Втори надпис се появи в Голямата базилика на Пловдив

Под мозайките има неразкрит римски храм, а в страни от тях - некропол

Втори надпис излезе при реставрацията на мозайките в Голямата базилика на Пловдив. Той е със значително по-малки размери от този, който беше разкрит неотдавна и доказва, че храмът действително е бил епископски.

Новият епиграфски документ е даден за разчитане на специалиста по древни надписи Николай Шаранков. "Надяваме се той да ни даде още по-сигурна датировка кога е построена базиликата - дали в първата четвърт или първата половина на ІV век", казва археологът Елена Кесякова, която минава за най-добрия изследовател на Филипопол през римската епоха.

Вторият надпис, както и първият, се появиха в долния пласт мозайки, които вече са напълно разкрити. Запазени са много добре и са още по-стабилно направени от тези в горния пласт. Изработени са в геометрични орнаменти. "Те ще останат на място, а горните са демонтирани и се съхраняват. Когато се изгради защитното покритие, те също ще бъдат експонирани на второто ниво на сградата", коментира Кисякова.

Първият надпис, който предизвика сензация, всъщност потвърждава тезата на археоложката, изказана от нея още през 80-те години на миналия век, че базиликата е епископска. Изписано е и името "Кианос" на старогръцки. Според изследователката може би това е самият епископ.

Тепърва учените ще изясняват каква е причината по-ранните мозайки да бъдат закрити с нови, положени през V век. Кесякова допуска, че това е свързано с арианството, което е съществувало във Филипопол и по-късно е осъдено като ерес от Сердикийския събор, проведен 343-344 г. Целта му е била да възстанови мира в Църквата след разкола, причинен от арианите.

"Едно е сигурно - Епископската базилика е обслужвала не само Филипопол, а цялата провинция Тракия. Това го доказват нейните бляскави мозайки, които се простират върху площ от 1,8 дка и са без аналог у нас. Няма как подобен храм да не се е ползвал с императорска протекция", разсъждава археоложката.

По-любопитното е, че под самите мозайки има римска сграда. Част от нея е установена при сондаж. "Какво е било предназначението й, още не можем да кажем. Възможно е да е храм, защото базиликите обикновено са строени върху свещени места. Ще е интересно да проследим каква е тази сграда", казва Кесякова.

Това обаче ще стане догодина, когато разкопките ще бъдат извършени в посока към католическата катедрала "Св. Лудвиг", без да се разрушава пътното платно. Точно под него попада северният кораб на базиликата. Археоложката ще дири и средновековен некропол. През 80-те години на миналия век тя е разкрила около базиликата 102 погребения. "При наличие на подобни останки трябва да се търси и църквата, която е обслужвала този некропол", убедена е Кесякова.

В продължение на 4 г. тя проучи и западната част от Римския форум и установи, че най-ранният му строителен период от І век, което съвпада с времето на Октавиан Август. В края на ІV в. античният площад на Филипопол загива и върху неговите руини са появяват средновековни градежи. Разкопките там са към края си. Проучената територия е 1,5 дка и предстои да бъде експонирана при реконструкцията на централния площад.