Ники Кънчев: "Биг Брадър" се храни от дразнители, ние не сме спа център

Супер е ролята на татко и все

повече ми харесва, казва един от

най-популярните тв водещи

- Има ли нещо, с което новият сезон на “Биг Брадър” ви изненада, г-н Кънчев, след като толкова години сте водещ на предаването и на сродните му издания?

- За пореден път ме изненада (приятно, де) големият интерес към шоуто. Макар и в средата на отпускарския месец август, когато половин България релаксира, отзивите бяха като лавини. Взривът освен в медиите и сайтовете, голям беше и във фейсбук. В дните преди и след старта там всеки се чувстваше длъжен да изкоментира участниците, форма̀та и не знам още какво си.

Предаването е толкова силно като внушение, че всеки се упражнява върху него - дали това е България през 2015-а година, дали това са хората, които вървят по нашите улици, дали това е точната до милиметри социологическа извадка на обществото, дали тези вътре са дъното, че и под дъното. Особено активни в коментарите бяха няколко млади политици и социолози, които са ми приятели в социалната мрежа. Явно никой друг не сервира на обществото ни подобно ястие и не дава подобна широка платформа за дискусии. Да не говорим и за щипката пикантност на това блюдо...

Затова

евала на Нова телевизия за риска,

който пое да прави предаването през август, който, повтарям, се смяташе за мъртъв откъм телевизионна гледна точка.

- Как се чувствахте на старта на шоуто? Притеснявахте ли се, или вече сте привикнали към камерите и мисълта, че милиони очи ви наблюдават?

- Притеснение винаги има, но като знам колко е подготвен целият ни екип, като видях и аз заедно с всички останали кастинга и го обсъдихме задълбочено, бях сигурен, че

всичко ще мине

по мед и тв масло

Трикът е да забравиш колко милиона те гледат, но и да не забравяш това. Трикът е и студиото да е като собствен дом. Всичко останало е механика, лапсуси и бърза мисъл.

Прибавете тук и чара на Алекс Сърчаджиева, която е родена актриса и която се утвърждава все повече и повече на телевизионния терен.

- Кои са местата в Къщата, които никой зрител никога няма да види? Какво има в тях - продуценти, които дирижират сценария, или други тайни?

- Ха-ха-ха-ха, разбира се, има и такива места в Къщата, но те са в нашия телевизионен двор. Има умни и реактивни като мисъл жени и мъже, продуценти и редактори, сценаристи и организатори на мисии, монтажисти магьосници. Има и съвсем нови телевизионни професии като логъри и копилоти, каквито не е имало по времето на любимата ми “Всяка неделя”.

Цялата галиматия ми прилича на партия шах: един ход от продукцията, един ход от съквартирантите, после атака от екипа и отговор на участниците. Но това е по-елементарно и образно казано. Иначе всичко е телевизионен разказ за еволюцията или девалвацията на героите ни, за разцъфването или спихването им.

- Нарочно ли се подбират, меко казано, странни участници, с които сякаш повечето зрители не се идентифицират?

- Кастингът е изцяло дело на продуцентите на шоуто, те имат свои виждания и ги реализират. Някои участници ни изненадват с взривното си развитие, други, които са давали високи заявки на предварителния кастинг, вътре мишкуват. Точно като в живота - някой колега в офиса ви е по-нисък от тревата, но извън редакцията трещи и гърми. Сигурен съм, че имате такива колеги.

Шоуто се храни от типажите, които са около нас в обществото. Има умни, но неуспели хора, които нямат големи финансови възможности и които доста хейтват всичко около себе си. За тях винаги “всичко е нагласено”, винаги някой друг им е виновен, “всички са връзкари”.

В обществото ни има и мускулести и агресивни типове. Виждаме ги по кръстовищата да изпреварват безпардонно, да си тръскат пепелниците директно от колата. Има и цигани, има и роми. В обществото ни има и гейове… Какво, да си заровим главата в пясъка като щрауси и да не ги виждаме ли?

Проекции на всички тези типажи съществуват в шоуто и тази година. Дали зрителят ще се идентифицира с тях, е вече друг въпрос, но със сигурност и рейтингите го показват - ще му е интересно да ги гледа. И съответно да ги обсъжда.

- Защо например е нужен на сюжета на шоуто един Кристиян, който блесна още с появата си, но след 8 дни набързо изгоря, след като зрителите го изгониха?

- Според мен лично по няколко причини. Шоуто се храни от дразнители, ние не сме спа център. За да има разказ, нещо трябва да се случва, да има герои и антигерои, постъпки и отговори на тях. Хора като Кристиян палят огъня.

