Николай Москов, "24 часа"
В Германия разбрах, че дисциплинираните и целенасочените няма как да проиграят времето си, както става с немарливите, казва певицата, чиято програма е запълнена до есента с изяви
- Люси, бяхте се върнали в България уж завинаги, като основният мотив бе връзката ви с Камелия. Какво се случи, че отново заминахте за Германия?
- Да, така беше. Би било нечестно да кажа, че сега съм благодарна от развитието на връзката ни преди година. Но смятам, че в живота нещата се случват, защото трябва да се случат. И ако краят на тази връзка не бе дошъл, то аз най-вероятно щях през май да садя доматите за това лято. И може би много щях да се радвам. Но нямаше да съм аз. Вижте, и аз съм ексхибиционист като всеки артист, т.е. имам нужда да бъда харесвана като артист. Но не на всяка цена. Знам, че за да ме харесат, трябва да работя добре и да съм на добро ниво, когато се представям. За да получа привилегията да бъда на която и да е сцена. В днешно време да бъдеш на сцената като музикант и артист, е късмет и привилегия. Защото има страшно много талантливи певци и артисти, готови да вземат парче от тортата. Но аз имам късмета да съм на сцената.
Така че, ако тази връзка не се бе разпаднала, вероятно нямаше да съм на сцената - щях да живея с мисълта, че България е моят дом и личният живот за мен става приоритет, защото семейството е най-важното. Много години преди това смятах обратното – че моята работа е най-важното в живота ми. И сега се върнах при нея. Колкото и тъжно да звучи, ми стана ясно, че
един партньор не
може да ми даде
това, което
сцената ми дава
Моят баща ми каза: “Ти и аз сме хора, които постоянно пътуват. Да, ние може би никога няма да сме сами, но винаги ще изпитваме самота. И ще бъдем самотни.” Но сега разбрах, че тази самота не може да е водещото, то да е по-важно от сцената. Самотата не трябва да те прави тъжен. През последните 6 месеца участвах в над 70 съвместни концерта и получавах любов. Да, не интимна, но друг вид емоция. За мен това е много достатъчно.
- От ноември до януари обиколихте Германия и Австрия с мюзикъла “Пепеляшка”, в който играете феята Йоланта, а и водещото изпълнение е ваше. Как се случи?
- Предложиха ми да играя Йоланта, после видях видеото с една позната в тази роля и признах, че не ми харесва. Казах: “Да, ние сме в приказка, но през 2015 година. Ако ми разрешите да бъда до голяма степен Люси на сцената, ще се получи още по-добре. Защото, когато съм на сцената и на плаката пише “Люси в ролята на феята”, добре знам, че една част от публиката идва да види Люси, а не един характер, една роля, изпълнявана от Люси. Имам достатъчно какво да дам на публиката, за да не играя роля.” Преди 25 години това бе водещото да избера сцената на популярната музика, а не да отида и да уча класическо пеене и да играя роли в операта. И за феята Йоланта Люси може да вложи достатъчно хумор, сериозност, емоция и тъга. И направихме сериозно-смешна и малко налудничава фея. Това всъщност си бях аз и зрителите разбраха и харесаха това. За 40 концерта
разписах над 6000
картички, а децата
викаха: “Оле, колко
си забавна”
- Сега се прехвърляте за участие в тв шоуто Das Fest der Feste на известния водещ и певец Флориан Зилберайзен.
- Да, участвам с 4-5 солови песни, имам и дуети. Всеки ден трябва да съм заредена с енергия и да съм певчески настроена. Аз съм в една от най-добрите си форми от много години. Това тв предаване на Флориан ще се излъчва на живо по държавните телевизии на Германия и Австрия - ARD и ORD. Сред танцьорите има и българи. Моята изява е в шлагерния стил музика, която в Германия е може би най-продаваната и ценена от една постоянна публика. Налагам си дисциплина, за да пея всяка вечер по-добре. Откривам с Daylight in Your Eyes – първия хит на бившата ми група “Ноу Ейнджълс” (No Angels), и съм почти в цялата втора част.
- Сънувате ли понякога групата, която ви направи известна?
- Изпитвам голяма носталгия и никога не съм се притеснявала да го кажа. Без “Ноу Ейнджълс” не знам къде щях да бъда днес и дали щях да имам толкова добра кариера.
- Защо се разделихте?
- Всъщност последния път през 2010-2011 г. не се разделихме, но останахме три. Тогава започна процесът срещу колежката ни Надя и тя си тръгна, за да не натоварва групата. Колкото на публиката да не правеше впечатление, че сме три, защото за нея песните бяха важни, на нас нещо ни липсваше – след отказването на Ванеса от пет минахме на четири, а после и на три гласа. Липсваше ни енергията на хората, които ги няма. “Ноу Ейнджълс” направи много за мен, защото аз бях голям егоист, трудно делях сцената с други.
