"24 часа" на 24 години

“24 часа” е вестникът, който вече 24 години е на върха на читателския интерес. Колко ли хейтъри и завистници през годините мрачно са вещали как щял да залезе, но днес не само нелепото им злорадство, но и те самите са ответи от вихрите на времето.

“24 часа” продължава да е на върха - онлайн версията му е най-четеният вестникарски сайт у нас. През март той достига умопомрачителните 6 712 089 посетители на електронното ни издание по данни на публичната брояч tyxo.bg. “24 часа” е единственият български сайт, който 8 години има постоянен неотслабващ ръст на посещенията.

Много епигони се опитват да направят вестници или сайтове, които да приличат или да получат влиянието на “24 часа”, но не им се получава. Мислят си, че ако повторят някой елемент или функционалност, ще им се получи, но не става.

То е така, защото не си мърдат мозъка да вникнат откъде идва успехът.

“24 часа” следва формата на читателския интерес. Тайната е проста наглед, но ако не разбереш какво всъщност означава, никога не се получава. Което е най-интересно - трябва да е във вестника, да е най-отпред. Винаги дава задълбочена и изчерпателна информация по новините и темите от наистина голям обществен интерес. Не това, което е интересно на властта, не това, което е интересно на някой тесен кръг хейтъри, които се опияняват от самодостатъчната си опозиционност. После се бият по челото, защото след като са такива критици, що не ги чете никой.

Има много примери как от “24 часа” тръгват дългосрочни теми в дневния ред на обществото. Например през 2007 г. Слави Ангелов разказа с поредица от текстове за организираните отвличания срещу откуп. След това МВР разкри схемата, а парламентът увеличи наказанието за това престъпление. През 2011 г. анализ на Слави Ангелов за автокрадците бе обсъждан на заседание на Министерския съвет. След едно разследване на Станимир Въгленов и Кристина Кръстева за “Софийски имоти” пък през 2004 г. властта започна да рови в аферата. През 2009 г. “24 часа” отвори темата за недообмислената пенсионна реформа, която предвижда работа почти до гроб. Оттогава тази реформа преживя много обрати, продължава да е гореща тема, политиците все още търсят “златната среда” за пенсионната възраст.

С инициативите си за обществени каузи отваряме широки дискусии в обществото, затова не е чудно, че политиците четат вестника и се съобразяват с написаното.

Българските премиери ни цитират. Последният служебен министър-председател Георги Близнашки цитира “24 часа” в първата си премиерска реч заради заглавието ни “Протестът на власт”.

Друго важно за “24 часа” - роден е и израсна като вестник със свободен дух. Затова може да намерите в него всякакви теми и всякакви позиции, стига да са разумни и добре аргументирани. В свободния вестник има идеи и креативност. Затова гледаме да дадем на читателя нова, неизтъркана тема, неочаквана гледна точка, сензационно разследване.

Да вземем дългогодишната драма с българските медици, задържани и обвинени в Либия. Първи съобщихме новината и проследихме драмата до самия ѝ (за щастие добър) финал. Георги Милков пътува много пъти до Либия и информираше читателите за всички обрати в делото. След като медиците бяха освободени, еврокомисарят Бенита Фереро-Валднер дойде в редакцията на “24 часа”, където получи отличие за активната си помощ по случая. Самият Георги Милков бе държан в плен в Афганистан през 2001 г., но това беше свързано с други събития. За репортерите, които ходят до горещите точки, винаги има риск.

Но така се получават хитовите репортажи. Такъв беше например и този на Милен Петров и Пиер Петров, които отидоха преобразени като работници на черно в Лондон през 2006 г. и доказаха колко несъстоятелни са ограниченията за работа на българи там.

“24 часа” е и първият в нашия печат, сменил изцяло графичната си концепция, за да бъде още по-удобен, подреден и интересен за читателите си. Това стана през 2009 г. Вестникът направи редизайн и оттогава читателите ни получават всеки ден по два вестника на цената на един, след като във всеки брой има по едно приложение - “Джоб”, “Джаджи”, “BG следа”, “Докторе, кажи”, “Виж как” и прочутото съботно “Екстра”. Заради редизайна журито за печатни медии на фестивала в Албена през 2009 г. реши, че “24 часа” е най-добрият всекидневник и му връчи първата награда под формата на златен чадър.

Като стана дума за “Екстра”, дебелият брой в събота, в който е това приложение, е с много голям тираж. Планираме го много внимателно, за да има най-добрите актуални истории със звезди. И уникални интервюта с най-известните лица от екрана, сцената, светския живот.