А и друго, което вече казах в живото ни предаване - той, какъвто и да е, е българин, не е внос от Румъния, а е от село Жернов, което е от тази страна на Дунава. Кой го е възпитал и формирал да е такъв, какъвто го видяхме и чухме? Май нашето с вас общество, родители, съседи, учители.

- Кой е любимият ви участник в “Биг Брадър” от всички сезони?

- Водя шоуто от старта му през 2004 година и повече от сто-двеста образа минаха през него. Извън виповете, повечето от които са ми големи приятели в живота, си обичам и другите участници. И досега поддържам отношения с много голяма част от съквартирантите ни. Много оригинални типчета бяха Найден, Стойка, Зара, Гроши, Здравко, Виктор, Зейнеб, Димитър от първия сезон, Миро, Елена, Мъро, Пецко, Недялко, Вего, Иван от втория сезон, тризначките Вяра, Надежда и Любов, леля Вили, Пеньо, Боби Ръгбиста, Лили от третия сезон. От семейния сезон също имаше скици.

- Кой е най-странният сред тях?

- Може би Пацата, който се превърна в нещо като събирателен образ. Лео също изби рибата и пиците, а сега и хип-хопа.

- Защо всеки се чувства длъжен да разкритикува риалити шоуто? Не е ли по-просто да сменят канала? Да не би то да има и скрит смисъл, алегоричен спрямо обществото, и не всичко да е само шоу и забавление?

- Критикуват, защото в телевизионното огледало, което им предлагаме, виждат самите себе си. Това, което най-много те дразни в човека отсреща, най-често е черта, която ти самият притежаваш. Именно затова се чувстваш някак длъжен да я отречеш и оплюеш. Така сякаш се оневиняваш.

- Вие самият как възприемате “Биг Брадър”?

- Възприемам го от няколко страни: от игровата част и от телевизионната. А и от съдържателната.

От игровата ви казах, че ми прилича на партия шах. Ще използвам и друга популярна игра - т. нар.

каруцарски белот,

който много обичам

и в който има много математика, логика и още много други неща. В белота често рискувайки, минаваш ниско, за да хванеш последната ръка, което ти носи и “последно десет”. Т.е. стъпка назад, за да спечелиш генералната линия. Такива туистове се случват много често в “Биг Брадър”.

От телевизионната страна също човек има какво да научи от предаването - така, както вие пишете статиите си и разказвате истории с тях, така и ние произвеждаме телевизионни клипове, които наричаме “айтъми” и които илюстрират историите ни в картинки. Само че ако ти седнеш и за 2 часа можеш да напишеш една сериозна статия, тук за 5 минути айтъм ни трябват от 24 до 48 часа труд на няколко човека.

И като съдържание “Брадърът” си е чиста проба журналистика. Добра или лоша, зависи от това кой я прави и колко е талантлив.

- Вкъщи гледате ли го, обсъждате ли го, какво си говорите за предаването?

- Да, естествено - все пак това ми е работата и трябва да съм в час с всичко около нея. Не натрапвам на околните мнението си, дори на най-близките. Унас всеки гледа каквото иска.

Знам, познавам и чувам за хора, които не гледат и не дават на децата си да гледат не само “Биг Брадър”, въобще телевизия. Уважавам и този избор, макар че повече ми прилича на бягство от реалността. С изключването на телевизора няма да изключите проблемите с циганите, няма да изнесете гейовете в чужбина, няма да решите житието на бедните.

Всеки има глава на раменете си. Ролята на родителя виждам в постоянните, а не спорадични обяснения кое е добро и кое е лошо в този свят. Това предаване дава достатъчно поводи да се почувствате родител на практика.

- Как реагирахте, как се почувствахте, когато продуцентите ви се обадиха с покана отново да водите шоуто?

- Подскочих два метра и изкрещях “Йес!”

Ха-ха-ха-ха, майтапя се. Нали съм телевизионен журналист, поне така пише в дипломата ми за висше образование - според мен е нормално да ме поканят.

- Защо според вас то се задържа толкова сезони и години у нас с нестихващ интерес?

- Защото е любопитно и вади на показ реални хора с реални истории. Защото след малък престой в къщата маските падат и всеки лъсва такъв, какъвто е. В “Х фактор” например журито ти помага да оцениш качествата на певеца, тук обаче няма нужда водещият да ти обяснява кой е добрият и кой лошият, ти сам си си жури. В една пиеса вечер в театъра се играят роли, а тук хората играят себе си.

