ЮАР е повече от готова за световното първенство, научаваме от trud.bg . Думите са на държавния глава на страната Джейкъб Зума, приятел № 1 на президента на ФИФА Сеп Блатер. Точно преди година двамата се целуваха уста в уста по време на мача на откриването на Купата на конфедерациите ЮАР - Ирак (0:0). Същото вероятно ще стане и в петък, когато клишето "светът е футбол" ще се превърне в реалност.
Точно една година след домакинството на Конфедерейшън къп ЮАР наистина се е променила. И засега поне изглежда към добро. Мерките за сигурност са буквално драконовски още от кацането на летището в Йоханесбург. Десетки военни с автомати гледат страшно, но с респект. Сякаш и птиче не може да прехвръкне извън погледа им. От летището колите се движат по пет ленти, но в един момент полицаи "свиват" трасето и привикват по избор за контрол.
Преди половин година, по време на Купата на Африка, съседска Ангола преживя трагедия. Националният тим на Того попадна в засада и картечният огън уби двама души, а мнозина бяха ранени. Затова и Зума явно е мобилизирал цялата войска като превантивна мярка, защото на световното подобна зловеща драма би имала колосален отзвук.
Край летище "Тамбо" огромно поле е залято с чакъл, боядисан в цветовете на националното знаме на страната. Тук почти всеки пристигащ гост възкликва при красотата на гледката. Пътищата са осеяни със знамена на всички участници на мондиала.
"64 мача, 32 отбора, 1 шампион" и "Момчета, ние ви вярваме", пише на огромни билбордове, където на снимки обикновено са любимците на Христо Стоичков от времето му в "Мамелъди Съндаунс" - Матю Буут и Катлего Мфела.
Казват, че Южна Африка не е Африка и все пак... много хубаво не е на хубаво. Така е и на световното. Факт - не всичко около организацията е окей. Преди година в прочутото гето Совето имаше само наченки на строеж на стадион. Днес над него се извисява величественият 94-хиляден "Сокър Сити". В цветове, допадащи на страната - кафяво и керемидено. Огромната постройка прилича на мюнхенския "Алианц Арена". Там започват и първите проблеми на журналисти и доброволци, които ще отразяват и ще се грижат за световното.
Акредитационният център представлява неголяма шатра, но шокираща е опашката, която се вихри пред него. По обяд зимните температури в ЮАР достигат... 20 градуса, журналисти гневно хвърлят по някоя ругатня. До тях на друга опашка тъмнокожи доброволци се забавляват, опитват се да танцуват, въпреки че също са на опашка. Но те явно график нямат. И както се шегуват колеги - в Африка бързи са само антилопите.
Очевидно местните са усложнили максимално системата за акредитиране. Проверка на паспорти, снимки... Преди четири години в Германия процедурата отнемаше между 5 и 10 минути, но пък нали точно немците са господари на реда. На журналистите и доброволците освен с жегата се налага да се борят също с вятъра и пясъка. Странно, шатрата на ФИФА е разположена в поле на около километър от "Сокър Сити". Достойно за декор на операция "Пустинна буря". Дървета няма, но пясък - колкото за целия китайски народ. Апропо, дори известните с безкрайната си търпеливост азиатци се нервираха от чакането. Показваха един на друг пясък по дрехи и обувки.
Тъмнокож доброволец, може би вече минал по "пътеката", се опитва да въдворява ред. Но вместо да организира хаоса, го прави още по-голям. Изискването на юнака е всички да се наредят в индианска нишка! Така било идеално за неговото КПП, на което пуска със замах по 10 души от журналистите и от местните доброволци. Момчето предизвиква повече смях у гостите на ЮАР, но всички са научени на търпимост към условията.
На гишето за снимки колега на портиера се учудва от паспортите. "А, Бербатов ли ще играе?", пита той. След отрицателния отговор местният фотограф само кимва с глава и казва: "Добре". Явно е чувал за звездата на "Юнайтед", но нищо повече. В ЮАР българският футбол е свързан с Христо Стоичков, който бе избран за треньор номер 2 на миналия шампионат.
"Стоичков, "Мамелъди", възкликва доброволецът, който раздава вече готовите акредитации. Само за една година очевидно Камата успя да спечели футболните сърца и в това отдалечено място на света. Където футболът е за черните, ръгбито - за белите. И каквото и да се случи на световното, традицията едва ли ще се промени.
Още за Мондиал 2010 чети на www.trud.bg
Коментари (0)
Вашият коментар