Първо си осигури победата, после започвай война!

„Изкуството на войната” е една от книгите, които са предизвиквали, предизвикват и ще предизвикват неспиращ интерес.

В томчето, което ви представяме са включени произведения на древнокитайски военни стратези и мъдреци, чиито творби днес се преподават в елитните военни училища в много страни по света. Трактатите на Сун Дзъ, Лао Дзъ и Су Сюн са били настолни книги на Наполеон, маршал Жуков и Чърчил. Някои от мислите в трудовете на китайските класици са известни като афоризми: „Великият воин не воюва”, „Примамвай врага с изгода, побеждавай го с оръжие”, „Първо си осигури победата, после започвай война” и др.
Интересно е, че тези и почти всички други афоризми от книгата са напълно приложими и в нашето обикновено (невоенно) ежедневие, стига да ги интерпретираме правилно.
Предлагаме ви откъс от „Изкуството на войната”:

III глава. СТРАТЕГИЧЕСКО НАПАДЕНИЕ (МОУГУН)

И каза Сун Дзъ:

1. По правилата за водене на война по-добре е да запазиш държавата на противника цяла, отколкото да я разгромиш; по-важното е да запазиш дзън (владението) на противника цяло, отколкото да го раздробиш; по-важното е да запазиш люй (съединение от 500 души) цяло, отколкото да го разбиеш; важното е да запазиш дзу (подразделение от 100 души) цяло, отколкото да го разбиеш; по-добре е да запазиш у (малка бойна единица в древнокитайската войска) цяла, отколкото да я разбиеш. Затова сто пъти да се сражаваш и сто пъти да побеждаваш не е най-доброто от най-доброто. Най-доброто от най-доброто е да покориш войската на противника без сражение.
2. Затова висше изкуство във войната е да объркаш плановете на противника; после – да развалиш неговите съюзи; след това – да разгромиш войската му. Най-лошото е да обсаждаш крепостите. По правилата на обсадата на крепости такава обсада трябва да се извършва тогава, когато е наложително. За изготвянето на големи щитове (щит, с който воините закриват главите си при щурм на градските стени. Той се изработвал от подръчни материали), обсадни колесници (дървена колесница с четири колела, покрити с необработена кожа), на различно бойно снаряжение са нужни три месеца, и то без сън; за издигане на насип около стените (на крепостта) са нужни още три месеца, и то без сън; обаче пълководец, който не може да преодолее нетърпението си, изпраща своите воини в настъпление като мравки и затова губи една трета от воините си, а крепостта така и остава непревзета. Такова е пагубното последствие от обсадата.
3. Затова този, който умее да води война, разгромява чуждата войска, без да се сражава, завзема чуждите крепости без обсада, сломява чуждата държава, без дълго да държи войската си там. Той непременно съхранява всичко в цялост и по този начин се бори за господство под Небесата. Затова, без да прибягва към война, той може да има полза; това е правило на стратегическото нападение.
4. Правилото за водене на война гласи: ако силите ти са десет пъти повече, отколкото у противника, обкръжи го от всички страни; ако силите ти са пет пъти повече, отколкото у противника, можеш да го атакуваш; ако силите ти са два пъти повече, отколкото у противника, раздели своята войска на две части; ако силите са равни – можеш да водиш бой; ако силите ти са по-малко, можеш да се отбраняваш; ако твоите сили отстъпват във всяко отношение от тези на противника, прояви умение да не влизаш в бой. Затова упорстващите с малки сили може да се окажат пленници на по-силния противник.
5. За държавата пълководецът е като подпората на каруцата; ако подпората е прикрепена здраво, държавата непременно ще бъде силна; ако подпората се е отместила, държавата непременно ще бъде слаба.
6. Затова войската страда от своя владетел в три случая:
• Когато той не знае, че войската не може да настъпи, заповядва настъпление; когато не знае, че войската не трябва да отстъпва – заповядва да отстъпи. Това означава, че той „препъва” войската.
• Когато той не знае що е това войска, прилага върху нея същите правила на управление, с които управлява държавата, тогава командващите войската изпадат в смут и обърканост.
• Когато той не знае що е военна тактика и се ръководи при избора на пълководеца от началата, с които ръководи държавата; тогава командващите войската изпадат в безпокойство.
7. Когато войската изпадне в обърканост и безпокойство, от тези затруднения ще се възползва врагът. Това означава сам да дезорганизираш своята войска и сам да подариш победата на противника.
8. Затова има пет условия, определящи победата:
- Побеждава този, който знае кога трябва да се сражава и кога не трябва.
- Побеждава този, който умее да ръководи и големи, и малки сили.
- Побеждава този, при когото от горе до долу има единомислие.
- Побеждава този, чийто пълководец е талантлив и владетелят не го ръководи.
Тези пет условия са и знанието на пътя към победата.
9. Затова се и казва: ако познаваш него (противника) и познаваш себе си (своята войска), сражавай се и сто пъти – опасност няма да има; ако познаваш него и не познаваш себе си, веднъж ще победиш, друг път ще претърпиш поражение; ако не познаваш нито него, нито себе си, във всяко сражение ще търпиш поражение.