- Спират ли ви непознати хора да ви разпитват за “Биг Брадър”?

- Нонстоп. Преди два часа на улицата майстори оправяха тротоара и шефът им, като ме видя, каза на работниците си: “Хайде, стягайте се и работете и ще ви вкарам в “Биг Брадър”. И добави: “Много поздрави на Цецо Надежденския”. Един от работниците подвикна: “И на Николина”…

- За какво друго искат да си говорят хората с вас?

- В последните 5 години за ЦСКА и само за ЦСКА. Оплакваме злощастната си обща съдба…

- Толкова години - вече 20, сте един от най-популярните тв водещи у нас. Дори и непознатите започват да ви чувстват като близък, който им говори от екрана. Как ви действа славата?

- Понякога ме уморява, но понякога ме забавлява. Приятно е, когато хората бързо свалят бариерите и започвате да си говорите като стари приятели. Българинът е много готин събеседник. Разбираме от всичко.

- Как се отразява тя на семейството ви?

- Гледам да ги пазя от шума, да не ги набутвам в шоубизнеса. Не позирам с тях по фотографски сесии, не ги пробутвам по студиа и списания.

- Дъщеря ви Мари София разбира ли колко е известен баща ѝ? Давате ли автографи на децата в детската ѝ градина?

- Чак автографи не, но децата около нея вече няколко пъти ме спираха с най-якия въпрос на света: “Снощи ти беше в нашия телевизор. Как влезе там?” И аз почвам с обясненията.

- Как се чувствате в ролята на татко?

- Супер е тази роля и все повече ми харесва. Мари София расте много любознателно човече. Старая се да съм строг и справедлив. Разработил съм система за получаване на бонуси, ако се представи добре в математиката, езиците и спорта.

- Май от 3-годишна тя е свикнала да ходи по концерти, като покрай вас вероятно е била на едни от най-качествените у нас. Запалена ли е по музиката, какво слуша?

- Първият концерт в живота ѝ беше на Умберто Тоци в зала 1 на НДК. Толкова ѝ хареса, че го проспа с удоволствие. Покрай нея ставах експерт и в детските песни - знам коя е Бриджит Мълдър, коя е Деми Ловато, кой пее песента от “Замръзналото кралство”, знам, че столицата на същото това кралство е Арендел, а ти знаеш ли кой обича “топли прегръдки” и защо?

- Отива ли си онази естрада, която помним като деца? Какво ще я смени?

- За съжаление, да, и то безвъзвратно като “Златният Орфей”. Чувам, че предстоящият “ВИП Брадър” обаче има планове как да възроди класическата естрада.

- Правили сте десетки интервюта с някои от най-големите звезди в световната музика. Какво научихте от тези хора?

- Научих, че най-важното е човек да бъде естествен и да остане човек, а не мумия. Научих и десетки практически малки неща. Няма да забравя срещите ми с Джон Бон Джоуви, Стивън Тайлър от “Аеросмит” и Ник Мейсън от “Пинк Флойд”. Великани!

- Как започнахте да се занимавате с музикална журналистика?

- Музиката изгради мирогледа ми още от соца. Слушах западните радиостанции както хиляди други българи и поглъщах всяка нота. Колкото и абсурдно да звучи днес, във века на комуникациите, тогава

един съветски ВЕФ ми беше

като прозорец към света

Забраненият плод беше сладък и интересен. Събирах изрезки от руски и западни вестници и списания, защото в българските нямаше дори ред за западните кумири. Супервъодушевен си купих на гарата във Варшава първото си списание Bravo заради плакатите. После се оказа, че полските далавераджии са сменили цялото списание вътре и си останах с корицата отпред и отзад. Сега мога да се похваля, че съм гледал на живо на концерти всичките си идоли от младежките ми години.

- Въпреки телевизионната си слава не спирате да работите в Дарик радио. Защо?

- Радиото продължава да е магия и докосва хората по необясним начин. Умирам да подбирам музиката в шоуто си по Дарик радио, тя илюстрира мислите ми. А пък разговорите са много по-интимни и непринудени.

- Преди години вашият продуцент и приятел Нико Тупарев ми каза, че идва времето, в което вие конкретно, както и хора, подобни на вас - на вашата възраст, с добро образование, популярни и без компромати за тях, ще влязат в политиката. Виждате ли се като политик?

- За съжаление, много се омаскари самата политика и като цял живот си градил име, защо да го съсипваш за 2-3 години? В същото време, като гледам непостроените магистрали, кретането на ръба на родителите ни и всякакви други недомислици, си мисля и други неща. Засега само си мисля.