Литва: Непознатият център на Европа

Географският център на Стария континент е на 26 км на север от столицата на тази малка европейска страна. Населението й е под 3 милиона души и говори език, за който се твърди, че е по-древен от латинския. Най-голямата държава в Източна Европа в Средновековието. Светли, високи красиви хора, сдържани като повечето европейци северняци, но сърдечни, ако успееш да ги спечелиш.

Лятото е прохладно, а нощите са кратки и светли. Зеленото, с което се пълнят очите, когато пътувате в равнините й, хипнотизира. Старите замъци или ренесансовите сгради, високите католически църкви в старите части на градовете те превръщат в пътешественик през времето. Добре дошли в Литва.

Най-южната прибалтийска страна е и най-голяма сред трите на брега на едноименното море. Държава, за която средностатистическият европеец изглежда знае твърде малко – основно, че е била част от СССР, заедно с Латвия и Естония, че вече е в ЕС и НАТО и че се справя завидно добре. Или че има доста литовци зад граница...

Приключението започва от столицата – Вилнюс. За първи път градът се споменава през ХIV век в писма на великия княз на Литва Гедиминас до германските градове. Столицата е кръстена на една от двете реки, върху чиито брегове е разположила великолепието си – Вилня. Другата река е Нерис, а над тях се преплитат мостовете на модерен и космополитен град. Стигнете ли до Стария град и площадите му с огромни храмове, виждате, че съвременното “днес” чудесно съжителства с древното “вчера”. Като навсякъде в бившия соцлагер, пораженията върху градската среда, оставени от комунистическия период, са неизбежни, видими и стоят като кръпки. Но в този град някак можеш да ги “изрежеш” наум от вдъхновяващия иначе пейзаж. А и духът на времето в СССР тук не се усеща. Хората са го изгонили успешно и “сивото” на соца го няма дори в панелните блокове в покрайнините.

Градът гъмжи от млади хора, а и там е един от най-старите университети, основан още през ХVI век. Кокетни заведения и семейни пивоварни примамват с аромати и глъчка. Германски ред и чистота. В почти всяка “чупка” от улицата намираш разкошен вътрешен двор, от който не искаш да си тръгнеш.

На северозапад през зелени поляни и нито един метър земя, за който някой не се е погрижил, е старата столица на Литва – Каунас. Оазис за любителите на замъци, история, легенди за рицари и принцеси от периода на Великото литовско кралство и Полско-литовското кралство.

Между двете столици е друго старо място с магичен замък на остров - Тракай - също стара столица на Великото литовско княжество. Мястото е популярно и с местното си население и традиции - евреите караит. В региона му има 200 езера, най-дълбокото от които е Галве - 46,7 м. Там се намира също Тракайският национален исторически парк, обявен за такъв през 1991 г. и единствен в Европа. Предназначен е да запази националното историческо наследство на Литва в тази област, както и уникалната природа - 34 квадратни км гори и 130 квадратни км езера.

За Балтийското крайбрежие – следващия път. Но ако имате път към центъра на Европа – разходете се и до брега.

Аромат в чашата, скулптура в чинията

Студеният борш с цвекло е атрактивен не само на цвят, а и на вкус – освежаващ и засищащ.

Картофените палачинки са пържени, също се сервират със сметана, а често и с маринована риба и хайвер.

Цепелинай са нещо като кнедли от картофи, пълнени с мляно свинско месо. Варят се и се сервират със сметана.

Шакотис – сладкишът, който изглежда като скулптура и се пече на нещо като чеверме, за да добие причудливата си форма.

Традиционната литовска зелева чорба се сервира в купа от ръжен, подсладен хляб с кимион. И е божествено вкусно в комбинация.

Литва се оказа и едно от най-вкусните места в Европа. Кухня с въображение, която превръща картофа във вдъхновение, оцветява супата в розово, вае сладкиш на шиш.

Разнообразието от ястия с картофи е не толкова впечатляващо, колкото вариациите на начина, по който се приготвят. Палачинките от картоф с млечна сметана или гарнирани с маринована херинга и хайвер са... да си оближеш пръстите. Традиционното ястие “цепелинай” превръща картофа във вкусна опаковка, в сърцето на която се задушава смляно месо – най-често свинско, буквално се топи в устата.

Зелевата чорба е ароматна, с гъби и моркови, и често се сервира в купа от прословутия черен литовски хляб, която изяждате заедно със супата. Хлябът наистина си заслужава – ръжен, често е подправен с кимион и е леко сладък.

Студените супи борш се хапват с горещ варен картоф, може отново сметана и доста копър. Но най-освежаващ е вариантът на супата от кисело мляко с настъргано червено цвекло, краставица, зелен лук. Заради цвеклото супата е яркорозова на цвят. Сладкото дърво “шакотис” е кекс, който се пече на шиш. Оттам и формата му – конус със стърчащи “клони”, често поляти с разтопен шоколад. Изглежда като авангардна скулптура, но присъства на всяка празнична трапеза в Литва. И е абсолютно задължителен на сватба.

Литовците са изобретателни и на ароматни напитки. Те са първите, които откриват дестилацията на водка от зърно, макар че околните нации често също претендират за авторство. Местните водки с билки няма как да оставят небцето ви безразлично, дори и да не сте най-големият любител на концентрата. В дестилацията участват нерядко над 20 ароматни треви, а местните наричат питието “трауктине”.

Медовините и ликьорите от мед и билки освен че са вкусни, отпускат и зареждат с настроение. Феновете на бирата изобщо няма да останат разочаровани – напротив. Близо 100 големи и малки пивоварни в Литва произвеждат напитката в завидно разнообразие от цвят и вкус, а често видовете бира са непознати за производителите в останалата част от света.

Материалът е на вестник "Труд"