Омръзна ми да ме разпитват за личният ми живот. Повдига ми се от гостуването на едни и същи лица, които няма какво да кажат.

- Имал ли си желание някога да получиш висше образование - в Музикалната академия например?
- Никога не съм искал да следвам. Винаги съм мечтал да се занимавам с музика, а моята музика не изисква училище - моята музика е животът.

- А колко езика говориш?
- Говоря английски, немски, руски, български, цигански, сръбски, испански също разбирам.

- Какво мислиш за българската култура?
- Нямам поглед. Имам впечатление единствено от това, което успявам да погледна в сутрешните блокове. Скоро даваха репортажи от театри - видях трима, които се търкаляха по пода. Казах си: „Леле, това ли е изкуството - да се търкаляш и да лазиш?" А те го представят като много арт! Това ли е културата - да се търкаляме?! Не мога да го разбера, явно само режисьорът го е разбрал...

- Преди да станеш известен, си живял в Германия. Изкушаваше ли се да останеш там и днес мислил ли си да емигрираш?
- Мислил съм си често по този въпрос и ако не бях се прибрал тогава - беше около 1989 година, със сигурност щях да съм вече известен в Германия. Щях да съм се явил на някой от риалити форматите и със сигурност щях да го спечеля. Там е известно, че няма кой знае каква конкуренция, освен Люси Дяковска, която много харесвам. Дори ако не бях пробил в музиката - в модата щях да го направя със сигурност - щях да съм един от главните редактори на тамошния „Вог".

- Има ли нещо, което те кара да се чувстваш некомфортно в България?
- Много обичам България. Онзи ден се возих в колата и си казах: „Боже, колко ми е хубава България, улиците, сградите, хората..." Да, може би сме малко по-озлобени, малко поизнервени, но това не ни прави грозни. И дори да ми тръгне кариерата в чужбина, винаги ще се връщам тук.

- Случвало ли ти се е да се срамуваш от това, че си български гражданин?
- Имаше го това нещо, особено когато трябва да общуваш с чужденци. Като те попитат откъде си и ти се иска понякога да кажеш, че не си от България, но няма как. Като чуят България, и след това почти винаги по изражението на хората четеш едно неодобрение - личи си, че не харесват българи, румънци, сърби. Друго е, ако кажеш Гърция или Турция, тях ги приемат по по-положителен начин, по-голямо лоби пред света ли имат, не знам?!

- А какво те кара да се чувстваш горд от това, че си роден в България?
- Музиката! Нашата народна музика е най-красивото нещо на тази огромна планета. Толкова страни съм обиколил и нито един местен фолклор не може да стъпи на малкия пръст по звучене и лирика на нашия. Няма по- интелигентно поднесена от нашата народна музика - тя успява да докосне душата ти и да накара кръвта ти да заври. Като пея или слушам народни песни, губя усещането си за място, сякаш не съм на земята, а някъде извън орбитата.

- Интересуваш ли се от политика и каква е най-голямата грешка на родните политици според теб?
- Кой съм аз, че да ги порицавам? Според мен грешката е в обществото, затова, че позволява да се случват тези неща. Не е луд, който яде баницата, а който му я дава - грешката си е в нас, не в тях.

- Ако някой ден снимат филм за теб, кой момент задължително би искал да влезе в него, който е определящ за живота ти?
- Интересен въпрос... Задължително искам да влезе фактът, че станах баща, защото това промени голяма част от мен. Как станах родител, това без съмнение трябва да се покаже.

- А кой момент не би искал да се покаже?
- Не ме е срам от нищо, но може би не бих искал да се покаже началото на кариерата ми. Тогава буквално живеех на задната седалка на колата си. Четките ми за зъби и козметиката ми бяха там и си миех лицето на пътя, защото примерно в хотела няма вода. Тази мизерия, през която минах, за да стигна до тук, не искам да се вижда, защото това сигурно би отказало много млади хора да градят кариера на певци.

- Имаше роля в сериала „Столичани в повече", където трябваше да се целуваш с Христо Гърбов. Как беше целувката и с кой актьор би искал отново да изиграеш такава сцена?
- Целувката! Голямо напрежение беше очакването на тази целувка, да чакаш да мине, да се случи, а то мина за секунди, но толкова се бях притеснил, че нямам думи. Помня и очите на Христо Гърбов, бяха толкова уплашени и аз му казах: „Споко, моля ти се. Аз имам бегъл опит - остави на мен, аз ще те водя." Беше много смешно. Направихме няколко дубли на целувката и всеки от екипа се правеше, че не гледа. Но щом питаш, ще ти кажа с кого бих искал да се целувам - с един чернокож актьор, Идрис Елба. (Смее се).

