Българският болид по-бърз от "ледения" на Ямайка

Филмът “Леден болид” е хит, който над 20 години е любим на поколения зрители. И по празниците през зимата задължително се появява по някоя българска телевизия. Само в САЩ лентата, която излиза през 1993 г., събира невероятните 69 милиона долара приходи.

Всъщност българският болид е доста по-бърз от този на Ямайка, който е в основата на сюжета. Правим дебюта си точно на същата олимпиада в Калгари в зимната Формула 1, както се нарича бобслеят. Нашите са с шейни от ГДР, една от световните сили в този момент.

При двойките Цветозар Викторов и Александър Симеонов заемат 22-о място от 41 екипажа. Това означава, че и двете шейни на Ямайка са след нас. Българите
изпреварват и небезизвестния принц Албер Грималди, който в момента управлява Монако. Той се класира на 25-о място и отново е пред Ямайка. Нашите са дори пред двете шейни на Румъния, която в момента е доста сериозна сила, особено при жените. Преди няколко години, когато дойде на посещение в България, принц Албер си призна, че знае за родината ни единствено заради бобслея и Стефка Костадинова.

Вторият ни екипаж Тодор Тодоров и Николай Ботев обаче е 32-и и е изпреварен от ямайците с общо 95 стотни от секундата в четирите спускания. Пред тях е и шейната на Холандските Антилски острови.

Титлата при двойките печели легендата Янис Кипурс, който тогава се състезава за СССР. Негов забутвач е Виктор Козлов, а шейната е в цветовете на латвийското знаме. 4 години по-късно Кипурс ще носи знамето на Латвия на откриването в Албервил.
Кипурс изпреварва с 85 стотни друга легенда в този спорт Волфганг Хопе. Бившият десетобоец от ГДР има 2 златни, 3 сребърни и 1 бронзов медал от олимпиади в кариерата си. Трети остава втората шейна на ГДР с пилот Бернхард Леман. Най-великият екипаж обаче е от Американските Вирджински острови. Джон Рийв и Джон Фостър-старши. Двамата са на по 50 години. Фостър участва и на 5 летни олимпиади в една лодка със сина си Джон-младши във ветроходството.

При четворките, около които се върти фабулата на филма, за България участват Цветозар Викторов, Пламен Стамов, Николай Ботев и Александър Симеонов. И тук сме по-добре от Ямайка, като завършваме на 24-о място от 26 екипажа, като бием Португалия и ямайците, които се обръщат.

И при четворките титлата е взета сензационно от Швейцария, като ветеранът Екерхард Фазер триумфира в последното си състезание. Суперфаворитът Хопе остава втори, а Кипурс носи още един медал за СССР с третото място.

Бобслеят в България стартира заради кандидатурата на София за зимна олимпиада. Този в Ямайка е заради двама мъже с визия. И истинската им история няма нищо общо с холивудската. Там е замесен и бащата на известен футболист.

Джордж Фич е търговски аташе на САЩ в Кинстън в периода 1985-1986 година, преди да бъде преместен в Париж.

В Кинстън той става приятел с Кен Барнс, бащата на легендата на “Ливърпул” и световния футбол Джон Барнс. Кен е бивш офицер от армията на Тринидад и Тобаго, но се мести в Ямайка при съпругата си, а след това отива в Лондон, когато е повишен в чин полковник. Барнс-старши вече е бил и президент на федерацията по плуване, футболната и тази по лека атлетика. Запален е и по бокса.

Двамата са големи привърженици на тениса. Фич се връща в Кинстън за сватбата на Кен през юни 1987 г. и двамата започват да спорят как ще се представи Ямайка на летните игри в Сеул през лятото на следващата година. И тогава се сещат, че има и зимни игри.

На следващия ден двамата гледат и традиционното дерби за кормилачки от Синята планина, която се намира в източната трета на острова. И се ражда идеята за тим по бобслей.

Фич се свързва с най-добрите атлети на Ямайка, но е отрязан. Те знаят, че бобслеят е опасен и не искат да се контузят преди Сеул. Обикаля и спортните клубове, но и там не намира желаещи. И решава да направи отворен кастинг.

На него се явяват всякакви фигури - от продавачи на сергии до рибари. И съвсем малко атлети. “Спаси ме Кени Барнс. Той бе единственият, който не ми се присмя или пък да ми покаже вратата. Отидох при него в базата. С нас беше и майор Джордж Хенри. Казах им, че ми трябва бързина за забутване и Кени директно атакува - кой ни е шампионът на спринт? И отговорът бе Майк Уайт. Същото стана и с Девън Харис, който пък бе най-добрият на 800 метра. Поисках и някой с добра координация между очи и ръце, за да стане пилот. Кени ме попита - като хеликоптерен пилот? И се обърна към Джордж с думите - а кой е най-добрият ни пилот. Дъдли Стоукс. И ето оригиналната тройка на ямайския бобслей”, обяснява Фич.