- Как решихте да заминете за Германия?
- Бях решила да уча естрада и дядо ми ме подготви по солфеж. Вече имах участия със Слави и “Ку-ку бенд” и исках да пея. Тогава всичко се променяше и тепърва си пробиваше модерната музика, която всеки млад човек искаше да изпълнява. Появи се възможност да кандидатствам в Хамбург “Танц и драма”. Харесаха ме и заминах. Бе в началото на 90-те години. Баща ми, който пътуваше още от 70-те, ми даде съвет: “Гледай да не общуваш с българи.” Искаше да контактувам с германци, за да не се затворя в етническо общество – хем си там, хем не си. Така човек трудно научава езика и се интегрира. Заминах, без да зная немски. Баща ми работеше като певец в чужбина, даде ми 500 марки, които бързо похарчих, и ми плати училището.
Разбрах, че моят живот е там, чувствах се изключително, подготвях се усърдно, защото
целта ми бе един ден
аз да пея пред
пълен стадион
Заминах с тази мечта, гонех я, търсех я. Нямах план, но бях убедена, че в Германия ще осъществя тази фикс-идея. То пък взе, че се случи. (Смее се.)
- Първият ви успех?
- Изпитът за мюзикъла “Бъди Холи”. В Германия започнах да танцувам и две години по-късно се явих на този изпит. Взеха ме за танцьорка, почти целият състав бе от италианци, англичани, двама австралийци. Сякаш Вселената ми се отблагодари за часовете, които през последните 30 месеца инвестирах в танца. Танцувах от 6 до 8 часа на ден. Хранех се само с пържени филийки със захар. Отказах часовете по актьорско мйсторство, където трябваше с наизустени изречения да играя някакви етюди, които не мога да предам по начина, по който е “редно”. И когато ми се обадиха, че ме вземат в мюзикъла, затворих телефона и взех да плача, че съм спечелила мястото. Това бе първият ми успех, но трудно е да кажа кой е най-големият, тъй като всички са свързани с много труд и много дисциплина.
- Мечтаехте ли за успеха?
- В Германия често ме питат каква съм мечтала да стана като малка. Ами не съм мечтала, исках да с катеря по черешите, да тичам и да играя. Имах изключително щастливо детство с изключително освободени и либерални родители. В същото време с един невъзможно строг, но обожаван от мен баща. Неговото възпитание ми помогна да стана отговорна далеч от семейството си в Германия. Нямаше как да намеря пътя, ако не си наложех дисциплина и точност. В Германия разбрах, че дисциплинираните и целенасочените няма как да проиграят времето си, както става с немарливите хора.
- Намеквате, че българите проиграваме шансовете си?
- Познанията ми за България бяха тинейджърско носталгични. Като се връщах, все едно идвах на гости и не забелязвах дълбоката емоция на хората, а и не ми бе нужна – исках да ми е добре, да се срещам само с приятни хора и т.н. Но когато преди година-две останах да живея и работя тук, се сблъсках с негативността, било в политиката, било в липсата на дисциплина и най-вече в характерната черта “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да е зле.” Бе трудно да се преборя с подобна всеобща емоция и това много ме потискаше. Разбрах, че изразът “студена нация” за германците изразява всъщност тяхната планираност и дисциплина, а не че те не могат да се веселят, да не кажа - и по-добре от нас. Но я няма онази лежерност, която често убива плановете и дните ни. А
студенината усетих
в България - няма
я симпатията,
съпричастността
към другия. Срещам отделни хора, и то сред възрастните – позитивни, учтиви, спокойни, готови да помогнат.
- Знаете ли, че Рут Колева набеди Саня Армутлиева, че е убиец на млади таланти.
- Проследих историята и съм изключително изумена от цялостното непознаване на музикалния бизнес, какъвто е по света. Много хора имат претенции, а много малко са готови да постигнат нещо.
Важно е и да знаеш, че колкото и да си талантлив, невинаги може да ти се предостави сцена. И това не е нещо лично. А тук има обида, много музиканти са обидени защо не им предоставят сцена. В Германия също има много музиканти, които трудно намират сцена. Но не съм прочела някъде един от тях да е обиден на “Юнивърсъл рекърдс”, които имат монопол в Германия. “Ноу Ейнджълс” имахме договор с тази компания и признавам, че първият ни договор съвсем не бе в полза на артиста в сравнение с договорите на Саня, които съм виждала. И това е нормално, но тук някои забравят, че когато е взет от нулата да бъде направен артист, се изисква сериозна инвестиция.
