Детето чудо на бизнеса

Детето чудо на бизнеса Борис Колев ще изнесе лекция в рамките на първото по рода си Лятно училище към Американския университет, за което "Хай клуб" ви информира най-подробно. Можете да научите всичко за това начинание на www.aubg.bg/cep/new. На същото място, както и на телефони 02 960 79 22, 960 79 21, можете да се запишете за участие в курсовете. Местата са ограничени и остава още много малко време за записване. Разбира се, бихте могли да участвате и в конкурса на Американския университет и "Хай клуб", победителите от който ще спечелят две безплатни места в Лятното училище. За този конкурс можете да научите в новия брой на списанието, който в момента е на пазара. Но ако искате да сте сигурни, че ще имате място сред останалите в училището, по-добре се запишете незабавно. Цената е повече от приемлива.

Борис Колев, който ще се срещне с участниците в лятното училище, е наречен "детето чудо на родния бизнес" заради своите огромни успехи от тийнейджърска възраст. Роден е през 1988 г. в Търговище в средностатистическо българско семейство. Днес е носител на множество награди и респектиращ бизнесмен.

По време на Лятното училище той ще даде ценни напътствия на участниците, ще поговори с тях за високите цели, за визията на лидерите и успешните предприемачи. За страстта и как да я търсим и намираме. За отговора на въпросите "Защо и как да стартирам бизнес и какво всъщност искам да постигна". Борис даде специално интервю за сайта ни, в което подробно разказа за себе си и своите успехи, както и какво да очакваме от него в рамките на Лятното училище.

Наричат ви детето чудо. Защо? Разкажете пътя, по който дойде това прозвище. Разкажете за себе си, за живота и кариерата си.

Здравейте, преди това. Прозвището "детето чудо" не съм го срещал много често, но е факт, че и така са ме наричали. Предполагам е не заради успехите и наградите, които имам, и нещата, които правя, а повече заради възрастта, на която съм.

Не мисля, че заслужавам такава "титла", аз съм най-обикновено момче и правя същите грешки и глупости в свободното си време, както всички на моята възраст. И аз излизам по нощните заведения и имам любовни трепети и проблеми, и аз съм пристрастен към Фейсбук, така че дотук нищо различно.

Разликата е там, че още от 13-14-годишен, освен всички детски и младежки занимания, много ме влечеше и реализирането на проекти в социалната среда и бизнеса. Бях превърнал в хоби да си поставям цели, които не са за възрастта ми, и получавах огромен кеф, когато ги постигах. От много малък се опитвам да правя "бизнес", въпреки че никога не съм го наричал така.

Роден съм в Търговище в средностатистическо семейство, в което никой не е имал собствен бизнес. На 8 се наложи да се преместим в София, първите ми опити за търговия са на 11, когато записвах от компютъра дискове с музика на целия квартал, даже и на съседните, и изкарвах достатъчно пари, за да си купувам всякъкви детски глупости. На 14 в училище създадохме учебна компания по програмите на Джуниър Ачийвмънт. Толкова се бяхме амбицирали, че в продължение на няколко години обирахме почти всички възможни награди в Бъгария, изпращаха ни да представяме страната на меджународни младежки бизнес състезания и най-интересното е, че и там обирахме доста награди, много нетипично за отбор от България. На 16 г. с група приятели доста на шега стартирахме проекта "Българска форумна лига" - в момента вече 6 години това е най-голямото футболно първенство за любители в страната, напъло самостоятелно. От две години съм президент на младежката организация на Джуниър ачийвмънт-България и правим страхотни проекти из цялата страна. Междувременно стартирах още доста различни проекти - направихме рекламна и уебагенция, по-късно се превърна в компания за маркетингови иновации. С екипа ми докарахме и лансирахме първата Bluetooth рекламна успуга до мобилни телефони, придобихме правата и дублирахме на български култовия филм The Secret ("Тайната") и още куп проекти. А междувременно не изгубих детството си и правех куп глупости всеки ден. Тренирал съм повече от 8 вида спорт, ходил съм на десетки различни художествени и музикални курсове по кварталните читалища, интересното е че в момента, в който достигах до някъква награда, медал или признание, веднага ми омръзваше и минавах на следващия. Това ми даде самоувереността да вярвам, че с каквото и да се хвана, ще бъде успешно Дотук успявам да го докажа сравнително добре, може би оттам идва този прякор. :)

Според вас в кой период от живота си човек е достатъчно адекватен и зрял, за да прецени сам към какво професионално поприще е добре да се насочи?

Не съм сигурен, че има точно определен период за това. Строго индивидуално е. Важното е човек да разбере какво наистина му харесва и го кара да се чувства щастлив. Когато успееш да видиш кое те кара да усетиш страстта, тръпката в стомаха, притеснението и онова чувство на огромна удовлетвореност, когато се справиш добре - това е твоето поприще. Все пак то е въпрос на избор и винаги може да бъде сменено. :)

Ако можехте да се върнете в седми клас, какво бихте направили по различен начин?

