Училището. Тази отколечна омраза към даскалото всъщност е временна. Неведнъж сме чували да казват: „Как ми се иска да се върна в училище...”. Може и така да е, защото можеш да кръшнеш от училище за час или за ден, но от работа не можеш..... така че, май трябва да се позамислим дали има причина да мразим училището.
Конското. Колко гадно... и за най-малката издънка ти се чете няколкочасово конско. Погледнато реално, не е честно, защото нашите родители и учители са били на нашите години и сигурно са правили същите глупости, които и ние ( или други).
Забраните. Едва ли има човек, който да ги обича, но сякаш възрастните са се примирили с тях. Ние обаче, като млада сила се опитваме да се опълчим срещу тях и не осъзнаваме, че това е като борба с вятъра. Ние пък си продължаваме с мотото: „Забраните са за това да бъдат нарушавани”.
Вечерният час. Кошмар!!! Канят те на купон, пълен със сладури и се очертава да е супер, освен, ако не ти бяха казал да си си вкъщи точно в полунощ. Точно когато започва истинския купон, ти трябва да си тръгнеш. Жалко, но факт. Ами, оставаш с надеждата, че ще доживееш навършването на пълнолетие и ще купонясваш диво без вечерен час.
Досадните съседи. Те ще те изпортят, ако си пуснал любимите си парчета по-силно, ако си поканил шумна компания на гости, докато вашите ги няма... какво да правиш, в социално общество живеем, а по български етикет и доста клюкарско.
Коментари (0)
Вашият коментар