IV глава. ФОРМА (СИН)

И каза Сун Дзъ:

1. Този, който през древността изкусно е водил война, в началото е изграждал себе си като непобедим и след това е изчаквал случая, когато ще може да победи противника.
Непобедимостта се намира в самия тебе, възможността за победата се намира в противника. Затова който добре се сражава, може да стане непобедим, но не може да принуди противника непременно да се остави да бъде победен.
Затова е казано: Може и да знаеш как да победиш, но не можеш със сигурност да постигнеш победата.
2. Непобедимост – това е отбрана; възможността за победа – това е настъпление.
Отбрана означава, че има някакви недостатъци; настъпление означава, че има всичко в изобилие.
Този, който добре се отбранява, се крие в глъбините на преизподнята; този, който добре напада, действа сякаш от висотата на небесата.
Затова можем да се съхраним и да постигнем пълна победа.
3. Този, който вижда победата както обикновените хора, не е най-добрият от най-добрите. Този, който постигне победа в сражение и Поднебесните кажат: „направено е добре”, и той не е най-добрият от най-добрите.
4. Затова да повдигнеш перушинка, не е знак на голяма сила; да видиш слънцето и луната, не е знак за остро зрение; да чуваш трясъците на гръмотевицата, не е знак за тънък слух.
През древността са казвали, че добре се е сражавал и побеждавал този, който с лекота е побеждавал. Затова този, който се е сражавал и побеждавал, не е имал нито прославено име, нито героични подвизи.
5. Затова сраженията и победите му са резултат от това, че не е допускал грешки. Този, който не прави грешки – всичко предприето от него води до победа; той побеждава вече победения.
6. Затова този, който добре се сражава, заема такова положение, че поражението да е невъзможно, и не пропуска момента да нанесе поражение на противника. Ето затова войската, за да победи, отначало побеждава, а после търси сражение; войската, обречена на поражение, отначало се сражава, а после търси победа.
7. Този, който умело води война, осъществява Пътя и спазва Закона. Затова той може да властва над победата и над поражението.
8. Съгласно „Закона на войната” съществуват: първо – дължина (ду – разстоянието от противника), второ – обем (лян – конфигурацията на местността), трето – число (ши – числеността на войските), четвърто – тежест (чан – съотношението между силите на противниците), пето – победа (вън – отчитане на положението на борещите се сили). Местността ражда дължина, дължината ражда обем, обемът ражда число, числото ражда тежина, тежината ражда победа.
9. Затова побеждаващата войска е подобно на тежестта „и” (10 кг) в сравнение с тежестта „джо” (0,7 г), а войската, обречена на поражение, е подобна на тежестта „джо” в сравнение с тежестта „и”.
10. В сражението този, който побеждава, е като насъбрала се вода, която, изведнъж освободена от височина 1000 жън (2,56 м), помита всичко по пътя си към долината. Ето това е то форма.