Да, “24 часа” създаде и наложи модела на независимия печат в България, но пак “24 часа” разви този модел, като вдигна още по-високо летвата с критериите за достоверност, обективност, демократичност в гледните точки на коментарите и анализите. И докато други медии се люшкаха от една към друга крайност, “24 часа” остана верен на своите читатели. Техният интерес е кредото на вестника, който и днес държи преди всичко да ги информира, но и да публикува различни гледни точки по всякакви теми.

И освен че е лидер сред медиите в България, “24 часа” държи на истината, на “новините, каквито са”. И не е нарушил принципа си да обича обикновения българин и да пише за него. А когато може, и да му помага. В последните 15-ина години усилията на вестника да променя към добро нещата се проявиха във вид на

инициативи за

обществени каузи

Сред тях са “Достойните българи”, “Най-добрият град за живеене в България” (която правим заедно с нашите приятели от “Дарик”), инициативата за спиране на тировете по магистралите в почивните дни, “Лекарите, на които българите вярват”, “Рейтинг на университетите в България” (уникалната класация на вузовете, в която “24 часа” е партньор, получи похвала от NBC), “Карай умно - стигни жив” и много други.

Усилията ни понякога се забелязват на много високо ниво. Мария Незнакомова например бе удостоена с френския Орден за заслуги - най-високото държавно отличие на Франция наред с Ордена на почетния легион. Указът за награждаването на журналистката бе подписан от тогавашния президент на Франция Никола Саркози. Мария получи отличието “за обективно и точно отразяване на новините, свързани с Франция, и за статиите й, интервютата и коментарите, които допринасят за по-доброто опознаване на Франция от българите”.

Независимото проучване на Superbrands за 2012-2013 г установи, че “24 часа” е най-добрата марка сред всекидневниците в България. През ноември 2014 г. годишната класация на Superbrands отново потвърди: “24 часа” е най-силната марка сред всекидневниците в България. Читателите на най-интересния вестник са го избирали за най-добра марка още два пъти преди това - в изданието за 2006-2007 г. и за 2009-2010 г.

И тази авторитетна класация е само поредният аргумент, че “24 часа” е лидер в медийната сфера в България. Той е вестникът, който е и лидер на все по-нарастващия информационен поток.

Четат го младите днес, и младите от 90-те години, които пораснаха заедно с вестника. Едни го харесват, защото е провокативен, други - защото е смел и винаги намира най-горещите теми за страната, за политиците, за властта, за живота на българите в големия град и на село или в чужбина. Четат го заради дръзкия му и свободен език, заради смелите му попадения и разследвания.

Къде са днес

връстниците ни?

За първи път “24 часа” събра своите връстници - момичета и момчета, родени на 18 април 1991 година, за десетгодишнината на вестника през 2001 г. Повече от 70 наши връстници дойдоха в София от цялата страна, заведохме ги на празник в детския комплекс “Патиланци” в “Младост”.

Там играха на воля цял ден, клоуни ги забавляваха, а накрая връстниците си тръгнаха с подаръци - шапки, юбилейни чаши на вестника и ролери.

Събрахме ги отново за 15-ия рожден на вестника - дойдоха в редакцията на 15 април 2006 г. Посрещнахме ги с торта и много подаръци - сред тях и колекция книги от световната класика.

Показахме им редакцията, видяха как се прави планьорката на вестника за следващия брой, дори отидоха в печатницата.

Сега връстниците ни са на 24 години. Свързахме се с някои от тях - едни са в България, следват или работят. Други са в чужбина - завършили и дори вече работят там.

Вижте какво ни разказват за себе си връстниците:

Емануела Стоянова, София:

Баба прочете

книгите, които

ни подарихте

- Четете ли “24 часа”?

- Преди да, купувахме го доста често. Но в последно време по-лесно и по-удобно ни е да четем новини в интернет.

- Имате ли спомен от двете срещи с набори на “24 часа”?

- Да, бях и на двете. Много деца, родени на 18 април, бяхме тогава. Весело беше, любопитно. Получихме много книги като подарък.

- Прочетохте ли ги?

- Не, но баба прочете всички. Тя за разлика от всички нас вкъщи обича да чете книги. Когато пътува за работа с метрото - особено. Аз лично съм от “новите” млади - често съм в мрежата.

- С какво се занимавате сега?

- Сега съм мърчандайзер. Занимавам се с продажби. И съм много доволна от работата си - доста е динамична.

- Какво ще пожелаете на “24 часа”?

