От улицата до многохилядния стадион ме заведоха хората
Испанската група „Макако” ще свири на 20 септември в Античния театър в Пловдив по покана на „Тангра мега рок”. Концертът е част от фестивала Sounds of the Ages, в който ще се включат 2Cellos, Apocalyptica и OPETH. „Макако” пълнят стадионите в Испания и Латинска Америка с музиката си, която е смесица от реге, фънк, поп и румба.
- На 20 септември идвате с „Макако” в Пловдив. Как върви турнето ви?
- Бяхме в много държави, в които свирим често – Панама, Мексико, Чили, Пуерто Рико, Колумбия, Уругвай, САЩ. Винаги е вълнуващо да виждам как хората там се забавляват, танцуват и пеят с нас. Сега сме в Испания и се радвам много, че ще посетим и България. Имам приятели от вашата страна, знам, че музикантите ви са отворени към света, което е страхотно.
- Много сте популярен с музиката си по света. Има ли романтика в кариерата ви?
- Свиря и пея от дете. Започнах по улиците на Барселона. Аз съм от онези музиканти, които са станали популярни благодарение на принципа „от уста на уста”. Хората започнаха да говорят за мен и почитателите ми нарастваха, стигнах до фестивали, до световни турнета. За мен най-важното е да се живее в настоящето, да се наслаждаваш на момента, а не да проектираш бъдещето си или да гледаш към миналото. Помня ясно как като 15-16-годишен излизах да свиря из града и хората ми казваха: „Момче, невероятно талантлив си. Дано нещата да се развият добре, да успееш!” А аз им отговарях: „Че какво им е на нещата, добре са си и сега – правя онова, което искам, и съм щастлив.” Винаги съм работил здраво, не претендирам, че знам всичко, но съм убеден, че настоящето е единственото нещо, което ние, хората, наистина притежаваме.
- Има ли нещо от миналото, което ви липсва?
- Може би времето, когато бях 11-12-годишен. Искам да се разходя из махалата, да се кача на малкото си колело. Спомените ми оттогава са красиви, бях голям мечтател. Обичам да свиря и композирам за хората – това ме връща в детството ми. Всеки път на сцената ставам отново дете, общувайки с публиката. Комуникацията между хората е важна. Дори и да не знам добре езика ви, ще взема китарата, ще попеем и пак ще комуникираме. Аз, докато говоря, непрекъснато ръкомахам. Името Макако не е случайно. Когато бях дете, мама ме наричаше Мико, което значи маймуна. Тялото ми е енергично, аз все скачам, движа се, това е типично за мен, затова и хората започнаха да ми викат Макако. Може и от южняшката кръв да е цялото това ръкомахане или от това, че съм израснал с латиноамериканци и съм взел някои техни характерни черти.
- На вашите концерти е като парти – всички танцуват и пеят, усмихват се. Как толкова години задържате емоцията?
- Когато си популярен, образът ти не ти принадлежи. Хората проектират върху теб онова, което искат. Единственото, което можеш да направиш, е да бъдеш себе си. Почитателите на музиката ми са много приятни, хубави хора. Намират част от себе си в песните ми. Идват и казват: „Хей, човече, тази песен беше адски важна за мен точно в този момент, важна за душата ми, за живота ми, накара ме да се усмихна.” Ей това ме прави щастлив. Мога ли да давам тази емоция на хората, значи всичко е наред. Всеки човек носи поне една тежка история със себе си и ако се намери в музиката ми, аз съм доволен. 
- Кое участие си спомняте с най-много емоция?
- Ние сме шарен състав – има музиканти от Латинска Америка, от Африка. Често испанците ме питат как ни приемат в другите държави. Всички концерти са запомнящи се. В Япония за мен беше невероятна емоция, защото въпреки огромните разлики в езика публиката пееше песните ни, без да спре за момент. Веднъж свирихме в пустинята, в бежански лагер. Беше невероятно да съм там – хора, които се борят срещу насилието, които си нямат нищо, ти дават всичко. Да си на фестивала Rock in Rio пред хиляди хора, е огромна емоция, но когато свиря за кауза, когато подкрепям нещо, в което вярвам, съм истински жив. Силно социално ангажиран съм. По време на концерт по покана на фондация Oxfam например дори и без микрофон да пееш пред хората, насред нищото, разбираш, че животът ти прави подарък, учи те на нещо ново, дава ти различен смисъл и емоция.