V глава. МОЩ (ШЪ)

И каза Сун Дзъ:

1. Обикновено управлението на големи сили по принцип е еднакво с управлението на малки сили, същността е в подразделенията и броя.
2. Воденето на сражение с големи сили по принцип е еднакво с воденето на сражение с малки сили, същността е само във формата и названията.
3. Това, което прави войската непобедима в задължителната среща с противника, са правилният бой и изкусните маневри.
4. Ударът на войската трябва да бъде такъв, както да удариш с камък яйце: ето това е пълнота и пустота (Пълнота е боеспособността на войската и способност да приложи правилен бой и маневри. Пустота е слабост, неподготвеност на войските. Затова Сун Дзъ смята, че ударът по противника трябва да бъде удар със своята „пълнота”, подобно на масивния воденичен камък, по противника като по рохко яйце.).
5. Въобще сражението с противника започва с правилен бой, но побеждават маневрите. Затова този, който добре използва маневрите, е безграничен като небето и земята, неизчерпаем като реките и потоците.
6. Залязват и отново изгряват – такива са слънцето и луната; умират и отново се раждат както четирите сезона на годината. Тоновете не са повече от пет, но съчетанието на тези пет тона създава мелодии, които може да се слушат безкрайно; цветовете не са повече от пет, но съчетанието на тези цветове създава нюанси, които даже не могат да се видят; вкусовете не са повече от пет, но съчетанието на тези пет вкуса създава много вкусови усещания, че всички даже не може да се усетят. Действията в сражението са само две – правилен бой и маневри, но промените в правилния бой и маневрите е невъзможно да се изброят. Маневрите и правилният бой се възпроизвеждат един друг подобно на кръговрата, в който край няма. Кой може да го изчерпи до края?
7. Това, че буйният поток повлича в своето течение и камъни, означава мощ. Това, че хищните птици стремително поразяват своята жертва, е разчетеност на удара. Затова на добре сражаващия се мощта е стремителна, разчетеността – мигновена.
Мощта е подобна на опънат лък, разчетеността на удара е подобна на излитането на стрелата.
8. Дори всичко да се обърка и смеси, да се води хаосна схватка, не може да се стигне до безпорядък. Дори всичко да ври и кипи, дори и формата да е нарушена, все едно, до поражение не може да се стигне (дисциплинираната войска, независимо от временното нарушаване на „формата” не може да претърпи поражение).
9. Безпорядъкът се ражда от порядъка, страхът се ражда от храбростта, слабостта се ражда от силата. Порядък и безпорядък – това е число (подразделенията и бойните порядки); храброст и страх – това е мощ (вътрешната сила на войската); сила и слабост – това е форма (състоянието на войската, нейната боеспособност).
10. Затова този, който умело движи противника с форма, той кара противника непременно да го следва; когато на противника дават нещо, каквото и да е, той непременно го взема; изгодата го кара да се движи, а го посрещат засади.
11. Затова този, който добре се сражава, търси всичко в мощта, а не изисква всичко от хората. Затова, умеейки да подбира хората, той ги използва съобразно мощта.
12. Този, който използва хората според тяхната мощ, ги кара да влизат в сражение, както по урва се търкалят камъни и дървета. Природата на дърветата и камъните е такава, че когато мястото е равно, те стоят спокойно; когато то е наклонено, те започват да се движат; когато са четириъгълни – те стоят на място; когато са кръгли – те се търкалят.
13. Затова мощта на хората, изкусно използвана в сражение, е подобна на овалния камък, пуснат от планина, висока 1000 жен. Ето това е мощ.

Из „Изкуството на войната” от Сун Дзъ

Книгата можете да поръчате тук!