Люси Дяковска: Самоувереността е много важна за един артист

Люси Дяковска ще бъде в журито на “Х Фактор”. Кастингите за риалити формата вече текат, а българката със суперуспешна музикална кариера в Германия, ще пристигне у нас, за да се включи в следващия етап от шоуто. Люси, заедно със Саня Армутлиева, Маги Халваджиян и Криско, ще седнат заедно, за да оценяват новите таланти и да изберат участниците в отборите си.

- Сред последните новини за вас е участието ви в мюзикъла “Роки хорър шоу”, продължават ли спектаклите?

- Мюзикълът беше част от лятната продукция на театъра в Магдебург. Всяка година се подготвя постановка, която се представя на площада до готическата катедрала. Представленията продължават три седмици и половина. Последното ми участие беше на 12 юли. След мюзикъла започнах турне с 25 или 28 концерта. Една компания ежегодно прави турне с различни изпълнители, с което благодарят на своите клиенти. Участвам заедно с двама мои приятели музиканти - китарист и перкусионист. Трима сме, но вдигаме достатъчно шум като за цяла банда. (Смее се). Турнето ще продължи до края на септември. Интересно е, че почти във всеки град сред публиката има българи.

- След участието идват ли да се запознават с вас?

- Концертите са в доста спокойна атмосфера. Тук близостта с артиста е нещо съвсем нормално. Германците са много възпитани и

няма проблем да

се движиш

между тях,

да разговаряш. В случая не говорим за участия с над 1000 души, каквото беше турнето ми в началото на годината с Флориан Зилберайзен. Когато публиката е между 2000 и 3500 души, няма как да си толкова интензивно между тях. Така или иначе контактът с хората след концерт за мен е много хубаво изживяване. Снимаме се, говорим си, имат някакви въпроси...

- Заради тези ангажименти ще се налага ли да отсъствате за кратко от “Х Фактор”?

- Засега не е планувано. Така промених всичко, че уикендите ми от октомври да бъдат максимално свободни. Ще имам възможността след всяко предаване да летя до Германия, както се случи, когато участвах в “Мюзик Айдъл”.

- Това не е ли много уморително?

- Умората е нещо много относително. Когато вечер се прибера в хотела и си кажа, че имам нужда да си почина няколко дни, бързо махам тези мисли. Благодарността, че имам толкова много работа, надделява. На следващия ден всичко започва отначало - кола, багаж, куче, няколкостотин километра и спирам в следващия град. С този ритъм съм от миналия октомври. Хубаво е!

- Кога получихте поканата да станете жури в “Х Фактор”?

- Маги Халваджиян ми се обади и ме попита дали имам интерес. Всичко се случи доста бързо. След това интензивно говорих и с Дони. Важно е, че ще имам възможността да пътувам до Германия, но ще е добре, ако успея да се задържа и малко по-дълго в България. Имам семейство, племенници.

- Кастингите вече текат, кога ще се включите във формата?

- Кастингите с жури са втори етап от шоуто и той започва съвсем скоро.

- Какви участници ви се иска да има във вашия отбор, стилът музика, който им допада, ще бъде ли определящ?

- Категорично не. За мен във всичко, което до този момент съм правила, стилът музика не е бил определящ. Важно ще бъде как участникът контактува с публиката, как успява да завладее сцената. Това може да стане и само с гласа, без дори да е нужно да се движи. Магията, погледът, да грабнеш зрителя и той да ти повярва са водещи. Ще се боря за кандидати в моя отбор,

които копнеят да

завладеят публиката

В “Х Фактор” журито има възможност да прави нещо повече от това да оценява - да предаде опита си. Това винаги ме е интригувало във формата и тайно съм си мечтала един ден да ме поканят да участвам. Работата с кандидатите винаги ми е липсвала в другите формати, искало ми се е да скоча, да го хвана и да го разтърся, да му кажа: “Движи се по тази сцена!” или нещо друго, което в този момент е липсвало. А това е трудно, когато си само жури. Сега ще бъдем и ментори.

- Имате успешна кариера в Германия, бихте ли подали ръка на някой млад български изпълнител, който според вас има бъдеще навън?

- Саня Армутлиева има много по-добри контакти. Имам мениджър, но аз съм само изпълнител, който вече 15 години има късмета да бъде харесван от публиката. При мен нещата просто се случиха, когато тръгнаха нагоре, вече пет години бях живяла в Германия. В България не съм имала кариера на изпълнител и в очите на хората тук съм по-скоро немски артист. В един прекрасен ден, в края на август през 2000 г., бях на кастинга за “Ноу Ейнджълс”. Бях достатъчно уверена, знаех, че имам какво да дам на тази група, че трябва да бъда част от нея, и това се случи.

- Какво си спомняте от този ден?

- Имах съвсем малко време, трябваше да ходя на репетиции в театъра, който беше от другата страна на реката в Хамбург. Буквално прескочих до кастинга. Може би ми помогна, че бях самоуверена. По-късно нашата мениджърка ми каза, че в този момент не е можела да ме понася. Седнах на първата редица и им казах: “Извинявайте, но след половин час трябва да си тръгна, може ли да мина по-бързо.” По-късно ми разказа, че много й се е искало да не мога да пея. Заставахме в редица по пет и журито караше всеки един да пее, като бързо прекъсваха и минаваха на следващия. Мен не ме прекъснаха,

започнаха

да ми пляскат

и ме накараха да продължа. На нея в този момент й станало ясно, че ще се наложи да ме види още няколко пъти. Когато тя ми разказа своите впечатления, си дадох сметка как съм видяна отстрани. И премахнах тази арогантност от себе си, която вероятно съм проявила. Но оставих самоувереността, защото тя е много важна за един артист. Дори и да правиш грешки, публиката трябва да ти вярва. Неведнъж съм си забравяла текста например, но продължавам да скачам.

- В България напоследък има голям интерес към мюзикълите. Получавали ли сте покана за участие?

- Не, но планирам концерт с Плевенската филхармония, който ще бъде мюзикъл. Ще бъде през октомври. Баща ми стана неин директор и ме попита дали имам желание да направим нещо съвместно. Опитва се да представя разнообразна програма. Още миналата година, когато той се беше кандидатирал, му казах: “Тати, ако успееш да се пребориш с кандидатите и харесат твоя план, ще дойда и ще направя концерт.”

Сега изпълнявам

моето обещание,

разбира се, няма да получа никакви пари. Ще видим дали да не направим някакво дарение. Моите родители цял живот са помагали на домове за изоставени деца.

- Напоследък участвате в маратони, защо?

- От миналата година съм лице на немските пощи, които организират тези маратони за жени. Тази година във всички градове успяхме да съберем двойно повече участнички. Това е една от най-големите фирми в Германия и го приемам като голяма чест. Щастлива съм, че у мен са видели човек, който да носи достатъчно спортна емоция, хъс, да знае как да мотивира и най-вече - човек, когото хората познават. Това много ме мотивира. Всички казват, че добрите бегачи са от средата на 30-те си години и нагоре. Защото тогава започваш да изпитваш силата на ума и това, което те води през тези 20-30-40 км. Напред не те дърпат краката, а желанието, мотивацията.