- Как се става толкова популярен като вас?
- Няма формула. Правя всичко според сърцето си и работя здраво. Само вдъхновение не стига. В изкуството трябва да бъдеш себе си, за да си разпознаваем за хората. Не е важно да си най-добрият певец. Боб Дилън например няма глас, но е невероятен, сред най-добрите изпълнители е – има какво да каже с музиката си, хората го разпознават безпогрешно, колоритен е. Аз пораснах бавно. Благодарен съм на американските медии, които започнаха да разпространяват музиката ми, но реалността е, че ако хората не те препоръчват, ако не се популяризираш от уста на уста, нямаш голям шанс. „Хей, трябва да чуеш това” е изречението, което те прави известен, защото е искрено – докоснал си някого емоционално и той предава нататък тази емоция. Щастлив съм от това, което правя, истински щастлив съм и хората го усещат.
- Кое ви носи радости в живота освен музиката?
- Обичам да съм близо до природата и там ставам пак дете. Обожавам морето, като риба съм. Синьото е моят цвят. Планината също ме зарежда. Живея в град само защото съм активен социално, искам да работя, но все повече имам нужда от досег с природата. Понякога пък през нощта ми идва идея за песен и я записвам или на телефона си, или я надрасквам на листче. На сутринта поглеждам – там е, ура, не съм сънувал. Е, няма такава радост!
- Какво искате за себе си?
- Здраве, щастие, да посрещам настоящето с усмивка, да съм себе си. Моля се най-вече за здраве за мен и хората около мен. Аз обичам да плувам, да тичам, да си правя йога упражненията. Здрав ли съм, ще мога да върша и всичко останало, което ми хрумне.
- Молите ли се? Религиозен ли сте?
- Не. Музиката е религията ми. Вярвам само в нея, в природата, в хората и в емоциите им. Харесва ми да взимам по малко от всяка религия и философия и да си правя собствен микс. Това е като природната медицина – всеки човек притежава негова си реалност и има нужда от различен лек, не от рецептата на предишния пациент. Създаваш философията на живота си според твоите усещания, според това какво си преживял, какви хора си срещал.
- Какво избягвате в живота си?
- Да се опитвам да контролирам всичко, направо ме е страх от това, то е невъзможно. Човек трябва да живее. Понякога си казвам: „Хей, това трябва да е еди-как си, не така.” Но стъпка по стъпка се уча да оставям нещата да си вървят по естествения ред.
- А какво обичате да правите?
Обожавам да чета поезия особено латиноамериканска, испанска. Обичам и киното – латиноамериканското, независимото европейско кино. Харесва ми и всичко, свързано с храната, обичам да работя с ръцете си, да излизам сред природата, да се разхождам около Барселона с колелото си до морето, да скачам във водата и да се виждам с приятели.
- Стилът, който свирите, ли ви е любим? Какво слушате?
- Обичам да слушам всички стари изпълнители на румба като Гато Перес например. Рубен Бладес и Хектор Лавой също са големи вдъхновители за мен. Разбира се, регето ми е любимо. Боб Марли е великан, музиката на Ямайка е вдъхновение за много хора в Южна Европа и Африка. Миксът на реге с румба е неповторим. 
- Актьорът Хавиер Бардем участва в клипа ви Moving. Приятели ли сте с него?
- На Хавиер Бардем е и гласът на моряка в интродукцията към албума ни Puerto Presente. С Хавиер не се чуваме всеки ден, но сме добри приятели, той е невероятно щедър човек, ангажиран с много социални каузи. Забавен, трудолюбив, истински нормален човек е. За мен той е един от най-добрите актьори в света и притежава завидни ораторски качества. Хавиер Бардем подкрепя каузите, зад които заставам и аз, харесва музиката ми. Веднъж му направихме изненада в телевизионно предаване и той свири на перкусии с нас – беше страшно весело. По повод на клипа към Moving си имаме наша шега. По онова време Франсис Форд Копола му се обади, за да го покани да участва в негов филм. Хавиер му отказа, а дойде да се снима в моя клип. Е, вероятно не е харесал сценария на филма, разбира се, но това не пречи и до ден днешен да се шегуваме, че е отказал на Копола заради мен.
Коментари (0)
Вашият коментар