MONA e най-младата изпълнителка от лейбъла на Мария Илиева „Стерео стая". С първата си песен „Звезда" тя заяви сериозното си присъствие на българската музикална сцена и е решена твърдо да я промени. Парчето предлага съвременно поп-рок звучене и предизвикателен текст. „Звезда" е своеобразен отговор на случващото се в музикалната индустрия - МONA смело заявява присъствието си с талант, чар и неподправен рокаджийски дух. Ако се чудите откъде я познавате, тя беше една от многото явили се на Music Idol, но за съжаление не успя да стигне до големите концерти.
-Здравей, МONA. Разкажи първо на нашите читатели коя си ти?
-Аз съм рок принцесата на „Стерео стая", работя от една година с тях. На 17 години съм, уча в Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир", където снимахме и видеото на „Звезда". В общи линии това съм аз.
-Първи сингъл, с който правиш своята заявка за албум...
-След първия сингъл започваме да работим за втори и трети, а догодина надявам се албум, който ще бъде в същия рок стил.
-В рок стила ли се чувстваш наистина себе си?
-Да, това е моят стил и в него се чувствам наистина себе си. Ако трябва да съм честна, по хард стилът ми е на сърцето. Както знаем обаче, всеки прохождащ артист трябва да започне малко по-комерсиално. С всяко следващо парче съм решила да показвам на хората коя всъщност съм аз.
-Доста интересно е посланието ти в „Звезда"...
-Идеята на „Звезда" е да има лека ирония към всички изгряващи и не толкова изгряващи звезди, които си мислят, че с много коса и силикон ставаш известен и хората те харесват. Аз всъщност им казвам, че не е така, и залагам на другия път, който е малко по-труден и малко по-дълъг, но за сметка на това е много по-сладък.
-Доста смела позиция още с първия сингъл. Не се ли страхуваш, че колегите ти ще скочат срещу теб?
-Това е моята позиция и не ме интересува, че съм изгряваща. Аз не искам да влизам в някакви интриги и скандали около това нещо, това е съвсем лека ирония, съвсем по детски наивно, закачливо... иначе посланието като цяло за мен лично е да бъдем себе си, да не се стараем да слагаме маска и да бъдем различни, защото с това ще сме интересни на хората.
-Съжаляваш ли за Music Idol?
-Не! Това беше една проба да видя на какво ниво съм. Всъщност тогава съжалявах, бях много депресирана, бях много тъжна... плаках. В един момент обаче реших, че е много по-важно да се развивам като артист. Щом съдбата е решила така да стане, значи е по-добре и ето че с днешна дата нещата се случват.
Коментари (0)
Вашият коментар