Капитан Стоукс се отказва от 500 летателни часа заради мечтата си да отиде на олимпиада. Това се отразява и на заплатата му. Той е бивш футболист и спринтьор. Харис е лейтенант, а Уайт е пехотинец.

Фич вади от джоба си 92 000 долара и закарва тима в Австрия, за да участва на състезания и да покрие критериите на международната федерация. И 10 дни преди игрите - нова драма. Ямайка не е допусната. И тогава са спасени от принц Албер, който е член на МОК, но и запален по този спорт. Той настоява всички, които са покрили изискванията, да бъдат допуснати до старт.

И така Дъдли, Девън, Майкъл, треньорът Хауърд Зайлер и Джордж Фич кацат в Калгари. С тях са и резервите Касуел Алън, студент и спринтьор, и Фреди Пауъл-Регето, музикант и електричар, избрани от свободния кастинг.

Според филма, ямайците са посрещнати враждебно, особебено от източногерманците. Всъщност са приети дружелюбно. “А Фреди бе най-популярният човек в цялото олимпийско село. Той бе талант, но предпочете музиката. Единственото, което
го интересуваше, е да намери по-топъл радиатор”, си спомня Фич.

Според предварителния план Ямайка е трябвало да участва само на двойки. Но след състезанието, където Дъдли успява да задмине цели 10 екипажа, всички отиват при Фич да го накарат да се пуснат и в четворките. Той веднага им отказва. “Обясних им, че има три основни проблема. Първо, никога не сме се състезавали на четворка. Второ, че съм свършил парите, а никой няма да ни подари шейна. А тя струва около 25 000 долара. И трето, в стаята около мен имаше само трима човека”, разказва Фич.

И наистина тимът се е свил до минимум. Фреди някъде се е запилял, вероятно да търси договор с някоя звукозаписна къща за песните си. Касуел е контузен. Пада на леда. Според съотборниците му травмата е прекалено лека, но той отказва да тренира.

Джордж Фич обаче за втори път решава да рискува. Сключва договор с бар в Калгари да се продават фланелки на отбора с надпис “Най-горещото нещо на леда” по дизайн на съпругата му. Те предизвикват фурор в олимпийската столица и буквално за дни събират 24 000 долара. Дъдли пък му казва, че по-малкият му брат Крис е наблизо - в Москва, щата Айдахо, където се опитва да спечели стипендия като лекоатлет. Успяват да му изкарат акредитация и тимът прави само 4 тренировъчни спускания преди началото на самото състезание.

Слухът, че Ямайка се пуска и в четворките, обикаля бързо града. И на състезанието идват над 40 000 зрители, с 5000 повече от обикновено. Виковете “Давай, Ямайка!” заглушават дори чановете на швейцарците и австрийците.
Всичко приключва в последния манш. На излизане от осми завой Дъдли удря шейната в мантинелата. След него идва 120-градусов вираж. И нов удар. “Просто в един момент
не ни стигна стената и се обърнахме”, обяснява ясно Харис. Шейната продължава надолу, каските им стържат леда, докато накрая спира.

“В този момент идва най-големият ми кошмар. Помислих, че са мъртви. Аз ги убих. Как да обясня на семействата им”, припомня си Фич. Той започва да търчи по пистата и да вика имената им. След около 10 секунди те започват да отговарят. Излизат, изтупват се и намират сили да махнат на публиката.

“Първата ми мисъл бе - какъв срам. Ние се обърнахме пред целия свят. За мен това бе срамно. Почувствахме се като предатели на родината. И това бе най-тежкият момент. На никого не му пукаше, че сме се обърнали. Все пак ставаше за седми път този сезон”, обяснява Харис. Започват да бутат шейната към финала. “Просто искахме да се махнем по-бързо от пистата. Беше ни тежко. Изведнъж някой се протегна и раздруса ръката ми. Аз му отвърнах. И така до края на пистата. Хората започнаха да ни махат, да ръкопляскат, да ни се обясняват в любов. Полувствахме се доста добре”, допълва Харис.

Не след дълго от Холивуд идват при Фич, за да искат правата на историята. “Обясниха ми, че там си имат сценаристи и няма да ги уча какво да пишат. Така че нямах никакъв редакторски контрол. И написаха това, което искаха. Около 1 процент от филма е истина. Само катастрофата. Всичко е измислено. А това “Почувствай ритъма, почувствай думите, време е за бобслей в Ямайка” е направо срамно”, допълва Фич.

Харис не е толкова критичен. Все пак отборът му е обезсмъртен и вече второ поколение расте с него. “Единствено можеше да се постараят с акцента ми. И със стереотипите за Ямайка. Във всеки филм за нас има тъп козел, който минава улицата. И остава само да намерим малко къри и да го сготвим”, допълва той.

Според Харис дори е имало моменти от техните преживявания, които са можели да попаднат във филма. Както станало едва вечер в Лейк Плесид, когато тренирали отсечки по 50 метра на леда върху едно езеро. И изведнъж Фреди просто изчезва в тъмнината. Върна се доста след това. Разбрал, че трябва да ги направи накуп. Фреди е виновен, че няма и сериозни спомени от участието. Просто загубил камерата на отбора, която му била поверена от Харис.

