Виолета Гиндева ще играе майката на Аня Пенчева

Голямата актриса Виолета Гиндева ще пристъпи на сцената на Народния театър след 20-годишно изгнание. Днешните поколения театрални фенове не я познават, защото се оказа, че изключителната хубавица има и изключителна воля. След като е уволнена от известния екзекутор на артистите от Народния д-р Васил Стефанов, Гиндева напуска София, живее в провинцията и нито веднъж не пожелава да излезе на която и да е софийска сцена, макар да има над 120 театрални роли.

Отглежда дъщеря си Яна-Мария, която завършва две висши във Франция и работи като кинопродуцентка, и сина си Данаил, който се занимава с медийна реклама, започва да преподава актьорство, става общински чиновник в Пазарджик в областта на културата.

В киното сме я гледали в “Иконостасът”, “Сватбите на Йоан Асен”, “Князът”, “Снаха” и т.н. Тя е амбициозна и всеотдайна в това, с което се захваща, и става един от пионерите в налагането на кафе-театъра у нас. Камерното сценично пространство пасва на нейния темперамент. Може би затова сега не отказва на режисьорката Росица Обрешкова да се появи в нейната постановка “Лунатици”, която се репетира за Камерната сцена на Народния театър.

Гиндева ще играе

майката на Аня

Пенчева

в тази страхотна комедия на Кен Лудвиг. Аня е пътуваща актриса, чийто съпруг (в главната роля е Михаил Петров) e неин колега и шеф на трупата. Спектакълът ще има премиера към края на септември.

Валя Гиндева е като матрьошките - не остава паднала, винаги се изправя. Животът на Виолета Гиндева е низ от непрекъснати кръговрати на провал и ново възземане. В хороскопа за 14 юни, рождения ден, това е предсказано - “Не обича рутината, а предизвикателствата и движението, затова животът е променлив, а в някои случаи неустойчив.”

Наистина,от това, което е преживяла, може да излезе сюжет за филм или пиеса.

Изглежда, че е своенравна и опърничава, сама разрушавайки подареното от съдбата. Само две години след като завършва ВИТИЗ е избрана от режисьора Въло Радев да играе в “Черните ангели”, филм с млади красиви актьори в ролите на градски терористи, наказващи “народни врагове” преди 1944 г. Гиндева е сред Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Доротея Тончева, Добринка Станкова и Марин Младенов. Филмът е гледан от 3 500 000 зрители и носи голям професионален кредит на актьорите. Валя Гиндева обаче го профуква, когато отказва участие в сериала “На всеки километър”. И до днес смята, че е постъпила правилно, защото сценарият ѝ се видял наивен, като на детски приказен филм. Кой да ѝ каже, че в Холивуд точно такива приказни продукции събират най-добрите артисти и удрят най-високите приходи. И понеже в културата ни винаги има хора, които донасят на партийните бюрократи “истината” за случващото се, тълкуват отказа на младата актриса като повлиян от нейното сродяване с “вражеско” семейство. Гиндева се е омъжила по любов за колегата от Пловдив Кольо Дончев, шармантен мъж, сякаш излязъл от реклама за американски цигари. Той обаче е син на лагерист от Белене, съден от Народния съд, и бракът с него е приет на нож от силно лявото семейство на актрисата (след промените от 1989 г., когато е избрана във ВС на БСП, тя напомня, че баба ѝ е пострадала жестоко от побой в полицията, а баща ѝ проф. Панайот Гиндев е един от основните български философи и социолози на марксизма, така че не може да не е лява). Идеологическият гаф на Валя Гиндева трябва да бъде наказан и бюрократите нареждат да не й предлагат роли в киното в продължение на 5 години.

Най-хубавите години за една актриса. Добре, че телевизията захапва правенето на филми и театър, и Валя Гиндева се появява на малкия екран в “Демонът на империята”, “Дъщерята на началника”, “Последна проверка”. Тогава идва “Сватбите на Йоан Асен” (1975), мащабна суперпродукция на режисьора Вили Цанков. А той не е човек, на когото бюрократите могат да заповядват. Виолета Гиндева е поканена за ролята на ромейката Ирина, втората съпруга на българския цар, дадена от баща си Теодор Комнин като дипломатически подарък. По време на снимките умира Апостол Карамитев, който изпълнява царя, и режисьорът взема Коста Цонев за тази роля. Гиндева си спомня как се среща с него. Ирина трябва да бъде въведена при Иван Асен, който я чака в тронната зала. “Влязох в стаята за първите интериорни снимки - разказва актрисата. - Видях високия силует на Апостол, застанал при един прозорец с гръб към мен, облечен в дрехите на царя, които носеше Апостол дотогава. Не може да бъде, си помислих, нали току-що дойдохме от погребението на Апостол!

Извиках спонтанно:

“Апостоле!”

Той се обърна

и вместо тъмните очи на Карамитев видях сините очи на Коста. И неговите, и моите очи се насълзиха. Решихме да изиграем сцената така, както оригинално я беше подготвил Карамитев.”

Виолета Гиндева уверено гради кариерата си. След като изтича разпределението ѝ в Русенския театър, през 1974 г. тя постъпва в трупата на Народния театър. Изиграва Мила от “В полите на Витоша”, Сара от “Душата на поета” на О' Нийл, Хилде от “Майстор Солнес” на Ибсен, Меги от “Котка върху горещ ламаринен покрив” на Тенеси Уилямс, Ифигения от “Ифигения в Таврида” на Гьоте, Марта от “Недоразумението” на Камю... Жени, които не искат да живеят незабележимо, въвличат се в решаването на проблеми на интимния им кръг, по-често гневни и обвиняващи, отколкото мили и нежни.