В България няма продажби и единственото, от което може тези хора да печелят пари, е от участия. Саня преди много години е разбрала, че може да бъде и музикален лейбъл, и продуцент. По този модел са и големите музикални компании на Запад. И не разбирам защо е този плач, че някой си музикант бил едва ли не експлоатиран.
- Как стана така, че на върха на славата групата ви “Ноу Енджълс” дойде в София?
- Саня Армутлиева направи връзка със Слави да бъдем показани. Но това се случи в една луда седмица, в която
в Германия, Австрия
и Швейцария “Ноу
Ейнджълс” бяхме
първи в 3 категории
- сингъл, албум и
радиокласации
През тази седмица бе моят рожден ден - 2 април, и това бе причина “Юнивърсъл” в Германия да се съгласят групата да дойде в България. За компанията това не бе никакъв пазар, а и нямахме време, как така за 2 дни ще се ходи в България. “Ноу Ейджълс” бе прекалено важна за “Юнивърсъл”. Имахме над половин милион продажби за една седмица и фабриката в Хановер трябваше да работи през нощта срещу сряда, за да захрани сутринта магазините на града. Обаче Люси е българка и те казаха окей, вървете за два дни в София. Пяхме при Слави и после цял ден интервюта за пресата.
- Имате един самостоятелен албум, не мислите ли за втори?
- Не споделям опита от България. Чувала съм: “Сега ще извадя 10 000 лв. и ще направя една песен, после и клип към нея.” И след това? След това следват три участия в дискотека. И дотук. Не може това да е целта, нито така се става известен. Музика се прави, ако знаеш, че има хора, които ще слушат диска ти и ще си го купят. А не защото се смяташ за велик. Стигнах до убеждението, че за мен много по-важно е да бъда на сцената, отколкото да издам солов албум, за да начеша крастата си като певица. Бяха ми нужни 10 години да го осъзная. Имам късмета с годините да намирам различни сцени, не само музикални.
От 2 години съм лице
на немските пощи
и се изявявам и на спортната сцена.
- Това не пречи ли да се доразвиете в една област?
- Да бъдем откровени, аз съм един от хилядите артисти в Германия. Не може да съм толкова нарцистична и да кажа, че целият свят чака мен. И да седя вкъщи в очакване на мига. Животът е толкова динамичен. И когато работиш дори в различни области, се развиваш. Телевизията ми дава възможност да бъда на сцената. Работата с немските пощи ми носи друга популярност, тъй като участвам в спортните им мероприятия през цялата година. Макар и друг вид популярност, тя ме води отново до сцената. Така че дали ще бъда феята Йоланта, или Маджента в мюзикъла, който ще играем в Магдебург 20 дни пред 1500 души всяка вечер, това е много повече, отколкото да издадеш албум, който няма да ти е нужен.
- Как минава един ваш ден?
- Предимно по турнета и доста планирано. Нося си моя възглавница и пътувам с кучето си Меги. Спортувам в зала час и половина. Сега се подготвям за полумаратон от 20 км в Бон, организиран от немските пощи. В халето сме в 17 часа, концертът започва в 19,30, а моето участие е от 21,20. На сцената съм 1,30 ч. После се срещаме с хората, оттам в гримьорната, прибиране на багажа, половин час нощна разходка и сън след 2-3 часа през нощта. От три месеца това е режимът. За мен няма по-добро от това да съм дейна.
- Има ли човек до вас?
- Няма и съм много добре така освободена. Мислите ми са свързани с работата и със сценатата. Душата ми няма абсолютно никакъв друг стремеж.
Точно преди една година имах изключително труден период в България. Той ме върна толкова назад душевно и емоционално, че си дадох сметка - не искам никога повече нещо такова. Аз съм много емоционална и много отдадена. И знам, че ако допусна нещо такова отново, има риск фокусът върху нещата от живота ми да се премести отново.
- А какво стана със заведения в София, които отворихте с Камелия?
- Абсолютно всичко оставих на другите хора, подарих всичко, събрах си багажа и се махнах. Това спасително решение взех за един ден.
- Плакахте ли?
- Много. Направих крайната стъпка - бягството, когато вече знаех, че няма накъде.
Избягах от една моя
неволя и от мястото,
където се чувствах
изключително
нещастна и закопчана
за някакви кафенета И буквално казах – нищо не искам, освен само да се махна.
Бях наясно, че трябваше да се върна в Германия, където дори с мълчание хората ме приемат. Да се върна там, където мога да се заредя с позитивност дори в градинката, в която просто ще седна да се наслаждавам на слънчевите лъчи. Да се върна бе най-доброто ми решение след това да замина в Германия преди 20 години.
- В Германия винаги подчертавате, че сте българка.
