Георги Милчев-Годжи: Да ми омръзне бендът, е все едно да ми писне да съм щастлив

- Как върви организацията на предстоящия концерт на 25 април?

- Добре. Репетираме. Слави включи и два хора - един народен и една вокална група от Горна Оряховица. Ще бъде интересно със сигурност. Още е далеч и все още не знам какви промени ще се наложат, но както винаги ще има такива заради факта, че сме в много различен състав.

- Как решихте точно сега да направите този спектакъл, след като от почти шест години не сте имали турне и по-голям концерт?

- За съжаление, такава е икономическата ситуация. Няма спонсори. Едно турне изисква съвсем различна организация. Сега обаче ще сме в София, залата е супер и много по-лесно се задвижва всичко около събитието. Очаквах да има такъв интерес към него, защото наистина от много отдавна не сме правили подобен концерт и

шефът не се е

появявал на

сцена от години

Пролича, че интересът към нас и към него като изпълнител, изглежда, изобщо не е спаднал, което много ни радва.

- Поканени са да вземат участие повечето от бившите членове на екипа. Ясно ли е вече дали все пак някой от тях няма да отсъства?

- Доколкото имам информация, засега всички са заявили категорично присъствие. Надявам се да няма някакви форсмажорни обстоятелства и да има липси на сцената.

- С Евгени Димитров - Маестрото сте приятели още от ученическите си години. Тогава смятахте ли, че ще запазите връзка помежду си и след толкова дълги години ще бъдете заедно ежедневно?

- Времето, в което растяхме, беше много различно. Имали сме планове, но тогава общо взето животът не предлагаше много изненади.

За да живее човек в София трябваше да има жителство. За тази цел или трябва да се ожениш за софиянка, или да те разпределят по партийна линия. Евгени е софийски жител, а аз врачански и си мислех, че след завършване на гимназия и след влизането ни в казармата пътищата ни ще се разделят.

Така и стана за известно време, но дойдоха промените и всичко се обърна. Стана много по-лесно. Него време си имаше и своите добри страни. Нямаше такава престъпност. Като дете съм се прибирал по нощите, а нашите дори не ме търсеха. Липсваше както битова, така и икономическа престъпност, каквито има в момента. Сега всеки ден ни заливат лоши новини и имам чувството, че народът се е побъркал. Все едно хората, които са в лудница, са по-наред от тези, които са навън. Най-лошото в онези времена обаче беше липсата на свобода на словото. Трябваше да внимаваш какво правиш, какво четеш, какво говориш.

Аз имах наглостта

да прочета

“Моята борба”

на Хитлер още в десети клас. Още тогава направих съпоставката, че всъщност фашизмът и комунизмът си приличат по доста неща - едното, от които е еднопартийната система. Споделих наблюденията си с мои приятели, които мислех за такива, а впоследствие заради тях си навлякох много неприятности. Наричаха ме фашист, накараха ме да се острижа, викаха баща ми от партията. Родителите ми бяха членове на БКП. Баща ми беше ляво ориентиран през целия си живот, майка ми и досега е.

- Бунтар ли бяхте?

- Не. Да си такъв, означаваше да си или в ТВУ, или да те затворят, да те изключат от комсомолите, да те затрият или да се спасиш, като избягаш навън. Не бях такъв, но и не бях съгласен. Копнеех за свобода.

- Всъщност Маестрото ви кани да се присъедините към “Ку-ку бенд”. Имахте ли колебания тогава?

- Не. Спомням си, че тъкмо се бях върнал от Норвегия. Вече имах две деца. Бях си купил къща и точно приключвах с ремонта ѝ, когато Евгени дойде и ми каза: “Тръгвай за София, има работа за целия китайски народ”. Не знаех какво ще правим, но качих жената и децата в една жълта жигула, която имах тогава, натоварих багажа и потеглихме. Тогава живеехме с Евгени в 28-и блок, в две стаи около осем месеца. Аз, жена ми, децата и той с неговата съпруга.