Но в личния си живот актрисата няма късмет. Кольо Дончев умира от рак, оставяйки Валя Гиндева да отглежда сама дъщеря им Яна-Мария. Днес тя си дава сметка за миналите години и установява, че е работила с най-големите режисьори и с най-големите актьори. Сприятелява се с Иванка Димитрова, мъдра и много интелигентна, и със Славка Славова, етична и справедлива. Един ден Славова я извиква на огромната празна сцена и обяснява: “Оттук ще те чуват до осми ред, но няма - до следващите два реда. А оттук ще те чуват чак до последния ред, но ще заглъхваш от двете си страни...”

Седемдесетте години е времето на бума на кафе театрите и Иванка Димитрова превежда от английски любопитни текстове за себе си и приятелката си. Събират вярна публика в хотелите “Ню Отани”, “София”, “Радисън”. Тези спектакли, обикновено с психологически интимни, а не социални истории, пробиват като мода в цяла Европа - обедните представления в Лондон, вариететните сцени по “Шан-з-елизе” в Париж. Това десетилетие е времето на хипитата и сексуалната революция и Валя Гиндева

така си обяснява

огромния успех на

филма

“Иконостасът”,

в който е в ролята на свободолюбивата и опърничава Катерина. Собственичка на киносалон в центъра на Париж върти българската лента в продължение на 3 месеца при пълни салони с млада публика. “Сигурно им е била близка съдбата на Катерина и Рафе Клинче”, предположи актрисата в разговор за “Всяка неделя” с Диана Любенова. Дъщеря ѝ Яна-Мария пък я изненадала, когато - като съсобственичка на продуцентска студия в Париж - открила в издание за европейското кино, че цитират единствено “Иконостасът” за пример на източноевропейските филми от 70-те години. Пак на Диана Любенова тя разказа любопитна случка от работата си в тв театъра, “първата ѝ любов”, според нейната класация. Един ден снимали сцени от “Макбет” с Хачо Бояджиев и понеже Иван Кондов в главната роля не бил добре, трябвало за няколко дни заместникът му Любомир Киселички да овладее положението. Актьорът още не знаел репликите и сценичните работници държали текста на големи дървени табла, примитивен предшественик на днешното аутокю. В съседното студио Стефан Данаилов снимал друго представление на тв театъра и там неговите сценични работници го улеснявали с неговия текст. По едно време бачкачите решили да се помайтапят и разменили таблата с двата текста. Валя Гиндева веднага усетила, че има нещо, но Ламбо съвестно изговорил репликите докрай и после разярен влетял при съседите Гиндева и Киселички.

Много щастие и скърби ѝ носи вторият брак на Виолета Гиндева - с по-младия от нея актьор Емил Джамджиев, който завършва в един випуск с Жоро Мамалев, Ели Скорчева, Иван Балсамаджиев, Косьо Цанев, Милен Миланов. Между него и Виолета пламва любов, завела ги до брак. Когато обаче в Народния театър идва като стажантка Албена Чакърова, Емил започва авантюра с нея и изоставя Виолета. Ето как в Blog.Bg коментира Юлиан Вучков, който има живописни и итересни психооценки: “Те бяха много различни. Валя Гиндева беше много хубава, много женствена. Но и много деспотична, каквато е и до ден днешен. Емил беше по-авантюристично настроен, по-разкрепостен и по-свободен в житейското си поведение. И затова предпочете Албена Чакърова, която по̀ го устройваше, защото беше бохем като него. Макар че Виолета беше много любвеобилна и излъчваше секс, особено в по-младите си години.”

Емил Джамджиев не пести алкохола и неразумния живот, които го довеждат до инсулт и го вкарват в гроба.

През 1993 г. Виолета

Гиндева е уволнена от

театъра заедно с

всички народни

артисти

от възрастното поколение. Години по-късно тя признава, че е имало дни, в които семейството ѝ гладува. Понеже не е човек, който си оставя коня с каруцата в реката, опитва да се изправи. Става репортерка в радио “Експрес” и прави удар - интервю с Тодор Живков. Като се закрепва финансово, решава да прави частен бизнес и отваря козметично студио в кв. “Младост”. Но това е времето, когато районите в София са парцелирани между яките момчета с бухалки и след няколко техни визити актрисата се отказва. Помагат ѝ да започне да преподава в колежа “Любен Гройс”, после разширява преподавателската си дейност в Пловдивския университет. Яна-Мария се залюбва с американец и заминава за Щатите, където ражда първото внуче на Виолета Гиндева. На въпроса на Диана Любенова за някаква магическа диета, взета от менюто на Людмила Живкова, Гиндева обяснява, че в трудно време “се изчиства с чай и мляко - пиеш три дни и ставаш чист и по-лек.” Няколко пъти успешно прилага тази диета, единствената, която ѝ помага. В хороскопа за нейния рожден ден, 14 юни, пише: “2014 година е трансформираща година. Не бива да съжалявате за онова, което си отива от живота ви, защото то ще отвори място на нови и по-качествени перспективи през следващата 2015 година, а и ще си отиде само онова, което е изгубило своя смисъл и значение”, казва тя.