- Да е все така успешен и да оцелява, както досега, с качествено и професионално написани материали.

Христиана Русева, София:

Помня сутрешна

планьорка в “24 часа”

- Христиана, вие сте връстничка на “24 часа” и преди 9 години бяхте наш гост. Какво помните от тогава?

- Много ме впечатли залата, в която ни събрахте. Беше сутрин, присъствахме на ваше заседание, вие го наричахте с някаква особена дума.

- Планьорка.

- Да. Впечатли ме как споделяхте идеи за броя, изобщо цялата атмосфера - ведра. Също и това, че целият екип беше хиперинформиран къде какво става.

- Тогава сте били на 15, сега ще станете на 24. Какво се случи с вас през тези години?

- Учих в Техническия университет, но за кратко. Прекъснах. Очевидно специалността, която си бях избрала, не беше точно моята. Сега ще кандидатствам българска филология - българският и литературата винаги са ми били силната страна.

- Какво искате да работите?

- Може би редактор.

- Във вестник?

- Защо не? Би ми било интересно.

- Каква е голямата ви мечта?

- Нямам.

- Не сте ли от онези млади хора, които сърдити напускат страната, за да търсят по-добър живот?

- Не, не. Аз си обичам държавата, обичам си хората тук и не мога да отида някъде, където да съм далече от близките си

Светослав Великов, Велико Търново:

Четях “24 часа” под чина

още като ученик

- Какъв е споменът ви от 15-годишния “24 часа”?

- Събирахте вашите набори и някой от вас, журналистите, ми се обади. Но не успях да присъствам на събирането. Но пък самата идея да се съберат наборите на вестника ви много ми хареса.

- Тогава сте били на 15 - четяхте ли “24 часа”?

- Учителите и досега ме помнят с това - че под чина четях вестници. Някои се радваха, други ми се караха, но обичах да следя какво се случва у нас и по света. И тогава моят избор беше “24 часа”, и сега е такъв. Мисля, че е обективен. Следя и още един-два вестника.

- Не е ли странно, че не научавате всичко от интернет, което е толкова характерно за младите?

- Определено избягвам интернет, защото там всичко е твърде необективно. Много хора пишат, много блогъри, които рядко знаят за какво точно става дума. Да направиш журналистическо разследване, не значи да прочетеш два източника и да напишеш статия, както доста често се случва в интернет. А източниците там обикновено са други сайтове в мрежата.

Смятам, че всички медии обслужват определени интереси, но във вестниците сякаш е по-чисто и по-лесно можеш да изразиш собственото си мнение.

- Учите ли?

- Студент по право съм.

- Накъде след това?

- Никой не може да каже. Пазарът е пренаситен с юристи. Дано имам късмет.

- А ако нямате?

- Времето ще покаже. Но не съм от онези, които биха напуснали страната. Харесвам града, в който живея, харесвам живота в България. Бил съм в чужбина за няколко месеца, работил съм в Германия и да, хората може би имат повече пари, но не твърдя, че животът там е по-спокоен. Вярно, тук е трудно да оцеляваш. Но има ли желание, има и начин, както се казва.

Грозденка Великова, София:

“24 часа” става

все по-интересен

в годините

- Остана ли ви някакъв спомен от срещата на живо с журналисти от “24 часа”?

- Задавахте ни много въпроси на 15-годишнината на “24 часа”, снимахме се. А още на 10-годишнината на вестника, когато за първи път събрахте наборите си, да четем “24 часа” стана семейна традиция. Започнаха да го купуват и наши роднини и близки. Оттогава следим и четем редовно “24 часа”.

- Какво най-много харесвате в него?

- Всичко. “24 часа” се запази толкова години на вестникарския пазар и най-важното - пише по всякакви теми. Става все по-интересен с годините. Хубав вестник. Развива се доста добре.

- С вас какво се случи за тези години?

- Четвърти курс студентка съм, вече завършвам технология на захар и захарни изделия в Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Надявам се, като завърша, да работя по специалността си. Честно казано, съмнявам се, че ще намеря място тук. В момента дори си търся къде да карам стаж. Няма къде. Какво остава за работа. Ако нищо не се получи, не изключвам да замина зад граница. Миналата година през лятото бях на бригада в чужбина и съм много доволна.

Диляна Лазарова, София:

Чета “24 часа”

заедно с татко

- Заедно с вас “24 часа” ще навърши 24 години.

- Бях и на двете ви срещи. На първата бяхме в “Патиланци” и “24 часа” ни подари ролери. На втората ни подарихте книги, почерпихте ни с меню на KFC.