- Харесва ми. Винаги съм била оценявана, защото съм работила много, била съм всеотдайна във всичко, което правя. И когато казвам, че съм българка, съм се чувствала още по-оценена.
Нося си националната гордост и на спортните състезания винаги участвам със знамето на България. И когато съм се качвала на стълбичката, имам огромно желание да вдигна флага нагоре.
- Гена Димитрова, Емил Димитров, Евгени Димитров - Маестрото, Слави, вие... Каква певческа магия има в Плевен?
- Мен семейството ме възпита в музиката. Защото, когато вече пораснах, се затвори операта в Плевен и Северняшкият ансамбъл, на който дядо ми Иван Вълев бе художествен ръководител. Аз съм
щастлива, че съм дете
на комунизма и че
израснах в този вид
дисциплина, който бе
налаган в училищата Щастлива съм, че съм била дори част от “Рапорт даден, рапорт приет”. Може би ми е лесно да го казвам това, защото през 1995 г. заминах от България, т.е. не съпреживях дългото неразвитие, което попари надеждите на хората. И това е една от причините да казвам, че онова време на мен много ми даде. Но всичко свързано с моето семейство и с начина, по който израснах, със задължителните обеди в събота и неделя при баба и дядо, с желанието ми да ходя на абсолютно всички културни прояви, с незадължаването от страна на нашите да правя каквото и да е, със своеволието, в което бях оставена да се развивам. Не знам, и Любо Киров е от Плевен, и Слави е от Плевен. Имаме добро музикално училище, но може би стремежът на тези хора да постигнат повече, отколкото в града, ги е извело извън Плевен и в крайна сметка България, а за някои и светът е чул.
- Какво ви очаква през 2015 г.?
- До есента знам програмата. Сега до края на април съм на турне с шоуто на Флориан Зилберайзен, а между почивките през март имам 3-4 самостоятелни участия и две други тв шоута. Ще ми останат 10 дни да репетирам ролята на Маджента за мюзикъла The Rocky Horror Show на открита сцена в Магдебург. И колежката ми от “Ноу Ейнджълс” Сенда ще участва там с мен в няколко представления. В Магдебург ще сме цял месец, до средата на юли. През това време вече започват състезанията на пощите и всеки уикенд ще тичаме в различни градове. А вероятно още през март ще започна работа по албума...
- За самостоятелен албум?
- Да. (Смее се.) Албум с по-шлагерна музика. Но първо трябва да сме сигурни, че имаме подкрепата от определени хора, телевизии и т.н. Имам много участия с такава музика.
- Със спорт и диета ли поддържате форма?
- Нямам диета, но клоня към веганството. Ям доста от т.нар. суперхрани, които носят много протеини, минерали, витамини, фибри. Набавям си доста от тези храни - броколи, фурми, чиа семена, ленено семе, мака, спирулина, хранителни добавки като чилийски корени, перуански семена и пр. Така се чувствам много добре на сцената. Няма я отпадналостта и умората, психиката е нахранена, а сутрин се събуждаш с положителна емоция.
- Кога ви остава време да се занимавате с това?
- Ами нося ги с мен. (Смее се.) В хотела влизам с количка, в нея са чантата, куфарът, възглавницата, която винаги е с мен. В друга чанта нося малка кафемашина, безлактозно мляко, мляко от бадеми, мляко от лешник, миксер за протеиновите шейкове след концерта. Колегите се изумяват, сякаш отиваме някъде за три седмици, а не за ден-два. Задължаващо е, но това ми помага да съм във форма.
ВИЗИТКА: Людмила Дяковска е поп певица от немската група “Ноу Ейнджълс". Родена е на 2 април 1976 г. в Плевен в семейството на музиканти. През 1995 г. заминава в Хамбург и завършва училище за танци и драма. Чрез кастинга за тв шоуто Popstars в Хамбург през 2000 г. тя е избрана за член на първата група, създадена чрез тв кастинг. “Ноу Ейнджълс" за кратко се превръща в най-известната поп група в Германия, която за 3 години изкарва златен и платинен албум и печели всички награди, давани от европейския музикален бизнес. През септември 2003 “Ноу Ейнджълс” се разпада и до 2011 г. се събират няколко пъти за ново начало.
Люси създава продуцентска компания. Изпълнява песента към филма "Двама братя" на Жан-Жак Ано, а после написва баладата Where, която стартира с филма. Има един самостоятелен албум.
Участвала е в журито на “Мюзик айдъл-2”, а през 2013 г. и на “Музикална академия". В София заживява с Камелия Веселинова, но тя изневерява с Ивана, дъщерята на Йорданка Христова. Наранена, Люси Дяковска се връща към кариерата си в Германия.
Коментари (0)
Вашият коментар