След края на олимпиадата те отново обличат военните си униформи, но вече със статут на национални герои.

Правителството дори пуска марка с ликовете на бобслеистите си. По това време Ямайка е атакувана от световната преса заради наркотиците на острова. “Някой изчисли, че сме генерирали положителна реклама за 8 милиона долара. Като се прибрахме, премиерът Еди Сеага ми връчи медал за доблест. Според него не е имало по-подходящ момент да се обърне имиджът на страната”, обяснява Фич.

Фич умира от рак на 30 декември 2014 г. на 66-годишна възраст, като преди това бе кмет на Варентън, щата Вирджиния. Дори се опита да се кандидатира за губернатор. Бащата на Джон Барнс пък почина на 74 години също от рак на простата през 2009 г.
Девон Харис участва и на олимпиадата в Албервил. И до днес за приятелите си е Пеле, прякорът му е от името на Краля на футбола. Издаде и детска книжка “Да! Аз мога! - Историята на бобслея в Ямайка” през 2008 г. Крис Стоукс е президент на федерацията по бобслей и вицепрезидент на най-голямата строителна фирма в страната. По-големият му брат Дъдли му помага. Майкъл Уайт живее в Ню Йорк и работи в търговията. Фреди Пауъл също е в САЩ, издаде няколко албума и дори имаше собствена марка бира от “Молсън”.
Цветозар Викторов участва на още две олимпиади. В Албервил е 28-и при двойките заедно с един от най-добрите ни спринтьори за всички времена Валентин Атанасов. Двамата завършват на 31-о място в Лилехамер.

В Албервил втората ни двойка е Николай Димитров и Димитър Димитров. В четворката освен Викторов и Атанасов са още Димитър Димитров и Йордан Иванов. Там завършваме 22-и. И на тази олимпиада нашите са по-бързи от Ямайка. Накрая ги бием и при двойките в Лилехамер.

Единствената ни загуба от Ямайка е при последното ни участие на олимпиада. В Солт Лейк Сити Стефан Василев и Мирослав Данов са 32-и, докато островитяните са 28-и. Въпреки това те продължават да се състезават, докато в България вече този спорт липсва.

10-ТЕ НАЙ-ФРАПАНТНИ РАЗМИНАВАНИЯ

МЕЖДУ ФИЛМА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Разминаванията между реалността и измислицата във филма “Леден болид” са много. Ето най-основните:

1. Състезателите, които основават отбора по бобслей, са военни, а не елитни лекоатлети.

2. Американският треньор Ъруин Блицър, който се играе от Джон Кенди, няма как да съществува. Той е олимпийски шампион със САЩ, който е дисквалифициран. Когато се прави филмът американците, нямат олимпийски първенец от 1948 г. А следващата им титла е през 2010 година.

3. Ямайски спринтьори се заемат с бобслей, след като се провалят на квалификациите за лятната олимпиада в Сеул. Всъщност пресявката се е състояла след игрите в Калгари, през пролетта на 1988 г.

4. Във филма заседава Международният алианс за зимни спортове. Такова нещо не съществува. Спортът е под ръководството на Международната федерация по бобслей и тобоган (FIBT).

5. Състезанието във филма е три спускания в три дни. Олимпийският старт е по две спускания в два дни или четири манша.

6. Филмът представя Ямайка като претендент за медал. Всъщност след първото спускане те са на 24-о място с 58,04 сек. Второто е за 59,37 сек, което ги праща на 25-о място. Следва най-слабият резултат 1:03,19 мин в следващото, което ги оставя на последно място. От 103 спускания при четворките нито един отбор не дава време над минута. И така преди последното спускане Ямайка е на последно място с общо време 3:00,60 мин, на 3,23 сек от Португалия, която е на предпоследното 25-о място. И на 10,19 от екипажа на СССР-1, който е трети във временното класиране. И да спечелят медал, на тях им е трябвал световен рекорд от под 48 сек в последния манш.

7. Във филма катастрофата им е в третото спускане и според авторите е заради механичен проблем. Поддава един болт в кормилната уредба. Всъщност катастрофата е в четвъртото спускане и е заради недостатъчния опит на пилота, който влиза в завой с превишена скорост.

8. Ямайците финишират, като носят шейната на раменете си. Записите от Калгари показват, че те я бутат през финала.

9. Ямайка е представена като едва ли не първата и единствена държава от Карибите в бобслея. Но при двойките има екипаж от Холандските Антилски острови, който завършва 29-и, или едно място пред Ямайка. Както и два от Американските Вирджински острови, които остават на 35-о и 38-о място.

10. Филмът се фокусира на състезанието при четворките, където Ямайка остава последна, а всички останали 25 екипажа завършват и четирите спускания. Всъщност Дъдли Стоукс и Майкъл Уайт се представят доста по-успешно при двойките, където заемат 30-ото място от 38 завършили екипажа плюс още три, които не успяват да финишират.