- Четете ли “24 часа”?

- Да, чета го, но повече баща ми. Чета новинарските страници. Чета и забавните. По-смислени са в сравнение с другите вестници.

- Виждали сме ви на 10 години, после на 15, а на 24 години с какво ще се похвалите?

- Завърших бакалавър и магистратура по икономика и сега работя в Министерството на околната среда и водите. Работата ми харесва. Но ако престане да ми харесва, може и да замина в чужбина.

- Какво ще пожелаете на набора си “24 часа”?

- Да има все такъв успех и да работи и занапред по същия начин.

Ивайло Тонковски, роден в с. Брестница, Плевенско:

Купувам си вестника всеки

ден на път за работа

- Били сте на 2 рождени дни на “24 часа”. Какво помните от тях?

- Помня, че на 10-ата годишнина ходихме в увеселителен парк, мисля, че беше “Патиланци”. След още 5 години отново ни събрахте, този път в редакцията. Разхождахме се по отделите и видяхме как се прави вестникът.

- Поддържате ли връзка с някого от връстниците си?

- За съжаление, не. Това стана заради глупост - смених си картата и номерата ми изгоряха с нея. Яд ме е, защото преди това поддържах връзка с няколко момчета и момичета, с които се запознахме благодарение на вестника.

- Купувате ли си “24 часа”?

- Всеки ден си го взимам на път за работа. Причината не е само в това, че сме родени на един и същи ден.

Много ми харесва разнообразието, което предлагате. Например всеки ден имате различни приложения. Не зная кое ми е любимо, чета всички с огромен интерес.

Може би е малко странно, че си купувам вестника. Все пак съм младо момче и съм от поколението на интернет, пък макар и връстник на най-добрия български вестник.

- Днес сте на 24 години. С какво се занимавате?

- След като завърших гимназия, не можах да отида да уча висше образование. Много ми се искаше да вляза нещо с готварство, но нямаше как.

Сега обаче съм точно готвач в един ресторант в София. Работата много ми харесва, занимавам се с нея от 3 години.

- Имате ли любимо ястие за готвене?

- Ооо, труден въпрос, но стридите. През лятото работя в рибен ресторант, после се връщам. Благодарен съм на шефа ми за тази възможност.

Захари Яков, София:

Уча право, много

юристи се занимават

с журналистика

- На колко от срещите по юбилеите на “24 часа” присъствахте?

- На две. На първата среща бях на 10 години и “24 часа” ни заведе в “Патиланци”. Втората среща беше в редакцията на вестника, когато той навърши 16 години. Помня, че тогава подарихте на всеки от нас поредица книги. Добро хрумване, мило от ваша страна.

- Прочетохте ли ги?

- Голяма част - да.

- Четете ли “24 часа”?

- Не много често - Интернет е по-лесният начин да си набавиш информация. Но чета вестника ви, когато някой до мен го купи.

- Интересно ли ви е?

- Добър вестник, един от добрите вестници в България.

- Какво се случи с вас за всичките тези години?

- Сега уча право, последна година, завършвам. Има доста юристи, които се занимават с журналистика.

- Имате ли интерес към нашата професия?

- Не мога да кажа, рано ми е.

Добромир Начев, роден на 18 април 1991 г., с. Енина:

Завърших в Англия, но искам

да започна бизнес в Америка

Намерихме електронния адрес на Добромир от неговата майка - Детелина Начева, която е директор на училище “Христо Ботев” в село Енина.

Тя също си припомни двете срещи, в които е участвал синът ѝ с връстниците на “24 часа”. Ето какви ни отговори Добромир по имейл:

- Здравейте, Добромир, не сме ви виждали от 2006 г., какво правихте през последните 9 години? Какво средно училище завършихте, къде избрахте да учите?

- От 2005 до 2010 г. учих в природо-математическата гимназия “Никола Обрешков” в Казанлък. Тази гимназия е най-добрата в региона. Завърших профил “Информатика”. След като завърших гимназия, кандидатствах в Софийския университет и във Великобритания. Бях приет в няколко университета във Великобритания, както и в Софийския университет, но избрах да уча в чужбина. Навсякъде бях приет да уча “Компютърни науки”.

- Защо избрахте да учите в Англия - какво ви даде образованието там?

- Избрах да уча в чужбина, защото там образованието е по-практически насочено от това в България. А обучението на чужд език беше едно от предизвикателствата, които исках да поема.

- Сега сте на стаж в САЩ - разкажете в каква фирма сте, как ви избраха? Какво научихте по време на стажа?