- Скоро беше втори февруари. Празнуваш ли на този ден и смяташ ли, че българинът е толерантен към различните - независимо дали става въпрос за сексуална ориентация или етнически произход?
- Не, това е празник, на който майките колят петел за това, че имат синове. Другото е на шега, не мисля, че някой приема насериозно, че втори февруари е ден на хората с различна сексуална ориентация. Аз дори Нова година не празнувам. За мен българите са от най-търпеливите и толерантни хора, изключително гостоприемни - разкошни са.

- А ти някога страдал ли си от нестандартната си сексуална ориентация?
- Не, дори в началото като признах, че съм с различна ориентация, и никой не ми повярва. Каквото и да кажа сега - 90 процента пак няма да повярват в моята различност - то и не трябва! Хората ще си кажат, че всичко това е пиар. Те не осъзнават, че с това не можеш да си правиш пиар, защото все ще се появи някоя дама и ще каже: „Ехо, аз този съм го ..." Аз не искам да убеждавам никого, така ми е и по-добре.

- Как би описал твоя приятел Велизар, чието име дори си си татуирал? С какво се занимава той и какво най-много харесваш у него?
- Не искам да говоря по темата. От пет години не говоря за хората, с които съм.

- А има ли жена, която намираш за толкова сексапилна, че би те изкушила да бъдеш с нея?
- Ами да, има такива жени. Хали Бери и моята приятелка - плеймейтката Галина Димитрова, определено могат да ми въздействат по този начин. Според мен всеки един човек се ражда бисексуален, защото тялото на човек е бисексуално. Ако затворите очи и някой ви погали интимно, вие не знаете кой ви възбужда - мъж или жена.

- Коя е жената, която е оказала най-голяма роля в живота ти?
- О, без съмнение това е моята Гала! Тя ми даде рая, даде ми спокойствие и ме накара да разбера, че независимо от пола човек може да бъде верен приятел. Научи ме, че вечното приятелство съществува - тя е най-добрият ми приятел!

- С какво те промени бащинството и случвало ли се е дъщеричката ви Рая да страда от това, че си толкова популярен?
- Изведнъж помъдрях, просто остарях за един месец. Не, тя не страда, а много се забавлява с мен и с образите ми. Като идва в моята стая, има чувство, че е в „Дисниленд", заради всичките ми костюми и бижута.

- С майка ти и баща ти не живеете заедно. Какви са отношенията ви с днешна дата?
- Прекрасни. Имам най-хубавите, добри и позитивни родители на света, разбираме се изключително много. Живи и здрави са, добре, че има скайп да се видим и повече време да си поговорим. Майка ми в момента е в чужбина.

- На твоите участия често идват известни личности. Присъствието на кои популярни лица те зарадва най-силно?
- О, те са безкрайно много. На всички хора се радвам - винаги слизам при тях, прегръщам ги и ги целувам. Неизвестните хора ми носят дори по-голяма радост, защото в това тежко финансово положение са отделили от парите си, за да дойдат. Скоро на едно мое участие изведнъж влязоха едновременно Тони Стораро, Фики, Преслава и Софи Маринова. Аз направо не знаех накъде да гледам, почнах да ги поздравявам, а накрая всички пяхме заедно и стана голям купон.

- Със Софи сте близки от много години. Ти подкрепи ли я сега, когато загуби бебето си?
- Ами, бях с нея след това, ходих да я видя. Бях й компания, исках да я изслушам, защото човек в такива ситуации има нужда да говори. Бяхме с Тони и жена му и я оставихме да говори. Тежък, труден момент, но животът продължава - трябва да гледаме напред.

- На теб самия случвало ли ти се е да изпаднеш в депресия или да помислиш за самоубийство?
- О, не, но във втори клас, след тържеството за завършването, се скарахме с майка ми и за да я накажа, реших да изгълтам едно шишенце с хапчета, както правят по филмите. После ми се смяха, защото се оказа, че съм опитал да се отровя с витамини...

- Баба ти е известна гледачка. Ти наследил ли си някаква част от нейните способности?
- Наследил съм дори повече от необходимото - мога да предсказвам неща за хора, които дори не познавам и просто минават покрай мен. Всичко, което съм казал, се е сбъднало. С годините тази ми способност се засилва още повече - имам дарбата да предсказвам.

- Какво е твоето мото или мисълта, която те води в живота ти?
- Има един цитат от Библията, който много често си повтарям. Господ е казал: „Искай и ще ти бъде дадено!" Хора, не спирайте да искате!

Материалът е на вестник "Труд"