Може би нямаше да ме е срам толкова да говоря с момичетата. Винаги съм бил от най-ухажваните момчета, но умирах от срам всеки път. Пълен провал! :) Също май трябваше да съм и по-добър ученик - никога не съм бил момчето с добрите оценки, винаги са били малко над средното ниво, а вкъщи много ми се караха. Нашите са били пълни отличници, всеки ден ми натякваха как майка ми е получила само една двойка за цялото си образование. Побърквах се! :) За сметка на това бях винаги в центъра на всичко хубаво и всичко лошо, което се случваше в училище. Бях първи в дирекцията, независимо кой какво е направил и дали имам нещо общо. :(

Коя от следните съставки трябва да преобладава в "сготвянето на успешна кариера" - амбиция, талант, знания, трудолюбие, вяра...

Мисля, че правилната дума е страст! Амбицията се постига, талантите се учат, знанията са навсякъде - в google има дори упътване как се кара самолет стъпка по стъпка, трудолюбието не е толкова градивно, но вярата е в центъра на всичко!
Хенри Форд е казал: "Независимо дали вярваш, че можеш да постигнеш нещо или не можеш да го постигнеш, и в двата случая си прав!" Това ми е любима сентенция откакто се помня!
А страстта идва само когато си отговориш на въпроса защо, навсякъде ни учат Как да правим нещата, но не и защо да ги правим. Защо тази кариера? Защо да тренирам футбол? Защо този проект? Защо този университет? И отговорът трябва да ти идва отвътре, да е твой! Защото най-важният човек на света си точно ТИ!

От какви професионалисти според вас ще има нужда България за едно по-добро бъдеще - в коя област, с какви характеристики, лишени от кои недостатъци?

Ами със сигурност имаме нужда от хора, които могат да мислят! Масово хората са роботи и правят, учат и работят това, което е модерно, търсено или каквото правят другите, без да се замислят от какво имат нужда всъщност. Пазарът е много динамичен. В тази криза всеки няколко месеца глобалните пазари поемат в различна посока и освен че е невъзможно, не е и необходимо да ги предвиждаме. Но със сигурност е ясно, че дигиталните и електронните иновации са част от бъдещето, мобилните технологии, новите маркетингови похвати, сферите, които изграждат отношения и мрежи между хората, са бъдещето. Всичи професии в тези области са с доста по голям потенциал за развитие. :)

Променяхте ли се през годините? Имаше ли моменти, в които трябваше да правите компромиси със себе си или личния си живот в името на успеха?

О, променям се с всяка секунда. Всяка среща, всяко телефонно обаждане ме променят и аз се стремя да се променям и да уча всеки ден.
Като малък ме учеха, че за да успеея, трябва да правя компромиси. Пълни глупости! Думата компромис е с много негативно значение, означава да се лишиш от нещо. Винаги съм търсил варианта, в който всички печелят, а не се налага някой да се лишава от нещо. Трябва обаче да сме наясно, че всеки успех си има цена, много често тази цена е много висока, но има различни начини да я плащаме. Правим компромис единствено когато виждаме само един начин да я платим и се налага да се лишаваме.

Защо "успех" е мръсна дума между нас?

Не знам, за мен успех е доста чиста дума. В нашето общество думата "успех" много често се свързва с пари - а от медиите още от малки учим, че "богатите са лоши". Следователно пренасяме "успех" в категорията лоши думи и всички видове успех изведнъж стават лоши. Това не е правилно според мен! Ето, аз съм успешен и се гордея с това, не съм станал милионер, даже съм доста далеч от това, да не говорим, че имам и финансови пролеми доста често и се чудя откъде да намеря пари за новите проекти. Но успех е, когато постигаш целите си, а целите може да са най-различни. За мен по-голям успех е, когато успея да сваля момичето, което харесвам, отколкото когато направя голяма сделка за много пари. :)

Можете ли да резюмирате своята лекция в рамките на Лятното училище към Американския университет? Как се става предприемач?

Нямам много опит в лекците. Предпочитам да си поговорим и да го направим като дискусия! Факт е, че предприемачите не се раждат, а се изграждат такива.
Ще си поговорим за високите цели, за визията на лидерите и на успешните предприемачи. За страстта и как да я търсим и да я намираме. За отговора на въпроса защо да стартирам бизнес и какво всъщност искам да постигна.

Ще си поговорим за границите и бариерите в мисленето, ще разкажа аз как съм се справил с всичките тези предизвикателства. Ще споделя доста провалени идеи и проекти (worse practices), както и доста успешни практики.

Ще си поговорим за вярата и за енергията, за движещата сила у предприемача, за това как да търсим, да намираме и да създаваме проблемите, които да решава нашият бизнес. И ще завършим с възможностите на глобалния пазар в момента. За неограничените възможности на това да правим каквото искаме, да го правим с кеф и да сме суперуспешни!

Сигурен съм, че след нашия разговор управляващите ще трябва да се замислят над намаляването на възрастта за регистрация на фирми поне на 16 г. :) И ще се радвам, ако успея да мотивирам младите хора да се змислят повече за себе си! :)