- След като приключих с обучението си във Великобритания - бакалавър в университета в Съндърланд, исках да обогатя знанията си, като кандидатствам за стаж в САЩ. Намерението ми беше да усъвършенствам и английския си език, както и да придобия бизнес умения, които заедно с компютърните ми знания да ми помогнат занапред. Обсъдих този вариант и с майка ми, тя беше на същото мнение и именно тя ми помогна да осъществя намеренията си. Имах късмет да бъда избран за стаж в САЩ

след няколко

интервюта в различни

компании,

в които бях кандидатствал и които бяха заинтересовани от компютърните ми умения. Бях избран от North Eastern Institute of Whole Health в Манчестър, Ню Хемпшир. Това е най-големият институт за образование в сферата на терапията чрез масаж. След първоначалното ми обучение бях избран за позицията за стаж. След още няколко месеца обучение заех позицията на директор на онлайн отдела на института. Повечето от академичните материали и лекции се провеждат и са достъпни онлайн.

- Вие за какво отговаряте?

- Аз контролирам и отговарям за обучението на студентите онлайн, за техните изпити онлайн, както и за всички останали дейности на института онлайн. По време на стажа ми тук подобрих компютърните си знания, както и уменията си да обучавам с други хора.

- Искате ли да останете в Америка на работа - какво ще работите там? Защо не избрахте Европа например? Америка повече възможности за развитие ли ви дава?

- Възможностите в моята сфера - компютърни науки, са безбройни в Америка. За момента не мисля, че искам да работя в Европа, но все още разглеждам всички варианти.

В момента съм фокусиран върху работата си и едновременно с това се самообучавам

как да стана

предприемач

Планирам и се надявам да отворя собствен бизнес в Америка. СТраната ми дава възможност да израсна бързо професионално и индивидуално.

И, разбира се, трябва да спомена, че без подкрепата на моето семейство и особено на моята майка нямаше да имам възможността да съм в Америка и да мечтая за собствен бизнес.

- Ще се върнете ли един ден в България, за да работите тук?

- Ще се върна в България, но само заради семейството си, което много ми липсва, както и да се насладя на прекрасната природа, която нашата страна има. Не смятам да работя в България.

- Какви житейски планове правите в близка перспектива?

- Надявам се скоро да имам собствен бизнес, за да мога да взема семейството си при мен в Америка.

- Откога не сте си били в България?

- От година и половина - по-точно от септември 2013 г.

- Какви перспективи виждате пред България и какво бихте искали да се промени в нашата страна?

- Не съм много запознат с политиката в България, но мисля, че трябва съществена промяна в политическия ни елит и в системата. Системата ни е твърде корумпирана и от това страда целият български народ. Ако не се промени тази система, не виждам светла перспектива пред нашата страна.

- Какво си спомняте от срещите в “24 часа”?

- Бях и на двете срещи, първата беше в “Патиланци” с Бате Енчо. А на втората вече бяхме на 15 години, получих подарък голяма колекция от книги, разгледахме и част от редакцията. И от двете срещи пазя много топли спомени.

- От къде се информирате какво става в България?

- Единственият вестник, който чета и от който се информирам, е “24 часа”. Използвам уебсайта www.24chasa.bg. От там научавам за новините в България, както и за световните новини - през очите на “24 часа”. А когато бях в България, майка ми купуваше и вестника.

Нелиан Николова,

Монтана:

Бих пяла

на 50-ия

рожден ден

на “24 часа”

-Спомняте ли си срещите в “24 часа”?

-Спомням си, че първата беше в “Патиланци”. Бате Енчо беше водещ и ми беше интересно, че толкова много деца сме родени на една дата. Остана си един прекрасен спомен от детството ми.

-Четете ли “24 часа”?

-От време на време го чета. Предпочитам обаче сайта. На хартиен носител го чета, ако някой близък си го купи. Просто ми е по-удобно в електронното издание.

-Кое ви харесва във вестника и сайта?

-Много неща, но ми се иска да има повече оптимистични новини. Заради тяхната липса от 5 години не гледам телевизия.

-Какво правите сега?

-Уча оперно пеене. Бих пяла на 50-ия рожден ден на вестника. Сега завършвам и организирам благотворителен концерт в родния ми град Монтана. Създадох феста преди няколко години и го кръстих “Изкуството е…”.

Искам да се занимавам с пеене, но ми харесва благотворителността, тя дава страшно много. Работя с много положителни хора и искам да се занимавам с това.

Работата с тези деца е изключителна. За няколко часа те зарежда за месеци напред.